Заветите

— Така е. Но бяха и строги. — Усмихнах се, не казах нищо. — Още от самото начало забелязах, че вие сте зърно, не плява. — Продължих да се усмихвам. — В пушката ви имаше халосни патрони. Мисля, че бихте искали да го знаете.

— Много мило, че ми казвате — отговорих.

Мускулите на лицето бяха започнали да ме болят. При определени обстоятелства усмивката си е тежко физическо упражнение.

— Значи ми прощавате? — попита той. Ако не бях запозната с предпочитанието му към млади жени, едва навършили възраст за женене, щях да си помисля, че той флиртува. Извадих листче от торбата с късмети от изчезналото минало: — Човешко е да се греши, божествено е да се прощава, както е казал някой навремето22.

— Толкова сте начетена.

Предната вечер, след като приключих с писането и прибрах ръкописа си в издълбаната кухина в книгата на кардинал Нюман, се отправих към „Шлафли Кафе“, когато ме пресрещна Леля Видала.

— Лельо Лидия, може ли да поговорим? — попита тя.

На тази молба трябва винаги да отговаряш положително. Поканих я да ме придружи до столовата.

Оттатък двора бялата база с внушителна колонада на Очите беше ярко осветена — носят името на Божественото око без клепач, затова никога не спят. Трима Очи стояха на бялото стълбище пред главната сграда и пушеха. Изобщо не погледнаха към нас. Те смятат Лелите за сенки — техни сенки, от които други хора се боят, но Очите — не.

Докато минавахме покрай статуята ми, хвърлих око на даровете: имаше по-малко яйца и портокали от обикновено. Да не би популярността ми да намаляваше? Устоях на порива да пъхна един портокал в джоба си — можех да се върна по-късно.

Леля Видала кихна — въведение към важно изявление. После се прокашля.

— Ще се възползвам от повода да отбележа, че се появиха известни опасения във връзка със статуята ви — каза тя.

— Така ли? Какви?

— Даровете. Портокалите. Яйцата. Според Леля Елизабет това прекомерно внимание е опасно близо до създаването на култ. А култът е идолопоклонничество — додаде тя. — Тежък грях.

— Разбира се — съгласих се. — Колко просветляващо прозрение!

— Освен това е разхищение на ценна храна. Според Леля Елизабет това е на практика саботаж.

— Напълно съм съгласна — отговорих. — Едва ли някой желае по-горещо от мен да избегнем всеки зачатък на култ към личността. Както знаете, аз държа и на строги правила относно хранителния режим. Ние, лидерите в Ардуа Хол, трябва да даваме висок пример дори по отношение на допълнителните порции, особено от твърдо сварени яйца. — Замълчах, разполагах с видеозапис на Леля Елизабет в трапезарията, която криеше тези леснопреносими храни в ръкавите си, но моментът не беше подходящ да го споменавам. — А що се отнася до даровете, не бих могла да контролирам подобни прояви от страна на хората. Не мога да им попреча да оставят по нещо в нозете на статуята ми в израз на своята обич и почит, вярност и признателност: печива, плодове. Подразбира се, колкото и да не заслужавам тази почит.

— Не да ги предупреждавате предварително, но извършителите може да бъдат заловени и наказани — каза Леля Видала.

— Нямаме правило против такива постъпки — напомних ѝ, — затова няма и нарушение.

— Тогава трябва да наложим правило — настоя Леля Видала.

— Непременно ще го обмисля — обещах. — И правилото, и уместното наказание. Към такива неща трябва да се подхожда тактично. — Помислих си, че би било жалко да се отказвам от портокалите — невинаги имаше заради ненадеждните доставки. — Струва ми се обаче, че искате да добавите още нещо?

Вече бяхме стигнали до столовата. Настанихме се на една от розовите маси.

— Чаша топло мляко? — предложих. — Аз черпя.

— Не мога да пия мляко — отговори тя раздразнително. — Образува ми слуз.

Винаги предлагам на Леля Видила да я черпя с топло мляко като проява на щедростта ми — млякото не влиза в обичайния ни порцион, а е по избор, плащаме го с купоните, които получаваме според ранга си. И тя винаги отказва разлютено.

— О, извинете, все забравям. Чай тогава?

Когато напитките вече бяха пред нас, тя зачекна главния въпрос:

— Всъщност лично съм виждала как Леля Елизабет поднася храна в нозете на статуята ви. И по-конкретно — твърдо сварени яйца.

— Забележително — възкликнах. — Защо ще го прави?

— За да създава улики против вас — поясни леля Видала. — Поне според мен.

— Улики ли?

Предполагах, че Елизабет просто яде яйцата. Би било по-творческо приложение за тях и аз всъщност се гордеех с нея.

— Мисля, че тя се готви да ви изобличи. Да отклони вниманието от себе си и от собствените си прояви на вероломство. Възможно е тя да се окаже предателката тук, сред нас, в Ардуа Хол, която съдейства на терористите от „Мейдей“. Отдавна я подозирам в ерес — каза Леля Видала.

Прониза ме тръпка от вълнение. Не бях очаквала такова развитие: Видала да доносничи за Елизабет, и то пред мен, въпреки отколешната си лична ненавист! Чудесата никога не спират.

— Шокираща новина, ако е вярно. Благодаря, че ми казахте. Ще бъдете възнаградена. Засега още няма доказателство, но ще се погрижа да запозная Командир Джъд с подозренията ви.