Заветите

— Не съм убедена, че е умно решение — каза Видала. — Да им позволим толкова голяма степен на самоуправление. Жените са крехки съсъди. Дори най-силните от тях не бива да бъдат…

Командир Джъд я прекъсна:

— Мъжете имат по-важна работа, не могат да се главоболят с незначителните подробности от женската сфера. Би трябвало да има достатъчно компетентни жени за тази цел. — Той кимна към мен и Видала ме стрелна с поглед, изпълнен с ненавист. — Жените в Галаад ще имат повод да ви благодарят — продължи той. — Много режими са се справяли зле с проблемите от подобно естество. Толкова неприятно положение, такова прахосничество!

Ако се провалите, ще провалите всички жени. Като Ева. А сега ви оставям да обсъдите нещата помежду си.

Така започнахме.

По време на първите заседания аз прецених другите Основателки — защото тъкмо като Основателки щяха да ни тачат в Галаад съгласно обещанието на Командир Джъд. Ако сте запознати какво се случва на игрищата на по-грубичките спортове, в курниците или във всяка ситуация, при която наградите са нищожни, но конкуренцията за тях е ожесточена, ще разберете какви сили действат. Макар привидно помежду ни да царяха разбирателство и колегиалност, вече се долавяше растяща враждебност. След като ще е курник, най-добре да съм алфа кокошката, казах си. За да го постигна, трябваше да наложа йерархичното си превъзходство над останалите.

Имах вече спечелен враг в лицето на Видала. Тя беше си представяла себе си като естествен лидер, но аз бях оспорила разбирането ѝ. Затова тя щеше да ми се противопоставя по всевъзможни начини, само че имах предимство: не бях заслепена от идеологията, поради което за предстоящата много дълга игра притежавах гъвкавост, каквато на нея ѝ липсваше.

От другите две жени Хелена щях да направлявам по-лесно, защото тя беше най-неуверена в себе си. По онова време беше пълничка, но впоследствие отслабна. Осведоми ни, че една от предишните ѝ работи била в печеливша фирма за борба с наднорменото тегло. Преди да стане пиар във фирма за бельо от високата мода и да се сдобие с огромна колекция от обувки. „Толкова красиви обувки“, въздишаше тя, преди Видала да ѝ затвори устата с начумерената си физиономия. Прецених, че Хелена ще върви, накъдето духа вятърът, което щеше да ме устройва, докато въпросният вятър съм аз.

Елизабет идваше от по-високи обществени слоеве — чувствително по-високи от моите, поради което щеше да е склонна да ме подценява. Беше завършила „Васар“ и беше работила като лична асистентка на влиятелна сенаторка във Вашингтон — с потенциал да стане президент, осведоми ме Елизабет. В Инкубатора за признателност обаче се беше пречупила, унаследената ѝ привилегированост и образованието ѝ не я бяха спасили и тя беше дълбоко неустойчива.

Щях да се справям с тях една по една, но ако трите обединяха сили, щях да загазя. Разделяй и владей, това щеше да бъде девизът ми.

Бъди непоколебима, казах си, не споделяй много за себе си, защото ще го използват срещу теб. Слушай внимателно. Запаметявай всички следи. Не показвай страх.

Седмица след седмица измисляхме: закони, униформи, лозунги, химни, имена. Седмица след седмица докладвахме пред Командир Джъд, който ме направи говорителка на групата. Той си приписваше заслугата за всичко, което одобреше. Другите Командири го обсипваха с похвали. Кариерата му се развиваше прекрасно!

Презирах ли структурата, която създавахме? В известна степен — да: тя беше отстъпление от всичко, на което ни бяха учили в предишния ни живот, на всичко, което бяхме постигнали. Гордеех ли се с онова, което бях успяла да постигна въпреки ограниченията? Също в известна степен — да. Нещата никога не са прости.

За неопределено време бях сигурна почти, че разбирам в какво се очаква да вярваме. Числях се към убедените привърженици по същата причина, поради която го правеха и мнозина други в Галаад: защото така не беше толкова опасно. Каква полза да се хвърлиш пред парен валяк, тласкан единствено от морални принципи, като накрая ще бъдеш премазан и плосък като събут чорап? Най-добре е да се слееш с тълпата, с набожната, угодническа, възхваляваща и подклаждаща омраза тълпа. По-добре е ти да замерваш с камъни, отколкото теб да те замерват. Поне по отношение на шансовете ти за оцеляване.

Архитектите на Галаад го знаеха прекрасно. Хора като тях го знаят открай време.

Ще запиша тук, че няколко години по-късно — след като затегнах контрола си над Ардуа Хол и го използвах, за да добия мащабната, но неназована власт в Галаад, с която се ползвам сега — Командир Джъд се опита да ме предразположи, защото беше усетил промяната в разпределението на силите.

— Дано да сте ми простили, Лельо Лидия — каза той.

— За какво, Командир Джъд? — попитах приветливо, колкото можах.

Възможно ли беше да се бои малко от мен?

— За крайно строгите мерки, които бях принуден да приложа в началото на нашето сътрудничество — поясни той. — За да отделя зърното от плявата.

— О, сигурна съм, че намеренията ви са били благородни.