Заветите

— Да, с веслата. Аз мога само с дясната ръка, другата е като праханка. Само не ме питай какво е праханка, по дяволите!

— Не съм виновна, че не знам такива неща.

— Сега точно ли искаш да го обсъждаме? Адски съжалявам, обаче в момента положението е страшно критично! Веднага грабвай веслото.

— Добре де, ето, взех го.

— Пъхни го в ключа. В ключа за греблото! Ето това нещо! Така, сега с две ръце. Добре, гледай мен. Като кажа: давай, спусни веслото във водата и го дръпни — каза Никол. Всъщност крещеше.

— Не знам как. Чувствам се безполезна.

— Престани да плачеш — каза тя. — Не ме интересува как се чувстваш! Просто го направи! Веднага! Когато ти кажа, дръпни греблото към себе си. Виждаш ли светлината? Приближава се!

— Според мен не се приближава — възразих. — Много сме далеч. Морето ще ни завлече.

— Не, няма — настоя Никол. — Не и ако се постараем. Хайде, давай! И пак! Точно така. Давай! Давай! Давай!

XXV

Пробуждане

Ръкописът от Ардуа Хол

Шейсет и осма глава

Леля Видала отвори очи. Още не беше продумала. Работеше ли изобщо умът ѝ? Помнеше ли, че е видяла момиче на име Джейд, облечено със сребристата рокля на Перлените момичета? Помнеше ли удара, който я е повалил? Щеше ли да го каже? Ако отговорът на първия въпрос беше „да“, и на втория щеше да бъде „да“. Щеше да събере две и две… кой, освен мен би подпомогнал такъв сценарий? Ако ме изобличеше пред някоя медицинска сестра, информацията веднага щеше да стигне до Очите и после часовникът щеше да спре. Трябваше да взема предпазни мерки. Но какви и как?

В Ардуа Хол се говореше, че ударът ѝ е бил предизвикан от преживян шок или дори от някакво нападение. Съдейки по следите от стъпки в пръстта, явно е била завлечена зад статуята ми. Прехвърлиха я от интензивното в реанимация, а Леля Елизабет и Леля Хелена се редуваха да седят до леглото ѝ и да чакат първите ѝ думи — и двете се подозираха взаимно. Не можех да остана насаме с нея.

Бележката на избягалото момиче беше обект на многобройни спекулации. Хрумването за водопроводчика беше чудесно — убедителна подробност. Гордея се с изобретателността на Никол и се надявам тя да ѝ бъде от полза в близко бъдеще. Способността да измисляш убедителни лъжи, е талант, който не бива да се подценява.

Естествено, потърсиха мнението ми относно уместния начин на действие. Не е ли редно да организираме издирване? Заявих, че сегашното местоположение на момичето няма голямо значение, ако целта е брак и потомство, но Леля Елизабет възрази, че мъжът може да се окаже похотлив измамник и дори агент на „Мейдей“, промъкнал се в Ардуа Хол предрешен. И в двата случая щеше да се възползва от Джейд и после да я изостави, след което тя щеше да бъде годна само за Прислужница, поради което се налагало веднага да я намерим и да арестуваме въпросния мъж за разпит.

Ако наистина имаше мъж, точно това би следвало да предприемем — разумните момичета не напускат Галаад, а добронамерените мъже не бягат заедно с тях. Затова се наложи да се съглася и изпратихме отряд от Ангели да претърси околните къщи и улици. Ангелите не бяха въодушевени — преследването на заблудени млади момичета не беше представата им за героизъм. Излишно е да казвам, че не намериха нито Джейд, нито измисления от нея водопроводчик.

Леля Елизабет сподели мнението си, че в цялата история има нещо много подозрително. Съгласих се с нея и признах, че съм не по-малко озадачена. Само че какво може да се направи? Следата вече бе изстинала и можехме само да чакаме как ще се развият събитията.

Не беше лесно да заблудим Командир Джъд. Той ме повика в кабинета си на спешна среща.

— Изгубили сте бебето Никол! — Целият трепереше от овладян гняв и от страх: тъкмо беше докопал Никол, а тя му се беше изплъзнала — това нямаше да се хареса на Съвета. — Кой друг знае за истинската ѝ самоличност?

— Никой — уверих го. — Вие и аз. И самата Никол, разбира се. Прецених за уместно да споделя с нея тази информация, за да я убедя в по-висшето ѝ предназначение. Никой друг.

— Не бива да узнават! Как го допуснахте? Да я доведете в Галаад, а после да ви я отмъкнат… Репутацията на Очите ще пострада, да не говорим за тази на Лелите!

Не мога да ви опиша колко приятно ми беше да гледам как Джъд се гърчи, но си лепнах най-мрачното изражение, на което бях способна.

— Вземаме мерки — казах. — Тя или наистина е избягала с онзи мъж, или е била отвлечена. Ако е второто, извършителят най-вероятно работи с „Мейдей“.

Печелех време. Човек винаги печели нещо.

Броях часовете. Часовете, минутите, секундите. Имах основание да се надявам, че пратеничките ми са на път и ще посеят семето на гибелта на Галаад. Неслучайно от години правех копия на папките със секретните документи за престъпленията на висшестоящите в Галаад.

Намериха раничките на двете Перлени момичета в началото на стара туристическа пътека във Върмонт. В тях бяха роклите им на Перлени момичета, обелки от портокал и един перлен наниз. Претърсиха района с кучета. Без резултат.

Просто някой опитваше да отвлече вниманието.