— Видяхме вече до какво водят прекомерната разпуснатост, прекомерното материално разточителство и липсата на смислени структури, които да изграждат балансирано и стабилно общество. Раждаемостта в страната ни — по най-различни причини, но най-вече заради себичния избор на жените — намалява главоломно. Нали сте съгласни, че човешките същества са най-нещастни, когато цари безредие? Че правилата и границите налагат стабилност, а оттам водят до щастие? Следите ли мисълта ми?
Кимнахме.
— Това „да“ ли означава? — попита той и посочи Елизабет.
— Да — отговори тя с писклив от уплаха гласец.
Тогава все още беше млада и привлекателна, не беше допуснала тялото ѝ да наедрее. Забелязала съм, че някои мъже обичат да тормозят красиви жени.
— Да, Командир Джъд — укори я той. — Титлите трябва да се уважават.
— Да, Командир Джъд.
Надушвах страха ѝ от отсрещната страна на масата. Питах се дали усеща моя. Страхът има възкисела миризма, разяжда.
И тя е стояла сама в мрака, помислих си. И тя е била подложена на изпитание на стадиона. И тя се е взряла навътре в себе си и е видяла бездната.
— За обществото е най-полезно мъжете и жените да имат отделни сфери на действие — продължи с по-строг тон Командир Джъд. — Свидетели сме на катастрофалните резултати от опита за сливането им. Някакви въпроси дотук?
— Да, Командир Джъд — обадих се. — Аз имам въпрос.
Той се усмихна, но без капка топлота.
— Продължете.
— Какво искате?
Отново се усмихна.
— Благодаря ви. Какво искаме конкретно от вас? В момента изграждаме общество в съответствие с Божествения ред — град високо на хълма, светлина за всички държави — действаме, движени от благотворителна загриженост и тревога. Убедени сме, че поради специалната си подготовка вие сте способни да ни съдействате да облекчим тежката съдба на жените, причинена от упадъчното и корумпирано общество, което премахваме. — Направи кратка пауза. — Искате ли да ни помогнете?
Този път изпънатият му пръст беше насочен към Хелена.
— Да, Командир Джъд — отговори тя почти шепнешком.
— Добре. Вие сте интелигентни жени. Благодарение на предишната си… — Не искаше да каже „професия“. — Благодарение на предишния си опит вие познавате живота на жените. Знаете как мислят, или по-точно — знаете как са склонни да реагират на положителни и на не толкова положителни стимули. Поради това може да ни служите полезно и така да получите известни привилегии. Очакваме да бъдете духовни наставнички и възпитателки — по-точно лидери — във вашето женско обкръжение. Още кафе?
Наля ни. Ние разбъркахме, отпихме, зачакахме.
— Казано най-просто — продължи той, — искаме да ни помогнете да организираме отделен обществен кръг — женската сфера. Целта ѝ ще бъде осигуряването на оптимална хармония: и обществена, и битова, и максимално потомство. Други въпроси?
Елизабет вдигна ръка.
— Да?
— Ще трябва ли… да се молим и тъй нататък? — попита тя.
— Ще се получи постепенно — отговори той. — Постепенно ще осъзнаете колко много са причините да благодарите на сила, по-висша от самите вас. Моята… ааа… колежка — посочи той Видала, — пожела доброволно да ви стане наставница, тя е част от нашето движение още от самото начало.
Настана кратка пауза, докато Елизабет, Хелена и аз асимилирахме чутото. Себе си ли имаше предвид той, като говореше за сила, по-висша от нас?
— Сигурна съм, че ще съумеем да помогнем — отговорих най-сетне. — Обаче ще трябва сериозно да поработим. Жените много дълго са били убеждавани, че е възможно да постигнат равенство в професионалната и в публичната сфера. Те няма да посрещнат охотно… — потърсих уместната дума, — … сегрегацията.
— Още от самото начало е проява на жестокост да им се обещава равенство — каза той, — тъй като те по природа са неспособни да го постигнат. Вече сме се заели с милосърдната задача да снижим техните очаквания.
Не ми се искаше да питам какви са използваните средства. Дали са подобни на приложените върху мен? Изчакахме той да долее кафе и на себе си.
— Разбира се, трябва да създадем закони и всякакви правила — каза Командир Джъд. — Ще получите бюджет, база, където ще действате, и спални помещения. Отделили сме за вас учебен и жилищен комплекс на кампуса на един от предишните университети, реквизирани от нас. Няма да се нуждае от сериозни промени. Сигурен съм, че ще ви бъде удобно.
В този момент рискувах:
— След като ще има отделна женска сфера, следва тя да е истински отделна. В нея трябва да се разпореждат жени. Освен при крайна необходимост мъжете не бива да прекрачват прага на отпуснатите ни сгради, нито да подлагат на съмнение методите, които използваме. Ще ни преценявате само по резултата. Разбира се, ако и когато е необходимо, ще докладваме пред органите на властта.
Той ме измери преценяващо с поглед, после разпери ръце с дланите нагоре.
— Имате картбланш. В границите на разумното и на бюджета ви. Разбира се, подлежи на окончателно одобрение от моя страна.
Погледнах към Елизабет и Хелена и забелязах неохотно възхищение. За разлика от тях бях дръзнала да опитам да издействам повече власт за нас и бях успяла.
— Разбира се — потвърдих.