Заветите

— Не — прошепна тя с опечалено лице.

— Извинявай, че не съм възхитителна — каза Джейд. — Помъчих се, но хич не ме бива.

Сигурна съм, че искаше да се пошегува, да разведри атмосферата.

— О… не исках… — Казах. — Просто… не приличаш на бебето Никол.

— Така е, не прилича — съгласи се Леля Лидия. — Обаче прилича на теб.

Донякъде беше вярно — очите да, но не и носът. Сведох очи към ръцете на Джейд, сключени в скута ѝ. Исках да я помоля да изпъне пръсти, за да ги сравня със своите, но май щях да я засегна. Не исках да си помисли, че търся доказателства дали е истинската, защото в противен случай ще я отхвърля.

— Много се радвам, че имам сестра — казах ѝ вежливо, когато се опомних от първоначалната изненада.

Това непохватно момиче и аз имахме една и съща майка. Трябваше да се постарая много.

— И двете сте големи щастливки — отбеляза Бека с копнеж.

— Ти си ми като сестра — уверих я, — затова Джейд е и твоя сестра.

Не исках Бека да се чувства изоставена.

— Може ли да те прегърна? — обърна се Бека към Джейд.

А може би вече трябва да я наричам „Никол“ в тези свои разкази.

— Ами да — отговори Никол и получи кратка прегръдка от Бека. Последвах примера ѝ. — Благодаря — каза тя.

— Благодаря ви, Лельо Имортел и Лельо Виктория — каза Леля Лидия. — Демонстрирате възхитителен дух на приобщаване и приемане. А сега ви моля да ме удостоите с пълното си внимание.

Извърнахме лица към нея.

— Никол няма да остане дълго при нас — каза Леля Лидия. — Не след дълго ще напусне Ардуа Хол и ще се върне обратно в Канада. Ще отнесе важно послание. Искам и двете да ѝ помогнете.

Слисах се. Защо Леля Лидия се канеше да я пусне обратно? Никоя нова послушница в нашата вяра не се връщаше обратно — това беше държавна измяна, а ако тази личност беше бебето Никол, измяната беше десетократно по-голяма.

— Но, Лельо Лидия, законът го забранява, а също и Божията воля, известена от Командирите.

— Разбира се, Лельо Виктория, но вие и Леля Имортел вече сте прочели много тайни папки, които слагах на бюрата ви, и сте наясно с плачевното ниво на покварата, обхванала Галаад в момента.

— Да, Лельо Лидия, но нали…

Не бях сигурна, че и Бека е чела папките за престъпленията. И двете се бяхме съобразили с грифа „Строго секретно“, но по-важното беше, че и двете искахме да се пощадим взаимно.

— Целите на Галаад отначало бяха чисти и благородни, всички сме единодушни — каза тя. — Но бяха подкопани и опетнени от себичните и жадните за власт, както неведнъж е ставало в хода на историята. Сигурно бихте искали това да се оправи.

— Да — кимна Бека, — разбира се, че го искаме.

— Не забравяйте и клетвите си. Положили сте обет да помагате на жените и на момичетата. Сигурна съм, че сте го сторили искрено.

— Да, Лельо Лидия — уверих я. — Така е.

— С това ще им помогнете. А сега, не искам да ви принуждавам да правите нищо против волята си, но съвсем ясно ще ви обясня какво е положението. След като ви разкрих тази тайна — че бебето Никол е тук и че скоро ще влезе в ролята на мой куриер — всяка минута, в която вие не разкривате тази тайна на Очите, е държавна измяна. Ако я разкриете, вероятно ще бъдете сурово наказани, може би дори екзекутирани, защото сте я премълчали дори за миг. Излишно е изобщо да споменавам, че и аз ще бъда екзекутирана, а Никол много скоро ще бъде като папагал в клетка. Ако не се подчинява, те ще я убият по един или друг начин. Няма да се поколебаят, чели сте папките с престъпленията.

— Не може да им го причините! — каза Никол. — Не е честно, това е емоционално изнудване!

— Ценя възгледите ти, Никол — каза Леля Лидия, — но тук младежките ти представи за справедливост не са приложими. Не давай израз на чувствата си и ако искаш отново да видиш Канада, смятай това за заповед. — Тя се обърна към нас двете: — Разбира се, свободни сте сами да вземате решения. Аз ще изляза от стаята. Никол, ти ела с мен. Нека да оставим сестра ти и приятелката ѝ насаме за малко, за да преценят с какви възможности разполагат. Ще се върнем след пет минути и тогава ще искам да ми кажете дали сте съгласни. Другите подробности около мисията си ще научите, когато му дойде времето. Хайде, Никол.

Тя хвана Никол за ръката и я изведе от стаята.

Очите на Бека бяха ококорени и уплашени, моите сигурно също.

— Трябва да го направим — каза Бека. — Не бива да допуснем да умрат. Никол ти е сестра, а Леля Лидия…

— Какво да направим? — попитах. — Не знаем за какво ни моли.

— Моли ни за покорство и лоялност — каза Бека. — Нали помниш как ни спаси… и двете? Трябва да се съгласим.

След като излязохме от кабинета на Леля Лидия, Бека отиде в библиотеката за дневната си смяна, а Никол и аз се върнахме заедно в апартамента.

— Сега, след като стана ясно, че сме сестри — казах, — можеш да ми казваш Агнес, когато сме само двете.

— Добре, ще опитам — отговори Никол.

Отидохме в общата дневна.

— Искам да споделя нещо с теб — казах. — Само минутка.