Заветите

Не споделих как аз се чувствам във връзка с предстоящия си брак. Не можех да им разкажа за онзи преглед при доктор Гроув — все пак той беше баща на Бека, а Бека ми беше приятелка. Така или иначе, реакцията ми беше по-скоро нежелание и отвращение, които ми се струваха тривиални в сравнение с неподправения ужас на Бека. Тя беше убедена, че бракът ще я съсипе. Щеше да се почувства съсипана, заличена, сякаш се е стопила като сняг и от нея не е останало нищо.

Когато Сонамит не беше с нас, попитах Бека защо майка ѝ не иска да ѝ помогне. И тогава бликнаха сълзите: Бека научила от тяхната Марта, че това не е истинската ѝ майка. Позорно било, но и нейната истинска майка била Прислужница: „Като твоята, Агнес“, додаде тя. Официалната ѝ майка използвала този факт срещу Бека — защо толкова се страхувала от секса с мъж, след като онази блудница, майка ѝ, явно изобщо не се е измъчвала от подобни страхове? Тъкмо обратното!

Прегърнах я и я уверих, че разбирам.

Двайсет и осма глава

Леля Лизе трябваше да ни учи на обноски и обичаи: коя вилица да използваме, как да наливаме чай, да се отнасяме вежливо към Мартите и да избягваме емоционална близост с Прислужниците, ако се окаже, че се нуждаем от Прислужница. Всеки имаше своето място в Галаад, всеки служеше посвоему и всички бяха равни пред Бога, обаче дарбите на някои хора бяха различни от дарбите на други, учеше ни Леля Лизе. Настане ли объркване в дарбите и всеки се опитва да прави всичко, единственият възможен резултат е вреден хаос. Никой не очаква от една крава да бъде птица!

Тя ни учеше на основни правила в градинарството с акцент върху розите, защото това беше подходящо хоби за една Съпруга, учеше ни и как да преценяваме качеството на храната, която се готви и поднася на трапезата ни. В тези времена на оскъдица в цялата държава беше много важно да не разхищаваме храната, да се възползваме от пълния ѝ потенциал. Леля Лизе ни напомняше, че животни умират заради нас. И зеленчуци, додаваше набожно. Трябвало да бъдем признателни за Божието изобилие. Неуважително към Провидението — и дори греховно — било да се отнасяме непочтително към храната, като не я приготвяме добре или я изхвърляме неизядена.

Затова се учехме как се пошира яйце, на каква температура се сервира киш и какво отличава различните супи и чорби. Вече не помня много от уроците, защото така и не ми се наложи да ги прилагам на практика.

Тя ни припомни и молитвите, които е подходящо да се отправят преди хранене.

В качеството си на глава на домакинството, съпрузите ни щели да казват молитвите, но в тяхно отсъствие — както се случвало често, защото те работели до късно, за което не бивало да ги корим — щяло да бъде наше задължение да отправяме молитвите от името на — дай боже — многобройната си челяд. На това място пускаше тънка усмивка.

Наум си повтарях измислената молитва, с която двете със Сонамит се забавлявахме, когато бяхме близки приятелки в училище „Видала“:

Благослови прелялата ми чаша —върху пода разплискана лежи.

Господи, избълвах я докрай,но идвам и те моля — още дай.19

Кискането ни се чуваше надалеч. Тогава си мислехме, че се държим много зле! Ала колко невинни и безполезни ми се струват тези дребни бунтовни прояви сега, докато се подготвям за брака си.

Лятото напредваше. Леля Лизе ни запознаваше с основните правила за вътрешно обзавеждане, но окончателния избор на стила на дома ни, разбира се, щеше да направи нашият съпруг. Тя ни научи да аранжираме цветя — и в японски, и във френски стил.

Когато стигнахме до френския стил, Бека беше дълбоко обезсърчена. Сватбата ѝ беше насрочена за ноември. Съпругът, когото ѝ бяха избрали, беше посетил семейството за пръв път. Приели го в дневната, където си поговорил с баща ѝ, а тя просто седяла и мълчала — така повеляваше етикетът, от мен щяха да очакват същото — но на нас призна, че цялата настръхнала. Мъжът имал пъпки и редки мустачки, а езикът му бил бял.

Сонамит се засмя и обясни, че сигурно е заради паста за зъби, сигурно мъжът си е измил зъбите точно преди да отиде у тях от желание да ѝ направи хубаво впечатление, което било мило, нали? Бека обаче каза, че ѝ се иска да я повали тежка болест, не само продължителна, но и заразна, защото така ще бъде отменена сватбата.

На четвъртия ден от обучението ни във френски стил за аранжиране на цветя, когато се учехме да подреждаме симетрични вази за официални поводи с контрастни, но допълващи се цветя, Бека поряза лявата си китка с градинските ножици и се наложи да я закарат в болницата. Раната не беше фатално дълбока, но въпреки това тече много кръв. Съсипа белите маргаритки.

Гледах я, когато го направи. Никога няма да забравя изражението ѝ — за пръв път го виждах толкова свирепо и силно се притесних. Тя сякаш беше станала друг човек — много по-буен — макар и само за момент. Когато парамедиците дойдоха и я откараха, вече бе възвърнала спокойствието си.