Заветите

Качих се на горния етаж. Там, под дюшека си, пазех двата листа от папката за кръвното родство, нагънати многократно. Когато се върнах, разгънах ги и ги загладих с длан. Положих ги върху масата и Никол — досущ като мен — не устоя и положи ръка върху снимката на майка ни.

— Невероятно — каза тя. — Дръпна ръка и отново разгледа снимката. — Според теб приличам ли на нея?

— И аз се питах същото — отвърнах.

— Помниш ли я изобщо? Аз трябва да съм била съвсем малка.

— Не съм сигурна — казах. — Понякога ми се струва, че си спомням нещо. Имало ли е друга къща? Пътувала ли съм някъде? Но може и просто да мечтая.

— Ами бащите ни? — попита тя. — Защо техните имена са заличени?

— Може би искат някак да ни предпазят — предположих.

— Благодаря ти, че ми го показа — рече Никол. — Но според мен не бива да държиш тук тези листове. Ами ако те хванат с тях?

— Знам. Опитах се да ги върна, но папката вече я нямаше.

В крайна сметка решихме да накъсаме листовете на ситни парченца и да ги изхвърлим в тоалетната.

Леля Лидия ни каза, че трябва да укрепнем психически за мисията, която ни предстои. Междувременно трябваше да продължим да живеем както обикновено и да не правим нищо, което да привлича внимание към бебето Никол или да поражда подозрение. Това беше трудно, защото бяхме неспокойни. Аз поне живеех в ужас: ако откриеха Никол, дали щяха да обвинят мен и Бека?

С Бека трябваше много скоро да заминем на мисия като Перлени момичета. Щяхме ли изобщо да заминем, или Леля Лидия имаше предвид друга дестинация за нас? Можехме само да чакаме. Бека беше проучила наръчника на Перлените момичета за Канада: валута, обичаи, начини за пазаруване, включително кредитни карти. Беше много по-подготвена от мен.

Когато остана по-малко от седмица до церемонията за Благодарение, Леля Лидия отново ни повика в кабинета си.

— Ето какво трябва да направите — каза тя. — Уредила съм стая за Никол в един от молитвените ни домове в провинцията. Документите са наред. Само че вие, Лельо Имортел, ще заминете вместо Никол. Тя ще заеме вашето място и ще пътува до Канада като Перлено момиче.

— А как ще замина аз? — попита слисано Бека.

— Вие ще тръгнете по-късно — отговори Леля Лидия.

Още тогава заподозрях, че това е лъжа.

XXI

Бързо-бързо

Ръкописът от Ардуа Хол

Петдесет и девета глава

Мислех, че всичко съм уредила, но и най-добре скроените мечти остават често неосъществени,35 а неприятностите все връхлитат по три. Пиша това набързо в края на много труден ден. Кабинетът ми все едно беше Гранд Сентръл — преди тази внушителна сграда да бъде разрушена по време на Войната в Манхатън — толкова много хора минаха през него.

Първа се появи Леля Видала, веднага след закуска. Видала и неусвоената от тялото овесена каша са изнурително съчетание — обещах си да погълна малко ментов чай при първа възможност.

— Лельо Лидия, искам да привлека вниманието ви към един спешен проблем — каза тя.

Мислено въздъхнах.

— Разбира се, Лельо Видала. Седнете.

— Няма да ви отнемам много време — каза тя и се настани на стола, готова да направи точно това. — Става дума за Леля Виктория.

— Да? Двете с Леля Имортел скоро заминават за Канада за мисията си като Перлени момичета.

— Точно за това исках да се посъветвам с вас. Сигурна ли сте, че са готови? Още са незрели за възрастта си, дори повече от другите Молителки от тяхното поколение. Нито една от двете няма опит по света, но някои от другите момичета поне имат твърдост, каквато те двете не притежават. Бих казала, че те са много меки, ще бъдат податливи на материалните изкушения в Канада. Освен това, по мое мнение, има опасност Леля Виктория да отстъпи от вярата ни. Напоследък чете доста спорни книги.

— Нали не наричате Библията спорна? — попитах.

— Категорично не. Имам предвид собственото ѝ родословие от Архива. Може да си втълпи опасни неща.

— Тя няма достъп до Архива на родословието — изтъкнах.

— Явно някой я е снабдил с документите. Случайно ги видях на бюрото ѝ.

— Кой би го направил без моето позволение? — попитах. — Трябва да проверя, няма да толерирам неподчинение. Сигурна съм обаче, че Леля Виктория вече е напълно способна да се пази от опасни идеи. Въпреки вашето мнение, че е незряла, аз съм убедена, че тя е постигнала възхитителна зрялост и сила на характера.

— Неубедителна фасада — каза Видала. — Теологичните ѝ възгледи са много нестабилни. Като дете беше много лекомислена и неизпълнителна по отношение на училищните си задължения, особено в часовете по занаяти. Освен това майка ѝ е…

— Знам коя е майка ѝ — прекъснах я. — Същото важи за някои от нашите най-уважавани по-млади Съпруги, които са биологично потомство на Прислужници. Само че такава изроденост не се предава непременно по наследство. Нейната осиновителка беше пример за висок морал и търпеливо страдание.