Заветите

Минзухарите се бяха стопили, нарцисите се бяха смачкали като хартия, лалетата бяха изпълнили съблазнителния си танц и бяха обърнали наопаки полите на венчелистчетата си, преди да ги съблекат съвсем. Билките, които Леля Клоувър и нейните съратнички полувегетариантки с градинските лопатки отглеждаха край стените на Ардуа Хол, са избуяли. Лельо Лидия, непременно изпийте този ментов чай ще направи чудеса с храносмилането ви! Иде ми да я срежа: „Не си ври носа в моето храносмилане!“, но си напомням, че те всички са добронамерени. Убедително извинение ли е това изобщо, когато килимът е изцапан с кръв?

И аз съм добронамерена, мърморя си понякога тихо. И аз правя всичко за добро или поне за най-доброто възможно, което не е едно и също. И все пак, замислете се колко по-зле би могло да бъде, ако ме нямаше.

Глупости, отговарям понякога. Друг път обаче сама се хваля. Кой твърди, че последователността е добродетел?

Кога е следващият валс на цветята? Люлякът. Толкова благонадежден. Толкова къдрав. Толкова уханен. Скоро отколешният ми враг Леля Видала ще се разкиха. Може би очите ѝ ще се подуят и няма да може да ми хвърля коси погледи с надеждата да ме улови в простъпка, в слабост, в недопустима теологична неправомерност, с която да си подсигури падението ми.

Надявай се, прошепвам си. Гордея се, че винаги съм една крачка пред теб. Но защо само една? Няколко. Катурнеш ли ме, ще завлека със себе си и храма.

Галаад има един отколешен проблем, читателю мой: за едно Божие царство на земята процентът на емигрантите е смущаващо висок. Изтичането на Прислужници например — твърде много се измъкват. Както показва анализът на бягствата, изготвен от Командир Джъд, щом открием и пресечем някой маршрут за бягство, веднага се появява друг.

Буферните ни зони са прекалено пропускливи. По-дивите области в Мейн и Върмонт са само номинално контролирани от нас и там местните жители са, ако не нескрито враждебни, то поне склонни към ерес. От собствен опит знам, че те са и плътно обвързани в мрежа от бракове, която прилича на сюрреалистично плетиво, и ако ги ядосаш, са склонни да мъстят. По тази причина е трудно да ги придумаш да се предават един друг. От известно време витаят подозрения, че сред тях има водачи, които действат или от желание да надхитрят Галаад, или от чисто користолюбие, защото се знае, че „Мейдей“ плаща добре. Каза ни го жител на Върмонт, когото заловихме: „Мейдей — за пари пропей“.

Планините и мочурищата, лъкатушните реки, скалистите заливи, които водят към морето с неговите мощни приливи — цялата помощ е тайна. Местната история познава контрабандисти на алкохол и цигари, наркопласьори, всякакви незаконни търговци. Границите не означават нищо за тях: те се промъкват, пренебрегват всякакви правила, пари сменят собственика си.

Един от чичовците ми се занимаваше с това. И татко се гордееше, понеже близките ми живееха в каравани, подиграваха се на полицията, действаха от обратната страна на системата на наказателното правосъдие. Аз не обаче: аз бях момиче, дори по-зле — умница. Не им оставаше друго, освен да ми избият от главата тези претенции — с юмруци, с ботуши, с каквото имат подръка. Прерязаха гърлото на баща ми преди триумфа на Галаад, иначе лично щях да уредя да се случи. Но стига фолклор.

Неотдавна Леля Елизабет, Леля Хелена и Леля Видала съставиха подробен план за по-строг контрол. Наричаше се Операция „Задънена улица“. План за елиминиране на проблема с емиграцията в североизточните крайморски територии. Планът очертаваше стъпките, необходими за залавянето на Прислужниците бегълки към Канада, и призоваваше към обявяване на извънредно положение в страната, удвояване на броя на полицейските кучета и по-ефикасни начини за провеждане на разпити. Усещах пръста на Леля Видала в последното: тя тайно тъгува, че изтръгването на нокти и изкормването не са в списъка на прилаганите от нас наказания.

— Добра работа — похвалих я. — Изглежда много изчерпателно. Ще го прегледам задълбочено и те уверявам, че твоите тревоги споделя и Командир Джъд, който предприема мерки, макар да не мога да споделя подробности в момента.

— Хвала — отговори Леля Елизабет, но не звучеше прехласната от радост.

— Тези бягства трябва да бъдат пресечени веднъж завинаги — заяви Леля Хелена и потърси с поглед подкрепа от Леля Видала.

Тупна с крак за повече убедителност, което сигурно беше болезнено за нея заради падналите сводове на стъпалата ѝ: беше увредила ходилата си като млада, защото беше носила обувки на „Бланик“ с тринайсетсантиметрови токчета. Днес такива обувки биха предизвикали изобличаването ѝ като предателка.

— Разбира се — съгласих се вежливо. — Освен това, изглежда, се е превърнало в бизнес, поне отчасти.

— Трябва да прочистим целия регион! — отсече Леля Елизабет. — Сътрудничат си с „Мейдей“ в Канада.

— И Командир Джъд смята така — уверих я.

— Тези жени трябва да изпълнят дълга си към Божествения план като всички нас — каза Леля Видала. — Животът не е забавление.