Заветите

— Не забравяйте, че току-що пристига от Канада — напомни тя, — не знае друго. Чужденките се държат така отначало. За момента е ваш дълг да я научите на по-безопасно поведение.

— Опитахме, Лельо Лидия, обаче тя е много… — поде Бека.

— Упорита — завърши изречението ѝ Леля Лидия. — Не се учудвам. С времето ще се поправи. Направете всичко по силите си. Сега вървете.

Излязохме от кабинета ѝ странично, както правехме обикновено — неучтиво е да обърнеш гръб на Леля Лидия.

Папките за престъпления продължаваха да се появяват върху бюрото ми в библиотека „Хилдегард“. Не можех да реша какво да правя. В някои дни си мислех, че ще е истинско блаженство да стана пълноправна Леля — да узная старателно пазените тайни на Лелите, да си служа с тайна власт, да раздавам възмездие. В други се замислях за душата си — защото искрено вярвах, че имам душа — и колко покварена и извратена ще стане тя, ако постъпвам така. Дали мекият ми, помътен мозък не се втвърдяваше? Дали не ставах ледена, каменна, безмилостна? Дали не разменях своята грижовна и приспособима женска природа за несъвършено подобие на ръбатата и безмилостна мъжка природа? Не го исках, но как да го избегна, ако се стремя да стана Леля?

И после се случи нещо, което промени мнението ми за моето място в света и стана причина отново да благодаря на благосклонното Провидение.

Макар да ми беше позволен достъпът до Библията и да ми бяха показани многобройни опасни папки за престъпления, още не бях получила разрешение за достъп до Архива на кръвното родство, който се пазеше в заключена стая. Онези, които бяха влизали там, казваха, че вътре има многобройни редици с рафтове, пълни с папки. Били подредени по лавиците според ранга и обхващали само мъжете: Икономъже, Пазители, Ангели, Очи, Командири. В рамките на тези категории кръвното родство беше въведено първо по местоположение, след това по фамилно име. Жените бяха описани в папките на мъжете. Лелите нямаха папки, тяхното родословие не беше записано, защото те нямаше да имат деца. Това тайно ме натъжаваше — обичах децата, винаги съм искала да имам деца, просто не исках онова, което вървеше заедно с тях.

Всички Молителки получаваха инструкции относно съществуването на Архива и неговите цели. Вътре се пазеше информация кои са били Прислужниците, преди да станат Прислужници, кои са били децата и техните бащи — не само официално записаните бащи, но и незаконните, защото имаше много жени — и Съпруги, и Прислужници — които отчаяно копнееха да имат бебета независимо по какъв начин. Във всички случаи обаче Лелите записваха родословието: след като толкова много по-възрастни мъже се женеха за млади момичета, Галаад не можеше да рискува опасното и Греховно кръвосмешение между бащи и дъщери, което можеше да се получи, ако никой не следеше.

Щях да получа достъп до Архивите едва след като приключех мисионерската си мисия като Перлено момиче. Копнеех за мига, когато ще мога да намеря майка си — не Табита, а майка ми, която е била Прислужница. В тези тайни папки щях да открия коя е била тя и дали е още жива. Съзнавах, че е опасно — онова, което откриех, може би нямаше да ми допадне — но въпреки това трябваше да опитам. Може би дори щях да успея да открия истинския си баща, макар че това беше по-слабо вероятно, защото той не беше Командир. Ако можех да намеря майка си, щях да имам все пак някаква история. Щях да имам и друго минало, не само лично своето, макар че не беше сигурно дали ще имам бъдеще с тази неизвестна майка в него.

Една сутрин намерих върху бюрото си папка от Архива. Отпред беше залепена малка ръкописна бележка: Родословие на Агнес Джемайма. Притаих дъх, докато отварях папката. Вътре се намираше родословието на Командир Кайл. Пола също беше в папката, и техният син Марк. Аз не бях част от кръвното родство, затова не фигурирах вътре като сестра на Марк. Само че през родословието на Командир Кайл успях да открия истинското име на клетата Кристъл — Кайлова — която почина по време на раждане, защото Марк беше част и от нейното родословие. Дали изобщо някога щяха да му кажат за нея? Ако могат да го избегнат, вероятно не.

Най-сетне намерих и своето родословие. Не беше там, където би трябвало — в папката на Командир Кайл, в периода, свързан с първата му Съпруга, Табита. Намираше се най-отзад, в отделна папка.

Имаше и снимка на майка ми. Двойна снимка, каквато слагат на обявите „Търси се“, когато някоя Прислужница избяга: лицето в анфас и в профил. Тя имаше светла коса, прибрана назад. Беше млада. Гледаше ме право в очите от снимката — какво се опитваше да ми каже? Не се усмихваше, но пък и защо да се усмихва? Снимката ѝ сигурно бе направена от някоя от Лелите или от Очите.