Заветите

— И двамата със Съпругата ми сме добре, благодаря — отговори той. — Имам чудесни новини за вас. Седнете, моля. — Аз седнах и се приготвих да слушам внимателно. — Нашите агенти в Канада са успели да идентифицират и елиминират двама от най-дейните активисти на нелегалната организация „Мейдей“, използвали като прикритие магазин за дрехи в съмнителен квартал на Торонто. След предварителен обиск на мястото станало ясно, че двамата са играли ключова роля като помощници на Тайната женизница.

— Благословени сме от Провидението — казах.

— Нашите въодушевени и млади канадски агенти са осъществили операцията, но Перлените момичета са ги насочили. Много ви благодаря, че споделихте плодовете на тяхната женска интуиция.

— Те са наблюдателни, добре обучени и покорни — отвърнах.

Идеята за Перлените момичета беше моя — другите религии имаха мисионери, защо и ние да нямаме? Мисионерите на другите религии печелеха нови привърженици на вярата, защо и нашите да не го правят? Другите мисионери събираха шпионска информация, защо не и нашите? Само че не бях глупачка, поне в това отношение, затова оставих Командир Джъд да си припише заслугите за замисъла. Официално Перлените момичета докладват само на мен, защото би било неуместно Командирът да бъде въвлечен в подробностите на една по същество женска дейност, но аз трябва да му предавам всичко, което преценя като наложително или неизбежно. Прекаля ли, ще изгубя контрола, ако не предавам достатъчно сведения — може да попадна под подозрение. Примамливите брошури на момичетата са съставени от нас, а дизайна и печата изработихме в малката печатница в една от избите на Ардуа Хол.

Моята инициатива за Перлените момичета се роди в решаващ момент за Командира, точно когато провалът на неговите Земи на предците започваше да се очертава като безспорен. Обвиненията в геноцид от страна на международните правозащитни организации бяха много компрометиращи, притокът на бежанци от земите на предците в Северна Дакота през канадската граница бе станал неудържим, а нелепият план на Джъд за издаването на Бяло удостоверение се провали сред хаос от фалшификати и подкупи. Създаването на Перлените момичета го измъкна от блатото, но оттогава не спирам да се питам доколко разумно беше от моя страна да му спасявам кожата. Сега ми е длъжник, но това може да се окаже и бреме. Някои хора не обичат да бъдат задължени.

В онзи момент обаче Командир Джъд беше ухилен до ушите.

— Разбира се, Перлените момичета са безценни. Надявам се, че след изваждането от строя на двамата активисти неприятностите ви ще намалеят и бягствата на Прислужници ще станат по-редки.

— Хвала.

— Разбира се, няма да оповестяваме публично прецизния удар и прочистването.

— И бездруго ще ни обвинят за него — отговорих. — И канадските, и международните медии. Естествено.

— А ние ще отречем — каза той. — Естествено.

Мълчаливо се измервахме един друг с поглед от двете страни на бюрото му като двама шахматисти или като стари другари, защото и двамата бяхме оцелели след три вълни от чистки. Дори само този факт създаваше някаква връзка помежду ни.

— Едно нещо ме озадачава обаче — каза той. — Тези двама терористи от „Мейдей“ трябва да са имали съучастник тук.

— Наистина ли? Не може да бъде! — възкликнах.

— Анализирахме всички известни пътища за бягство — високата им успеваемост може да се обясни само с изтичането на информация. Някой в Галаад — някой с достъп до задачите на нашите секретни сътрудници — трябва да е информирал Тайната женизница. Кои маршрути се наблюдават, кои най-вероятно ще бъдат чисти, такива работи. Както знаете, заради войната нямаме много хора по места, особено във Върмонт и в Мейн. Трябваха ни другаде.

— Кой в Галаад може да е толкова вероломен? — попитах. — Да предаде бъдещето ни!

— Работим по въпроса — отговори той. — А междувременно, ако ви хрумне нещо…

— Разбира се! — уверих го.

— И още нещо — додаде той. — Леля Адриана. Перленото момиче, намерено мъртво в Торонто.

— Да. Съкрушена съм — отговорих. — Знае ли се нещо ново?

— Очакваме да ни информират от Консулството — отговори той. — Ще ви държа в течение.

— На ваше разположение съм. Знаете, че можете да разчитате на мен.

— Във всяко отношение, Лельо Лидия — отговори той. — Направо сте безценна, хвала.

И аз като всеки обичам комплиментите.

— Благодаря — отвърнах.

Животът ми можеше да се стече съвсем различно. Само ако се бях озърнала, ако бях видяла нещата в по-широка перспектива. Ако навреме си бях събрала багажа, както направиха някои хора, и бях напуснала страната, която все още наивно вярвах, че е същата като онази, в която живеех от толкова много години.

Подобни съжаления нямат практическа полза. Направила съм своя избор, а после вече имах значително по-малък. Два пътя се разделяха в една пожълтяла гора и аз поех по по-отъпкания. Беше осеян с трупове, каквито обикновено са такива пътища. Ала както сигурно сте забелязали, собственият ми труп не е сред тях.