Заветите

Пред неговите очи лъчът на истината светии виждаме на всички греховете;Навън те наблюдавамеи вътре.Порока таен изтръгваме от всякое сърце,

със сълзи и молитви жертвата постановяваме.Заклели се в покорство, покорство повеляваме,и неотклонно при това!На труден дълг ръка подаваме охотно,да служим обещаваме.Наслада, празномислие ний обуздаваме,

личността отхвърлили, безличност обитаваме.

Банални и лишени от очарование думи — мога да го кажа, защото аз съм ги написала. Такива химни обаче нямат поетична цел. Те просто напомнят на онези, които ги пеят, колко висока цена ще платят, ако се отклонят от предначертания път. Тук, в Ардуа Хол, ние не прощаваме лесно простъпките си.

След изпълнението на химна започва празничното дъвчене. Забелязах, че Леля Елизабет си взе едно яйце повече от определената дажба, а Леля Хелена си взе едно по-малко и се постара всички да забележат. Що се отнася до Леля Видала, която гъгнеше в салфетката, зачервените ѝ очи се стрелкаха от едната към другата и после към мен. Какво кроеше? Накъде щеше да се метне?

След малкото ни празненство направих нощното си посещение в библиотека „Хилдегард“ в дъното на Ардуа Хол, минах по заснежената алея, покрай собствената си статуя в мрака. Влязох, поздравих библиотекарката на нощна смяна, прекосих общия отдел, където три от нашите Молителки усърдно прилагаха своята наскоро придобита грамотност. Преминах през читалнята, за която се изисква по-високо ниво на достъп и където библиите стоят безмълвно в мрака в заключените си кутии и излъчват тайнствената си енергия.

След това отворих заключена врата и закрачих през Архива на родословието, чийто документи са секретни. Много е важно да се документират роднинските връзки — и официално, и реално: поради системата с Прислужниците детето на една съпружеска двойка може да не бъде кръвно свързано нито със своята принадлежаща към елита майка, нито с официално регистрирания баща, защото отчаяната Прислужница се опитва да забременее по всевъзможни начини. Налага се да бъдем информирани, за да избягваме кръвосмешението — вече има предостатъчно Нерожби. Наше задължение е ревностно да пазим тези сведения — Архивите са туптящото сърце на Ардуа Хол.

Накрая стигнах до своята бърлога дълбоко в дебрите на Отдела за световна литература. На личните ми лавици са подредени любимите ми забранени книги, недостъпни за по-нископоставените служители от мен. „Джейн Еър“, „Ана Каренина“, „Тес от рода Д’Ърбървил“, „Изгубеният рай“, „Животът на момичетата и жените“ — каква морална паника би предизвикала всяка от тях, ако попадне сред Молителките! Тук съхранявам и достъпни за малцина досиета, които смятам за тайната история на Галаад. Нищо тленно не е неоценимо, но и от него може да се спечели: знанието е сила, особено злепоставящото знание. Не съм първият човек, който го осъзнава или печели от него, когато му се удаде възможност, всяка разузнавателна служба по света го знае.

След като се усамотих, извадих най-новия си ръкопис от укритието му — правоъгълна кухина, изрязана в една от нашите книги с ограничен достъп: „ΑροΙοgiα Pro Vita Sua

: Защита на собствения ми живот“ на кардинал Нюман. Вече никой не чете този обемист том, защото католицизмът е смятан за ерес, почти вуду, така че едва ли някой ще разтвори книгата. Случи ли се обаче, ме очаква куршум в главата — преждевременна смърт, защото още не съм готова да си отида. Ако и когато го направя, смятам да си тръгна с повече гръм и трясък.

Избрала съм заглавието обмислено, защото какво друго пиша, ако не защита на собствения си живот? На живота, който съм водила. И както сама се убеждавах — нямах друг избор, освен да го изживея по този начин. Навремето, преди да се установи сегашният режим, и през ум нямаше да ми мине да оправдавам начина си на живот. Не го намирах за необходимо. Бях съдия по семейно право — пост, който си бях извоювала след десетилетия усърдна работа и добросъвестно изкачване по професионалната стълбица, и се стараех да изпълнявам задълженията си безпристрастно. Съдействах за подобряването на света, както го разбирах, в практическите граници на професията си. Дарявах за благотворителност, гласувах и на федералните, и на общинските избори, имах достойно за уважение мнение. Смятах, че живея добродетелно и че добродетелите ми заслужават умерено възхищение.

В деня, когато ме арестуваха обаче, осъзнах колко съм грешала — за това и за много други неща.

IV.

Модна хрътка

Свидетелски разказ 369В

Седма глава