Заветите

— За Табита е вярно — съгласи се Леля Видала. — Но както знаем, биологичната майка на Леля Виктория е изключително скандален случай. Тя не само не изпълни задълженията си, напусна назначението си и прояви неподчинение към хората, упълномощени да упражняват Свещена власт над нея, но и беше главната инициаторка на отвличането на бебето Никол от Галаад.

— Минала история, Видала — отговорих. — Нашата мисия е да спасяваме от грешките, не да осъждаме по напълно условни съображения.

— Да, по отношение на Виктория, но майка ѝ трябва да бъде насечена на дванайсет парчета.

— Несъмнено.

— Носи се достоверен слух, че тя работи за разузнаването на „Мейдей“ в Канада — поредното предателство.

— Понякога печелим, понякога губим — казах.

— Странна формулировка — укори ме Леля Видала. — Това не е спорт.

— Много мило от твоя страна да споделиш съображенията си относно уместното говорене — казах. — А що се отнася до прозренията ти относно Леля Виктория, ще поживеем и ще видим. Сигурна съм, че тя ще изпълни успешно мисията си като Перлено момиче.

— Ще видим — каза Леля Видала с тънка усмивка. — Но ако избяга, не забравяйте, че съм ви предупредила.

След това се появи Леля Хелена, задъхана, след като беше куцукала от библиотеката. Краката все повече я измъчваха.

— Лельо Лидия — поде тя, — според мен е редно да знаете, че Леля Виктория чете за родословието си от Архива, без да има позволение. Убедена съм, че с оглед на това коя е биологичната ѝ майка, това е крайно неразумно.

— Леля Видала ме осведоми за това деяние — отговорих. — Тя споделя мнението ви, че нравствената тъкан на Леля Виктория е много крехка. Само че според мен Леля Виктория е добре възпитана и е получила най-доброто образование в нашето училище „Видала“. Да не би да твърдите, че природата ще се наложи над възпитанието? В този случай Адамовата греховност би трябвало да се наложи у всички нас въпреки неотклонното ни старание да я заглушим и се опасявам, че Галаад като замисъл ще се окаже обречен.

— О, нищо подобно! Не намеквам това — възрази притеснена Леля Хелена.

— Вие лично запозната ли сте с родословието на Агнес Джемайма? — попитах я.

— Да, прочетох го преди много години. По онова време достъп имаха само Лелите Основателки.

— Взели сме правилното решение. Ако информацията, че бебето Никол е полусестра на Леля Виктория, беше разпространена сред обществото, щеше много да попречи на развитието ѝ като дете. Вече съм убедена, че ако знаеха за роднинската им връзка, някои от най-безскрупулните хора в Галаад щяха да опитат да я използват като разменна монета при опитите за връщането на бебето Никол в страната.

— Не се бях замисляла за това — каза Леля Хелена. Имате право, разбира се.

— Може би ще ви бъде интересно да узнаете, че активистите от „Мейдей“ са наясно с тази роднинска връзка и бебето Никол е прекарало известно време сред тях. Смята се, че те ще опитат да я съберат с нейната порочна майка, тъй като осиновителите ѝ са починали внезапно. При експлозия — додадох.

Леля Хелена започна да плете тънките си като хищни нокти пръсти.

— Онези от „Мейдей“ са безмилостни, като нищо ще я поверят на грижите на безпътна престъпница като майка ѝ, дори ако така ще пожертват един невинен млад живот.

— Бебето Никол е в безопасност — успокоих я.

— Хвала! — възкликна Леля Хелена.

— Но все още не се знае, че е бебето Никол — наблегнах. — Надявам се скоро да заеме полагащото ѝ се място в Галаад. Вече има шанс това да стане.

— Радвам се да го чуя. Но ако тя наистина е сред нас, трябва да процедираме внимателно по въпроса с истинската ѝ самоличност — каза Леля Хелена. — Редно е да ѝ го съобщим много внимателно. Подобни разкрития може да дестабилизират едно уязвимо съзнание.

— И аз съм на същото мнение. Междувременно искам да следите движението на Леля Видала. Опасявам се, че тя е предоставила документите за родословието в ръцете на Леля Виктория, макар да не проумявам с каква цел. Сигурно иска Леля Виктория да изпадне в дълбоко отчаяние от новината за своята пропаднала родителка, да се разстрои и да допусне някакво нарушение от привързаност.

— Видала отдавна не я харесва — каза Леля Хелена. — Още от училището.

И си тръгна, куцукайки, доволна от поставеното поръчение.

Докато седях в „Шлафли Кафе“ и пиех следобедния си ментов чай, забързано влетя Леля Елизабет.

— Лельо Лидия! — нададе вопъл тя. — В Ардуа Хол влязоха Очи и Ангели! Истинско нашествие! Нали не сте го позволявали?

— Успокойте се — казах, но и моето сърце заби бързо-бързо. — Къде точно се намират?

— В печатницата. Конфискуваха всички брошури на Перлените момичета. Леля Уенди възрази и със съжаление ви съобщавам, че я арестуваха. Наистина: сграбчиха я и я арестуваха! — потръпна тя.

— Безпрецедентно! — възкликнах и се надигнах. — Незабавно ще поискам среща с Командир Джъд.

Запътих се към кабинета си с намерението да използвам червения телефон за директна връзка, но не се наложи, Джъд вече ме очакваше. Сигурно беше влязъл без позволение с обяснението, че случаят е спешен. Дотук с договорката ни за неприкосновеността на отделните сфери.