Заветите

— Лельо Лидия, прецених, че е редно да обясня действията си — каза той без усмивка.

— Не се съмнявам, че имате отлично обяснение — казах леко хладно. — Очите и Ангелите сериозно са прекрачили границите на благоприличието, да не говорим за закона и традициите ни.

— Все в услуга на доброто ви име, Лельо Лидия. Може ли да седна?

Махнах му към стола. И двамата седнахме.

— След няколко задънени улици стигнахме до извода, че микроточките, за които ви осведомих, вероятно се разменят между „Мейдей“ и неизвестно лице за контакт тук, в Ардуа Хол, с неволното посредничество на брошурите, раздавани от Перлените момичета.

Той направи пауза, за да ми даде възможност да отговоря.

— Изумена съм! Какво оскърбление! — Чудех се защо се бавят толкова. Но пък микроточките бяха съвсем миниатюрни, на кого ще му хрумне да заподозре нашите атрактивни и ортодоксални рекламни материали за привличане на нови последователи? — Имате ли доказателства? — попитах. — Ако имате, коя е гнилата ябълка сред нас?

— Нахлухме в печатницата на Ардуа Хол и задържахме за разпит Леля Уенди. Това като че ли е най-прекият път към истината.

— Не мога да допусна, че Леля Уенди е замесена — казах. — Тя не е способна да измисли такъв план. Има мозък колкото една гупа. Настоявам веднага да я освободите.

— И ние стигнахме до същия извод. Тя ще се възстанови от преживения шок в клиника „Утеха и балсам“ — каза той.

Въздъхнах с облекчение. Без ненужна болка, но ако е нужно — болка. Леля Уенди е полезна глупачка, но е напълно безвредна.

— Какво открихте? — попитах. — Имаше ли от онези ваши микроточки в новоотпечатаните брошури?

— Не, но когато проверихме брошури, наскоро донесени обратно от Канада, открихме няколко точки, съдържащи карти и други неща, които вероятно са поставени от „Мейдей“. Неизвестният предател сред нас явно е разбрал, че унищожаването на „Модна хрътка“ като част от операцията затваря този маршрут, и е престанал да доукрасява брошурите на Перлените момичета със секретна информация от Галаад.

— Отдавна имам съмнения в Леля Вид ала — казах. — Леля Хелена и Леля Елизабет също имат позволение да влизат в печатницата, а аз лично открай време връчвам новите брошури на нашите Перлени момичета, които заминават, така че и аз следва да бъда поставена под подозрение.

Командир Джъд се усмихна на думите ми.

— Лельо Лидия, дори в такъв момент не преставате да се шегувате — каза той. — И други хора са имали достъп: неколцина чираци например. Само че няма данни те да са сторили нещо нередно, а в конкретния случай не е достатъчно просто да стоварим вината върху някого. Не бива да оставяме истинския извършител на свобода.

— Тогава оставаме на тъмно.

— За жалост. За огромно мое съжаление, следователно и за ваше, Лельо Лидия. Кредитът на доверие към мен от страна на Съвета бързо се топи — отдавна им обещавам резултати. Вече усещам известна хладина, резки поздрави. Усещам признаци, че наближава чистка — и вие, и аз ще бъдем обвинени в небрежност до степен на измяна, задето сме допуснали „Мейдей“ да ни надхитри под носа ни в Ардуа Хол.

— Положението е критично — съгласих се.

— Има начин да се реабилитираме — каза той. — Бебето Никол трябва веднага да излезе на показ. Телевизии, плакати и огромен митинг.

— Разбирам ползата — съгласих се.

— Ще бъде още по-ефективно, ако мога да оповестя, че се сгодявам за нея, и излъчим на живо предстоящата сватба. След това двамата с вас ще бъдем неуязвими.

— Блестящо, както винаги — казах. — Обаче вие сте женен.

— Как е здравето на Съпругата ми? — попита той, извил укорително вежди.

— По-добре отпреди — отговорих, — но не толкова добре, колкото може да се очаква.

Защо беше подходил толкова очебийно и беше използвал отрова? Отровата лесно се открива, дори в малки количества. Колкото и неприятна да беше Сонамит като ученичка, никак не ми се искаше и тя да се присъедини към покойните му невести. Тя наистина се възстановяваше, но ужасът от вероятността да се върне в любящите обятия на Джъд спъваше лечението ѝ.

— Опасявам се, че може да преживее нова криза — казах.

— Ще се моля за нейното освобождение от страданието — рече той с въздишка.

— Сигурна съм, че молитвите ви скоро ще получат отговор — уверих го.

Вторачихме се един в друг над бюрото.

— Колко скоро? — не издържа и попита той.

— Достатъчно скоро — отвърнах.

XXII

Чудесия

Свидетелски разказ 369А

Шейсета глава

Два дни преди деня, в който с Бека трябваше да получим перлените си нанизи, докато казвахме вечерните си молитви, неочаквано ни посети Леля Лидия. Бека отвори вратата.

— А, Лельо Лидия — възкликна тя изненадано. — Хвала!

— Отдръпнете се, моля, и затворете вратата след мен — каза Леля Лидия. — Бързам. Къде е Никол?

— Горе, Лельо Лидия — отговорих.

Докато с Бека се молехме, Никол обикновено излизаше от стаята и отиваше да прави физическите си упражнения.

— Повикайте я, моля. Спешно е — настоя Леля Лидия.

Дишаше по-учестено от обикновено.

— Добре ли сте, Лельо Лидия? — попита разтревожено Бека. — Искате ли чаша вода?

— Не си прави труда — отговори тя.

В стаята влезе Никол.