Заветите

Спуснахме се до мястото, където щяхме да спим, по една стълба. Капитан Мишименго слезе първи и включи осветлението. В трюма имаше няколко фризера и големи правоъгълни метални сандъци. Един от тях беше с отворен капак, крепящ се на панти, а вътре се виждаха два спални чувала, които не изглеждаха много чисти, явно не бяхме първите, които ги използват. Мястото вонеше на риба.

— Дръжте вратата на кутията отворена, стига да нямаме проблеми — каза капитан Мишименго. — Приятни сънища. Да спите в кош, да сънувате грош.

После чухме как стъпките му се отдалечават.

— Това е ужасно — прошепнах на Агнес. — Смърди на риба. И спалните чували. Сигурно имат въшки.

— Трябва да сме благодарни — каза тя. — Хайде да спим.

Татуировката ме понаболяваше, затова се наложи да легна на дясната си страна, за да не я притискам. Дали не бях получила натравяне на кръвта? Ако беше станало така, бях загазила, защото на борда със сигурност нямаше лекар.

Събудихме се още по тъмно, защото корабът се клатеше. Агнес се измъкна от металната ни кутия и се качи по стълбата да провери какво става. И на мен ми се искаше, но наистина не се чувствах добре.

Тя се върна долу с термос с чай и две твърдо сварени яйца. Съобщи, че сме стигнали до океана и че вълните люшкат кораба. Не си представяла, че може да бъдат толкова големи, макар че според капитан Мишименго не били нищо особено.

— О, боже! — възкликнах. — Дано да не стават по-големи. Мразя да повръщам.

— Моля те, не използвай Божието име да ругаеш — каза тя.

— Извинявай. Но ако изобщо има Бог, здравата ми е прецакал живота.

Мислех, че сега вече ще се ядоса, но тя каза само:

— Не си уникално явление. На никого не му е лесно в живота. Но може би Бог те е прецакал, както се изразяваш, поради основателна причина.

— Направо нямам търпение да разбера каква е тя, мамка му — изригнах.

Болката в ръката ме правеше много раздразнителна. Не биваше да съм толкова саркастична и не биваше да ругая пред нея.

— Мислех, че си проумяла истинската цел на мисията ни — каза тя. — Спасението на Галаад. Прочистването. Обновяването. Това е причината.

— Ти да не си въобразяваш, че тази гнилоч може да бъде обновена? — попитах. — Изгорете всичко до основи!

— Защо искаш да навредиш на толкова много хора? — попита ме тя благо. — Това е моята страна. Там съм отраснала. Нейните лидери я съсипаха. Искам положението там да се подобри.

— Да, добре — казах. — Разбирам. Извинявай. Нямах предвид теб. Ти си ми сестра.

— Приемам извинението ти. Благодаря за разбирането.

Няколко минути поседяхме смълчани в тъмното. Чувах я как диша, въздъхна няколко пъти.

— Според теб ще се получи ли? — попитах накрая. — Ще стигнем ли там?

— Не зависи от нас — отговори.

Шейсет и седма глава

В началото на втория ден много се разтревожих за Никол. Твърдеше, че не е болна, но имаше треска. Спомних си как в Ардуа Хол ни учеха да се грижим за болните и се опитах да я поддържам хидратирана. На борда имаше лимони, затова успях да смеся сока им с чай, сол и малко захар. Вече ми беше по-лесно да се качвам и да слизам по стълбата, която водеше към нашето спално помещение, и си помислих, че с дълга пола щеше да ми бъде много по-трудно.

Беше доста мъгливо. Все още бяхме в галаадски води и по обяд имахме проверка от бреговата охрана. Двете с Никол затворихме отвътре капака на металния ни сандък. Тя здраво стисна ръката ми и двете притихнахме и застинахме неподвижно. Чувахме стъпки край нас и гласове, но звуците заглъхнаха и сърцето ми престана да тупти толкова учестено.

По-късно имахме проблеми с двигателя, както установих, когато се качих горе за още лимонов сок. Капитан Мишименго ми се стори разтревожен — приливите и отливите по тези места били много силни и бързи, затова, ако останем без мощност, щели да ни завлекат в открито море или да ни потопят в залива Фънди и да се разбием в канадския бряг, където щели да конфискуват кораба и да арестуват екипажа. Корабът се носеше на юг, означаваше ли това, че ще ни върне обратно в Галаад?

Зачудих се дали на капитан Мишименго не му се иска да не се беше съгласявал да ни качи на борда. Каза ми, че ако корабът бъде преследван и заловен, а нас ни намерят, капитанът ще бъде обвинен в контрабанда на жени. Щели да му конфискуват кораба и тъй като той бил роден в Галаад и бил избягал от Галаадската родина през границата с Канада, Галаад щял да си го поиска като гражданин и да го съди като трафикант, което щяло да го съсипе.

— Излагаме ви на прекалено голяма опасност — казах, когато чух всичко това. — Нали споменахте, че имате уговорка с бреговата охрана?

— Те ще отричат, няма нищо писмено — обясни той. — Кой иска да го застрелят, че взима подкупи?

За вечеря имаше сандвичи с пилешко, но Никол не беше гладна и искаше да спи.

— Много ли ти е зле? Може ли да ти пипна челото? — Кожата ѝ гореше. — Искам само да ти кажа, че съм безкрайно признателна, задето те има в живота ми — уверих я. — Щастлива съм, че си ми сестра.

— И аз — каза тя. След минутка попита: — Според теб дали някога ще видим майка си?

— Вярвам, че ще я видим.