Заветите

След това трите Лели си тръгнаха. Върнаха се няколко дни по-късно с два комплекта дрехи: един за пролетта и лятото и един за есента и зимата. Виждала бях момичета на моята възраст с такива рокли и знаех какво означават: пролетното зелено беше символ на новопокаралите листа, показваше, че момичето е готово за женитба. Иконосемействата обаче нямаха право на подобни разточителства.

Дрехите, които ми донесоха Лелите, бяха употребявани, но не бяха износени, защото никой не ползваше зеленото облекло дълго. Бяха ги коригирали, за да ми станат. Полите бяха с дължина десет сантиметра над глезена, ръкавите — до китките, с широка талия, а яката — висока. Всяка дреха вървеше в комплект с подходяща шапка с периферия и панделка. Мразех ги, но умерено — можеше да бъде и по-зле. Известна утеха ми носеше фактът, че бях подсигурена за всички сезони: може би щеше да минат и есента, и зимата, без да се налага да се омъжа.

Старите ми дрехи в розово и мораво бяха отнесени, за да бъдат почистени и използвани от по-малки момичета. Галаад беше във война, ние не изхвърляхме нищо.

Двайсет и седма глава

След като се снабдих със зелените дрехи, ме записаха за ново обучение — в училището за предбрачна подготовка „Рубини“, където момичета от добри семейства се подготвяха за брачен живот. Имаше библейско мото: „Кой ще намери добродетелна жена? Тя струва повече от бисер“.

И това училище беше поверено на Лелите, но макар да носеха същите безлични кафяви униформи, учителките тук бяха по-стилни. Те трябваше да ни научат как да изпълняваме ролята на господарки на изтъкнати домакинства. Казвам „да се държим“ в двояк смисъл: от нас се очакваше да бъдем актриси на сцената на бъдещия си дом.

Случих се в един клас със Сонамит и Бека от училище „Видала“: ученичките от „Видала“ често продължаваха в „Рубини“. Не беше минало много време от последната ми среща с тях двете, но ми се струваха много по-възрастни. Сонамит беше увила тъмните си плитки на тила и си беше изскубала веждите. Не бих казала, че беше красива, но беше много оживена. Отбелязвам, че за Съпругите оживлението беше проява на безочие, затова те използваха думата „неодобрително“.

Сонамит каза, че с нетърпение очаква да се омъжи. Всъщност само за това говореше — какви съпрузи ѝ избират, тя какви предпочита, как нямала търпение. Искаше вдовец към четиресетте, който не е обичал много първата си Съпруга и няма деца, който заема висок пост и е красив. Не желаеше млад глупак, който не е правил секс, защото щяло да се получи неловко — ами ако не знаел къде да си пъхне онази работа? Открай време беше цапната в устата, но сега беше станала още по-дръзка. Сигурно беше научила тези нови, по-грубички изрази от някоя Марта.

Бека беше отслабнала още повече. Кафяво-зелените ѝ очи, възголеми за лицето, сякаш бяха станали още по-големи. Увери ме колко се радва, че сме заедно, но изобщо не се радвала, че сме в този клас. Умолявала семейството си да не я омъжват още — била твърде млада, още не била готова — обаче им предложили много удачен кандидат: най-големия син на Командир от „Синовете на Яков“, който също скоро щял да стане Командир. Майка ѝ я увещавала да не прави глупости, защото скоро нямало да получи толкова изгодно предложение, а с напредването на възрастта вариантите щели да стават все по-лоши. Ако навърши осемнайсет и все още не е омъжена, щели да я смятат за стара стока и никой нямало да ѝ предложи Командир; щяла да извади късмет, ако докопа дори Пазител. Баща ѝ, зъболекарят доктор Гроув, обяснил, че е необичайно Командир да поиска момиче като нея от по-долните обществени слоеве, поради което ще е оскърбително да откажат, а Бека не искала да го съсипва, нали?

— Но аз не желая! — виеше тя пред нас, когато Леля Лизе не беше в стаята. — Някакъв мъж да пълзи по теб като червей! Гнусота!

Направи ми впечатление, че тя не се изрази в бъдеще време — вече се чувстваше отвратена. Какво ѝ се беше случило? Нещо отблъскващо, за което не можеше да говори? Спомних си колко беше разстроена от разказа за наложницата, накълцана на дванайсет къса, но не ми се искаше да я питам: допуснеш ли прекомерна близост до позора на друго момиче, той ще опетни и теб самата.

— Няма да е толкова неприятно — уверяваше я Сонамит. — Помисли си колко много неща ще имаш! Собствена къща, собствена кола и Пазители, собствени Марти! А ако не можеш да родиш бебе, ще ти дадат Прислужници, колкото е нужно!

— Пет пари не давам за коли, Марти и дори за Прислужници — каза Бека. — Ужасно усещане е… онази мокрота.

— Кое точно? — попита през смях Сонамит. — Езика им ли имаш предвид? Не е по-неприятно от кучешкия език!

— Много по-неприятно е! — възрази Бека. — Кучетата са дружелюбни.