Заветите

Навих ръкава си и татуировката БОГ/ЛЮБОВ се показа, но не беше хубава гледка.

Тя се вторачи в нея.

— Благодаря ти, че си изпълнила молбата ми — каза.

Нейната молба ли?

— Вие ли сте източникът? — попитах.

— Кое?

Да не бях загазила?

— Ами нали се сещате… имам предвид…

Тя ме прекъсна:

— Трябва да се научиш да владееш мислите си — посъветва ме. — Да ги променяш. А сега, следващите стъпки. Ти си бебето Никол, както вече са ти обяснили в Канада.

— Да, но предпочитам да не бях — отговорих. — Не съм доволна от този факт.

— Сигурна съм, че е така. Но много от нас биха предпочели да не са това, което са. В това отношение не разполагаме с неограничен избор. И така, готова ли си да помогнеш на приятелите си в Канада?

— Какво трябва да направя? — попитах.

— Ела тук и постави ръката си върху бюрото ми — каза тя. — Няма да боли.

Извади тънко ножче и направи малка резка върху татуировката ми, в основата на буквата О. След това с лупа и миниатюрни пинцети пъхна в ръката ми нещо миниатюрно. Не беше права, че не боли.

— На никого няма да му хрумне да търси в БОГ. Вече си пощенски гълъб, от нас се иска само да те транспортираме. По-трудно е отпреди, но ще се справим. А, не казвай на никого за това, докато не получим разрешение. Изпусната дума с вода пълни трюма, а на потъналите кораби загиват хора, нали?

— Да — съгласих се.

Вече имах смъртоносно оръжие в ръката си.

— Да, Лельо Лидия — поправи ме тя. — Не забравяй добрите обноски тук, никога. Може да си навлечеш порицание дори за такава дреболия. Леля Видала много обича своите Мъмрения.

Петдесет и осма глава

Две сутрини след като прочетох папката с родословието си, ме повикаха в кабинета на Леля Лидия. На Бека също беше наредено да присъства, затова се отправихме натам заедно. Очаквахме, че отново ще ни пита как се справя Джейд, дали е щастлива с нас, дали е готова за изпита си по грамотност, дали вярата ѝ е стабилна. Бека ме предупреди, че ще помоли да преместят Джейд другаде, защото ние двете не успяваме да я научим на нищо. Тя просто не ни слушаше.

Джейд обаче вече беше в кабинета на Леля Лидия, когато ние пристигнахме, седеше на стол. Усмихна ни се неспокойно.

Леля Лидия ни пусна да влезем, после огледа коридора в двете посоки и затвори вратата.

— Благодаря, че дойдохте — каза тя. — Седнете.

Ние се настанихме на двата стола, които ни посочи — от двете страни на Джейд. Леля Лидия също седна, като се облегна с длани върху бюрото, за да си помогне. Ръцете ѝ леко трепереха. Остарява, помислих си. Само че това сякаш не беше възможно — та Леля Лидия няма възраст!

— Трябва да споделя с вас информация, която съществено ще повлияе върху бъдещето на Галаад — каза Леля Лидия. — Вие ще изиграете важна роля в него. Достатъчно храбри ли сте? Готови ли сте?

— Да, Лельо Лидия — казах и Бека повтори същото.

На по-младите Молителки постоянно се внушаваше колко важна роля им е отредена и че от тях се иска храброст. Обикновено това означаваше, че ще трябва да се откажат от нещо, например от време или от храна.

— Добре. Ще бъда кратка. Първо, Лельо Имортел, трябва да ви осведомя за нещо, което другите две вероятно вече знаят. Бебето Никол е тук, в Галаад.

Недоумявах — защо това момиче Джейд научаваше толкова важна новина? Тя едва ли имаше представа какво въздействие ще окаже появата на толкова емблематична личност сред нас.

— Наистина ли? О, хвала, Лельо Лидия! — възкликна Бека. — Чудесна новина. Тук ли е? В Галаад? Но защо не е разгласено на всички? Това е истинско чудо!

— Моля ви, Лельо Имортел, овладейте се. Трябва да добавя, че бебето Никол е полусестра на Леля Виктория.

— Стига бе! — възкликна Джейд. — Не мога да повярвам!

— Джейд, това все едно не съм го чула — каза Леля Лидия. — Самоуважение, самопознаване, самоконтрол.

— Извинете — смотолеви Джейд.

— Агнес! Искам да кажа… Лельо Виктория! — възкликна Бека. — Ти имаш сестра! Каква радост! И то не коя да е, а бебето Никол. Голяма щастливка си, бебето Никол е възхитително!

На стената на Леля Лидия висеше обичайната снимка на бебето Никол — наистина беше възхитителна, но всички бебета са.

— Може ли да те прегърна? — попита ме Бека.

Трудно ѝ бе да се настрои позитивно. Сигурно ѝ беше тъжно, че аз имам прочута роднина, а тя си няма никого — дори неистинският ѝ баща беше позорно екзекутиран.

— Успокойте се, моля — каза Леля Лидия. — Минало е доста време, откакто бебето Никол беше бебе. Вече е пораснала.

— Разбира се, Лельо Лидия — съгласи се Бека. Седна и скръсти ръце в скута си.

— Но след като е тук, в Галаад, Лельо Лидия — обадих се, — къде точно се намира?

Джейд се засмя. Прозвуча по-скоро като лай.

— В Ардуа Хол — отговори усмихната Леля Лидия.

Все едно ни задаваше гатанки, сигурно много се забавляваше. А ние вероятно сме изглеждали адски озадачени. Познавахме всички в Ардуа Хол, къде можеше да бъде бебето Никол?

— Тя е в тази стая — съобщи Леля Лидия и махна с ръка. — Джейд е бебето Никол.

— Не може да бъде! — възкликнах.

Джейд е бебето Никол? Следователно Джейд е моя сестра?

Бека седеше със зяпнала уста и гледаше вторачено Джейд.