Заветите

— Всичко наред ли е? — попита.

— Всъщност не е — отговори Леля Лидия. — Притиснати сме в ъгъла. Командир Джъд нахлу в печатницата ни, търсеше предателя. Не намери уличаващи доказателства, само силно разстрои Леля Уенди, но за съжаление, е научил, че Джейд не е истинското име на Никол. Научил е, че тя е бебето Никол, и е твърдо решен да се ожени за нея колкото може по-скоро, за да нарасне собственият му престиж. Иска сватбата да се излъчва по Галаадската телевизия.

— Тройна гадост! — изруга Никол.

— Внимавай как се изразяваш — предупреди я Леля Лидия.

— Не могат да ме принудят да се омъжа за него! — каза Никол.

— Все някак ще успеят — каза Века.

Беше силно пребледняла.

— Това е ужасно — намесих се и аз.

От папката за Командир Джъд, която бях прочела, знаех, че тази вероятност е повече от ужасна — беше равносилна на смъртна присъда.

— Какво можем да направим?

— Вие двете с Никол заминавате утре — каза ми Леля Лидия. — Колкото може по-рано. Не може да използваме дипломатически самолет на Галаад, Джъд няма да позволи и ще го спре. Трябва да тръгнете по друг път.

— Но ние не сме готови — възразих. — Нямаме нито перли, нито рокли, нито канадски пари, не са готови брошурите, раничките.

— Ще ви донеса всичко необходимо по-късно — каза Леля Лидия. — Уредила съм пропуск на Никол като Леля Имортел. За жалост, няма да имам време да променя планираното пребиваване на Леля Имортел в молитвения дом. Такава измама и бездруго нямаше да остане незабелязана дълго.

— Леля Хелена ще забележи, че Никол я няма — казах. — Тя винаги ни брои. Ще се чудят и защо Бека… Леля Имортел… също я няма.

— Така е — съгласи се Леля Лидия. — Затова се налага да ви помоля за специална услуга, Лельо Имортел. — Моля ви да се скриете за четиресет и осем часа, след като двете заминат. В библиотеката може би?

— Не там — каза Бека. — Има твърде много книги. Няма място за човек.

— Сигурна съм, че ще измислите нещо — каза Леля Лидия. — Цялата ни мисия и личната безопасност на Леля Виктория и на Никол зависят от вас. Огромна отговорност е — новият Галаад ще стане възможен само благодарение на вас. Нали не искате другите да бъдат заловени и обесени?

— Не, Лельо Лидия — прошепна Бека.

— Запретнете ръкави тогава — бодро нареди Леля Лидия. — Напрегнете си мозъците!

— Натоварвате я прекалено много — каза Никол на Леля Лидия. — Защо да не замина сама? А после Леля Имортел и Агнес… тоест Леля Виктория… ще пътуват заедно, когато му е времето.

— Не ставай глупава — скарах ѝ се. — Веднага ще те арестуват. Перлените момичета винаги пътуват по двойки, а дори да не носиш униформата, момиче на твоята възраст не може да пътува без придружител.

— Трябва да направим да изглежда, все едно Никол се е прехвърлила през стената — каза Бека. — Така няма да търсят съучастници в Ардуа Хол. А аз ще се скрия някъде вътре.

— Каква умна идея, Лельо Имортел — похвали я Леля Лидия. — Може би Никол ще ни услужи и ще напише бележка в този дух. Може да обясниш, че си разбрала колко неподходяща си да станеш Леля — това лесно ще го разберат. После може да кажеш, че си избягала с Икономъж — с някой нископоставен работник, който ни помага с ремонтите и ти е обещал брак и семейство. Така ще демонстрираш поне похвално намерение за създаване на потомство.

— Друг път! Но няма проблем — отговори Никол.

— Няма проблем и още…? — попита хладно Леля Лидия.

— Няма проблем, Лельо Лидия — отговори Никол. — Ще напиша бележката.

В десет часа, когато вече беше тъмно, Леля Лидия отново беше на прага с обемист черен платнен сак. Века ѝ отвори.

— Благословена да сте, Лельо Лидия — каза тя.

Леля Лидия не си направи труда да отговори с официален поздрав.

— Донесла съм ви всичко необходимо. Излезте през източната порта точно в шест и половина. Точно пред портата ще ви чака черна кола. Ще ви изведе от града и ще ви откара до Портсмут в Ню Хампшър, откъдето ще се качите на автобус. Ето ви карта, маршрутът е отбелязан. Слезте на мястото, отбелязано с хикс. Паролите там ще бъдат: „майски ден“ и „юнска луна“. Свръзката ще ви отведе до следващото ви местоназначение. Никол, ако мисията ти е успешна, убийците на твоите осиновители ще бъдат разобличени, дори и да не е възможно веднага да бъдат изправени пред съда. Мога да уверя и двете, че ако успеете да стигнете до Канада въпреки всички известни пречки, има немалък шанс евентуално — повтарям: евентуално — отново да бъдете с майка си. Тя е осведомена за такава вероятност от известно време.

— О, Агнес. Хвала, би било прекрасно — тихичко каза Бека. — И за двете ви.

— Истински съм ви признателна, Лельо Лидия — отдавна се моля за това.

— Казах: ако успеете. А това е голямо „ако“ — повтори Леля Лидия. — Успехът не е предрешен. Извинете ме. — Тя се озърна и тежко се отпусна на канапето. — Ще ви помоля за чаша вода.

Бека отиде да ѝ донесе.