Заветите

По новините нямаше и дума за моето изчезване. Попитах не е ли редно от училището да са съобщили.

— Елайджа оправи нещата — отговори Ейда. — Той познава хора в училището, с тяхна помощ те записахме. Не допуснахме да попаднеш в светлината на прожекторите. По-безопасно е.

Трийсет и втора глава

Спах с дрехите си на един от дюшеците. На сутринта Елайджа ни събра четиримата.

— Положението можеше да бъде и по-добро — каза той. — Трябва много бързо да се махнем от това място. Канадското правителство е под огромен натиск от страна на Галаад да смаже „Мейдей“. Галаад има по-голяма армия и са много нетърпеливи със спусъка.

— Канадците са големи примати — каза Ейда. — Само да кихнеш, и ще ги събориш.

— По-лошото е новината, че Галаад се готвят да нападнат „Карпиц“.

— Откъде знаем?

— От вътрешен източник — отговори Елайджа, — но го научихме още преди обира в „Модна хрътка“. Изгубихме връзка с този човек и с повечето си хора от спасителната верига. Не знаем какво им се е случило.

— Е, къде можем да я настаним? — попита Гарт и кимна към мен. — За да е извън обсега им?

— Където е майка ми например? — предложих. — Казахте, че са се опитали да я убият, но не са успели, следователно е някъде на сигурно място, по-сигурно от тук. Мога да отида там.

— За нея сигурността винаги е временна — възрази Елайджа.

— Ами в друга държава?

— Преди няколко години щяхме да те прекараме през Сен Пиер — каза Елайджа, — но французите го затвориха. А след бежанските бунтове Англия престана да бъде възможност, Италия също, Германия… по-малките европейски страни. Никоя от тях не желае неприятности с Галаад. Да не говорим за възмущението на собственото им население при тази нагласа. Дори Нова Зеландия захлопна вратата.

— Някои твърдят, че биха приели бегълки от Галаад, само че ти няма да оцелееш дори един ден в повечето от тези страни, веднага ще попаднеш в мрежата на секс работничките — каза Ейда. — Забрави за Южна Америка, диктаторите там са твърде много. До Калифорния се стига трудно заради войната, а в Република Тексас е напрегнато. Успяха да възпрат Галаад, но не желаят нахлуване в територията си и избягват провокации.

— Значи най-добре да се откажа, защото и бездруго рано или късно ще ме убият?

Не го мислех всъщност, но в момента така се чувствах.

— О, не — възрази Ейда, — те не искат да те убият.

— Убийството на бебето Никол ще им донесе лош късмет. Те искат да те върнат в Галаад жива и усмихната — каза Елайджа. — Макар че вече няма как да разберем какво точно искат.

Замислих се над думите му.

— А преди сте имали начин, така ли?

— Нашият източник на информация в Галаад — отговори Ейда.

— Някой в Галаад ви е помагал?

— Не знаем кой. Предупреждаваха ни за нападения, за това кой маршрут е блокиран, изпращаха ни карти. Информацията винаги беше точна.

— Но не са ви предупредили за Мелани и Нийл — посочих.

— Явно нямат пълен достъп до вътрешната информация на Очите — каза Елайджа. — Така че, които и да са, не са на върха на пирамидата. Допускаме, че става дума за по-незначителен служител, който обаче рискува живота си.

— Защо ще го прави? — попитах.

— Нямам представа, но не е за пари — отговори Елайджа.

Според Елайджа източникът им използвал микроточки, което била доста стара технология — толкова стара, че на властите в Галаад не им хрумвало да ги търсят. Правели се със специални камери и били съвсем миниатюрни, почти невидими: Нийл ги разчитал с устройство, монтирано в писалката му. В Галаад претърсвали обстойно всичко, което пристига през граница, но „Мейдей“ използвали брошурите на Перлените момичета като система за пренос.

— Известно време беше безопасно — каза Елайджа. — Нашият източник снимаше документите за „Мейдей“ и ги пъхваше в някоя от брошурите за бебето Никол. Перлените момичета винаги посещаваха „Модна хрътка“: Мелани беше в списъка им на жени, които биха могли да спечелят за каузата си, защото винаги приемаше брошурите им. Нийл имаше камера за микроточки и залепваше отговорите на съобщенията в същите брошури, после Мелани ги връщаше на Перлените момичета. Беше им разпоредено да връщат нераздадените брошури в Галаад, за да бъдат използвани в други държави.

— Само че точките вече не вършат работа — каза Ейда. — Мелани и Нийл са мъртви, от Галаад са намерили камерата им. Сега арестуват всички от маршрута за бягство в северната част на щата Ню Йорк. Няколко квакери, няколко контрабандисти, двама ловни водачи. Предстои масово обесване.

Все повече губех надежда. Галаад разполагаше с цялата власт. Те бяха убили Мелани и Нийл, те щяха да намерят моята неизвестна майка и да убият и нея, те щяха да унищожат „Мейдей“. Някак щяха да докопат и мен и да ме замъкнат обратно в Галаад, където жените не бяха нищо повече от домашни котки и всички бяха религиозни фанатици.

— Какво можем да направим? — попитах. — Май нищо.

— Ще стигна дотам — отговори Елайджа. — Оказва се, че може би имаме шанс. Слаба надежда, може да се каже.

— По-добре от никаква — каза Ейда.