Заветите

— Ами мислех, че трябва незабавно да узнаете. Леля Адриана го намираше за прибързано, беше категорично против. Разменихме остри думи по този повод. Аз настоявах, че е важно — отбранително уточни Леля Сали.

— Разбира се. Но е рисковано. Такъв доклад може да породи неоснователен слух със сериозни последици. Много пъти сме вдигали фалшива тревога, освен това вероятно всички в Консулството са Очи. Очите са прекалено директни, липсва им финес. Винаги има причина за моите инструкции. За моите заповеди. Не е редно Перлените момичета да предприемат непозволени инициативи.

— О, аз не знаех… не го обмислих добре. Но въпреки това Леля Адриана не биваше…

— Колкото по-малко го обсъждаме, толкова по-скоро ще отмине. Знам, че намеренията ви са били добри — успокоих я.

Леля Сали се разрида.

— Наистина, така беше.

Изкушавах се да ѝ напомня, че и пътят към ада е постлан с добри намерения, но се сдържах.

— Къде е въпросното момиче сега? — попитах. — Сигурно е заминала някъде след отстраняването на родителите ѝ.

— Не знам. Може би не трябваше да взривяват магазина толкова скоро. Така щяхме да имаме възможност да…

— Съгласна съм. Посъветвах ги да не прибързват. За съжаление, агентите на Очите в Канада са млади, прекалено въодушевени и много обичат експлозиите. Откъде са знаели обаче? — Замълчах и вперих пронизващия си поглед в нея. — Нали не сте обсъждали с никого подозренията си, че има вероятност това момиче да е бебето Никол?

— Не. Само с вас, Лельо Лидия. И с Леля Адриана, преди тя да…

— Да си остане между нас тогава — казах. — Не е необходимо да се провежда съдебен процес. А сега мисля, че се нуждаете от почивка и възстановяване. Ще ви уредя престой в прекрасния ни молитвен дом „Марджъри Кемп15“ в Уолдън. За нула време ще станете нов човек. Колата ще ви откара след половин час. А ако Канада започне прекалено да шуми около злощастния инцидент в апартамента — ако изявят желание да ви разпитат или дори да ви обвинят в престъпление — просто ще заявим, че сте изчезнали.

Не желаех смъртта на Леля Сали — просто не исках тя да говори, както и стана. Молитвеният дом в Уолдън е много дискретен.

Последваха още благодарности през сълзи от страна на Леля Сали.

— Не ми благодарете. Аз трябва да благодаря на вас.

— Леля Адриана не е пожертвала живота си напразно — казваше Командир Джъд. — Вашите Перлени момичета ни насочиха към плодотворна следа — направихме и други открития.

Сърцето ми се сви.

— Радвам се, че момичетата ми са били от полза.

— Както винаги, благодаря ви за инициативата. След операцията ни в магазина за дрехи, посочен ни от вашите Перлени момичета, вече сме сигурни как са си обменяли информация през последните години активистите от „Мейдей“ и техните известни контакти тук, в Галаад.

— Как?

— Чрез обирите… чрез специални операции… открихме камера за микроточки. В момента я проучваме.

— Микроточки ли? — попитах. — Какво е това?

— Стара технология, която вече не се използва, но е напълно приложима. Документите се заснемат с миниатюрна камера, която намалява изображението до микроскопични размери. След това се отпечатват в миниатюрни пластмасови точки, които може да бъдат поставени на почти всяка повърхност и разчетени от получателя със специален уред, който е толкова малък, че може да се скрие в писалка например.

— Удивително — възкликнах. — Неслучайно в Ардуа Хол говорим за завист към писалката.16

Той се засмя.

— Именно. Ние, притежаващите писалки, трябва да се стараем да бъдем безукорни. Много интелигентно решение на „Мейдей“ да използват този стар метод, за който малцина са чували. Както се казва: ако не знаеш, няма да забележиш.

— Колко изобретателно — отбелязах.

— Това е само единият край на канала, този на „Мейдей“. Както ви споменах, другият край е в Галаад — получателите на микроточките тук, които отговарят със свои съобщения. Все още не сме идентифицирали тези субекти — един или няколко.

— Помолих колегите си в Ардуа Хол да държат ушите и очите си отворени на четири — казах.

— Няма по-подходящи хора за това от Лелите — съгласи се той. — Имате достъп до всяка къща, а по-фината ви женска интуиция долавя неща, за които ние, мъжете, сме глухи.

— Ще надхитрим „Мейдей“ — стиснах юмруци и издадох челюстта си напред.

— Ето на това му викам дух, Лельо Лидия! — каза той. — Двамата сме чудесен екип!

— Истината ще възтържествува — казах.

Цялата треперех, надявах се той да приеме реакцията ми за справедливо негодувание.

— Пред Неговите очи — отговори Командирът.

След това, читателю мой, имах нужда да се възстановя. Отправих се към „Шлафли Кафе“17, столовата на Ардуа Хол, за чаша топло мляко. След това дойдох тук, в библиотека „Хилдегард“, за да продължа пътуването си към теб. Смятай ме за свой водач. А себе си мисли като скитник в тъмна гора. Скоро ще стане още по-тъмно.

При последната ни среща на страницата те отведох на стадиона, оттам ще продължа. С течение на времето постепенно си създаваш рутина. Нощем спиш, ако можеш. Издържаш някак дните. Прегръщаш плачещите, макар да признавам, че плачът стана досаден за мен. Воят също.