Заветите

Или ще си любопитен чужденец, който тършува из архивите на Ардуа Хол и проучва нашия отдавна провален режим? В този случай уличаващите документи, които пазя зорко толкова години, ще са се появили не само на собствения ми процес — ако съдбата е зложелателна към мен и аз бъда изправена на съд — но и на съдебните процеси на мнозина други. Постарах се да науча най-злокобните тайни.

Вече сигурно се чудите как онези отгоре не са ме очистили — ако не през първите дни на Галаад, то в зрелостта на безскрупулния режим. По онова време вече доста бивши величия бяха обесени на Стената, тъй като хората на върха се погрижиха да се отърват от амбициозни претенденти за постовете им. Вероятно допускате, че като жена съм била особено уязвима към подобни мерки, но грешите. Точно защото съм жена бях изключена от списъка с потенциални претенденти за високи постове, тъй като в Съвета на Командирите нямаше жени. По ирония на съдбата бях в безопасност поне в това отношение.

Има обаче и три други причини за политическото ми дълголетие. Първо, режимът се нуждае от мен. Аз контролирам женската страна на начинанието с желязна ръка в кожена ръкавица във вълнен маншон и поддържам реда — изключително подходяща съм за ролята, като евнух в харем. Второ, знам прекалено много неща за лидерите — твърде много компрометиращи факти — а те не са сигурни с какви документи разполагам. Не знаят дали, ако ме окачат на въжето, тази мръсотия няма някак да се разчуе. Сигурно подозират, че съм взела предпазни мерки, и имат основание.

Трето, аз съм дискретна. Всички на върха винаги са имали усещането, че при мен тайните им са в безопасност, само че — както вече намекнах — само докато и самата аз съм в безопасност. Открай време съм привърженик на контрола и равновесието.

Въпреки тези мерки за сигурност не допускам да приспят бдителността ми. Галаад е опасно място — често се случват нещастия. От само себе си се разбира, че някой вече е написал погребално слово за мен. Тръпки ме побиват — чии ли нозе тъпчат гроба ми?

Време, отправям молитва в пространството, още съвсем малко време. Само това ми трябва.

Вчера получих неочаквана покана за среща с Командир Джъд. Не е първата покана, която получавам. Някои от по-ранните срещи бяха неприятни, други, по-скорошни, се оказаха взаимно изгодни.

Докато прекосявах тревната площ между Ардуа Хол и главната квартира на Очите, и после се изкачвах — малко трудно — по стръмните и внушителни стълби към колонадата на главния вход, се питах що за среща ще бъде. Признавам, че сърцето ми биеше по-учестено от обикновено, и то не само заради стълбите — не всеки, влязъл през тази врата, излизаше отново.

Очите управляват от огромна бивша библиотека. Сега вътре има само техни книги, а онези, които библиотеката е съхранявала навремето, са изгорени или, ако са ценни, се намират по частните колекции на крадливи Командири. Вече познавам Писанието като петте си пръста и съм в състояние да цитирам глави и стихове относно рисковете да крадеш забранени от Бога неща, обаче дискретността е проява на храброст, затова не го правя.

С удоволствие съобщавам, че не са заличили стенописите от двете страни на вътрешното стълбище, защото на тях са изобразени загинали войници, ангели и победни венци — благочестиви и приемливи теми, обаче знамето на бившите Съединени американски щати отдясно е променено и боядисано в цветовете на Галаад.

Командир Джъд се е издигнал, откакто се запознахме. Превъзпитаването на жените в Галаад не беше достатъчно мащабно за неговото его и не му печелеше достатъчно почести. Сега обаче е Командир на Очите и всява страх у всички. Кабинетът му се намира в задната част на сградата, навремето там са били хранилищата за книги и кабинките, в които работели изследователите. Голямо око с истински кристал на мястото на зеницата е поставено в средата на вратата. Така Командирът вижда кой се кани да почука.

— Влез — каза Командирът още докато вдигам ръка да похлопам.

Младите Очи, които ме придружиха, приеха това като разрешение да си тръгнат.

— Скъпа Лельо Лидия — поде той, широко усмихнат зад внушителното си писалище. — Благодаря ви, че удостоихте с посещението си скромния ми кабинет. Надявам се, че сте добре.

Не се надяваше на нищо подобно, но пропуснах думите покрай ушите си.

— Хвала — отговорих. — А вие? Съпругата ви?

Тази Съпруга се задържа повече от обичайното — неговите Съпруги обикновено умират. Командир Джъд твърдо вярва в тонизиращото въздействие на младите жени досущ като цар Давид и разни наркобарони от Централна Америка. След края на всеки траур той даваше да се разбере, че отново си търси невръстна невеста. Да уточня — даваше на мен да разбера.