Законът на невинността

Вербалният сблъсък приключи, когато пристав Чан обяви, че заседанието на съда започва. Съдия Уорфийлд излезе от вратата в дъното на залата и зае мястото си на катедрата. Бързо разгърна делото „Калифорния срещу Холър“ и покани Бърг да обясни молбата си за санкции срещу защитата. Прокурорът взе документа, който бе разглеждала, и го занесе до катедрата.

— Ваша чест, защитата неведнъж обвинява Народа, че играе нечестно при споделянето на доказателствата, но се оказва, че през цялото време е била замесена в измама — започна Бърг.

— Госпожице Бърг — прекъсна я съдията. — Няма нужда от преамбюл. Преминете към същественото. Ако има нарушение при споделяне на доказателствата, моля, представете го.

— Да, ваша чест. В понеделник трябваше да бъдат представени последните версии на списъците със свидетели и на двете страни. И за наша изненада защитата е прибавила в своя списък нови имена. Името, което се набива на очи за нас, е на Роуз Мари Дитрих, която защитата е вписала като хазяйка на жертвата Сам Скейлс.

— Прокуратурата не е ли запозната с тази свидетелка?

— Не, ваша чест, не сме запознати с нея. Пратих разследващи да я намерят и да говорят с нея и научихме, че причината тя да не ни е позната, е, че Сам Скейлс е ползвал фалшива самоличност, когато е наел апартамента от нея.

— Не виждам проблем тук, що се отнася до защитата, госпожице Бърг.

— Ваша чест, проблемът е в това, което Роуз Мари Дитрих сподели с нас. Тя каза, че господин Холър и двама негови сътрудници са говорили с нея преди три седмици за Сам Скейлс, който е използвал името Уолтър Ленън, когато е наел апартамента. Освен това тя е позволила на господин Холър и екипа му да разгледат вещите на жертвата, които са били прибрани в гаража на имота. Без да знаят, че господин Скейлс е убит през октомври, Дитрих и съпругът ѝ са прибрали нещата му в кашони, след като той изчезнал, без да плати наем за декември и януари. Складирали вещите му в гаража.

— Всичко това е много интересно, но къде е нарушението, което искате да се санкционира?

— Госпожо съдия, работата е там, че защитата е имала достъп до осем кашона с вещи, включително документи и поща, но три седмици по-късно никакви доказателства не са споделени с Народа. Прибавили са името на Роуз Мари Дитрих в списъка със свидетели чак тази седмица, за да са сигурни, че когато обвинението стигне до госпожа Дитрих, няма да има достъп до осемте кашона с вещи.

— И защо е така, госпожице Бърг?

— Защото вещите са предадени на Армията на спасението, след като обвиняемият и екипът му са посетили госпожа Дитрих. Очевидно е, че защитата е имала стратегия да укрие информацията от вещите на жертвата.

— Много предположения. Имате ли нещо, с което да ги подкрепите?

— Имаме заявление под клетва от Роуз Мари Дитрих, в което тя недвусмислено дава да се разбере, че обвиняемият ѝ е казал, че може да дари вещите.

— Дайте да видя това.

Бърг остави копие от заявлението и на мен, след като даде такова и на съдията. Настъпи тишина за около минута, през която с Дженифър се доближихме, за да прочетем свидетелските показания едновременно със съдията.

— Добре, съдът прочете документа — каза Уорфийлд. — А сега бих искала да изслушам господин Холър по въпроса.

Станах и тръгнах към катедрата, която Бърг напускаше. По време на пътуването с автобуса бях решил да отговоря напълно саркастично, а не гневно.

— Добро утро, госпожо съдия — казах аз дружелюбно. — Бих искал да започна като кажа, че обикновено приветствам всяка възможност да напусна оскъдната квартира, осигурена ми в мястото за излежаване на наказания Двете кули благодарение на госпожица Бърг, за да дойда в съда, но този път съм поразен от причината, поради която съм тук, както и от логиката на аргументацията. Струва ми се, ваша чест, че тя би трябвало да поиска санкции за собствения си екип от разследващи, не за защитата.

— Господин Холър — каза Уорфийлд с уморен тон. — Както казах и на госпожица Бърг, да не се отклоняваме от същественото. Моля, отговорете на проблема със споделянето на доказателства, повдигнат от обвинението.

— Благодаря ви, госпожо съдия. Отговорът ми е, че няма нарушение. Нямам документи, които да предам, и не съм скрил нищо от прокуратурата. Да, ходихме на въпросния адрес и прегледахме съдържанието на кашоните, складирани там. Не взех нищо от тях и гарантирам, че сътрудниците на госпожица Бърг са питали Роуз Мари Дитрих какво сме взели. И тъй като са останали недоволни от отговора на този въпрос, госпожица Бърг е избрала да не го включва в този лист хартия, за който твърди, че е въпросното заявление. Тук има изброени факти, госпожо съдия, но не всичките.

— Госпожо съдия? — каза Бърг и се надигна от мястото си.

— Ваша чест, не съм свършил — обадих се бързо.

— Госпожице Бърг, вашият ред мина — каза Уорфийлд. — Оставете адвоката да приключи и ще имате възможност да отговорите.

Бърг седна и започна да пише трескаво в бележника си.