Читаем Заветите полностью

— Само че след като пристигнеш в Галаад, положението може да се промени — намеси се Елайджа. — Ще трябва да се обличаш както ти кажат, да внимаваш как говориш и старателно да спазваш традициите им.

— Ако знаеш твърде много, ще заподозрат, че сме те обучили — предупреди ме Ейда. — Затова трябва да намериш нужната мярка.

Питах се дали съм достатъчно умна да се справя.

— Не съм сигурна, че ще успея.

— Ако нещо те съмнява, прави се на глупава — посъветва ме Ейда.

— Изпращали ли сте и друг път някой под прикритие?

— Двама души — отговори Елайджа. — Със смесен резултат. Само че те нямаха защитата, която имаш ти.

— Имате предвид от страна на източника ли?

Източникът… Представях си само човек с торба на главата. Кой беше той всъщност? Колкото повече научавах за източника, толкова по-странно ми звучеше всичко.

— Разполагаме само с догадки, но според нас е една от Лелите — отговори Ейда. В „Мейдей“ не знаеха много за Лелите: нищо не казваха за тях по новините, дори по галаадските новини. Командирите издаваха заповедите, създаваха законите и говореха публично. Лелите действаха зад кулисите. Само толкова ни казаха в училище.

— Говори се, че те са много влиятелни — каза Елайджа. — Но това са само слухове. Не разполагаме с много подробности.

Ейда имаше само няколко снимки. Леля Лидия, Леля Елизабет, Леля Хелена, Леля Видала — това бяха така наречените Основателки.

— Глутница зли харпии — каза Ейда.

— Страхотно — възкликнах. — Звучи забавно.



Гарт ми обясни, че щом се озовем на улицата, трябва да следвам заповедите му, защото там той владеел положението. Не бивало да предизвиквам хората да се бият с него, затова да не взема да изтърся нещо от сорта на: „Да не съм ти робиня?“ или „Не си ми шеф“.

— Не съм говорила такива работи, откакто бях на осем — възразих.

— Каза и двете вчера — опроверга ме Гарт.

Трябваше да си избера друго име. Щели да търсят Дейзи и категорично не можело Никол. Затова си избрах Джейд24. Исках да е нещо по-кораво от цвете.

— Източникът каза, че тя трябва да има татуировка на лявата ръка — намеси се Ейда. — Това изискване не подлежи на уговорки.

Тринайсетгодишна опитах да си направя татуировка, но Мелани и Нийл бяха категорично против.

— Готино, ама защо? — попитах сега. — В Галаад никой не си заголва ръцете, така че кой ще я види?

— Според нас е за Перлените момичета — отговори Ейда. — Когато те изберат. Наредено им е да се оглеждат тъкмо за такава татуировка.

— Ще знаят ли коя съм? Че съм бебето Никол? — попитах.

— Те просто изпълняват нареждания — обясни Ейда. — Не питат и не казват.

— Каква татуировка искат да си направя, някаква пеперуда ли?

Беше шега, но никой не се засмя.

— Източникът иска да изглежда като кръст, ето така — каза Ейда и я нарисува.

В

БОГ

Б

Ю

Л

— Не мога да си сложа това на ръката — възроптах. — Не е редно.

Беше страшно лицемерно. Нийл щеше да се изуми.

— За теб може и да не е, но това е положението — отсече Ейда.

Ейда доведе жена, която знаеше как да направи татуировката и останалата част от грима ми на клошарка. Имаше пастелнозелена коса и първото, което предприе, беше да боядиса и моята в същия цвят. Останах доволна. Изглеждах като опасен аватар от видеоигра.

— Някакво начало е — каза Ейда, докато оглеждаше резултата.

Татуировката не беше обикновена, а скарификация — буквите бяха релефни. Адски болеше. Аз обаче се постарах да не проличи, защото исках да покажа на Гарт, че съм на висотата на положението.

* * *

Посред нощ ми хрумна нещо неприятно. Ами ако източникът е само примамка, целяща да измами „Мейдей“? Ами ако няма никакви важни документи? Или е зъл човек? Ако цялата история е клопка — хитроумен начин да ме подмамят в Галаад? Влизам в страната и повече не мога да изляза. Ще последват многобройни шествия със знамена, хорово пеене и молитви, гигантски митинги, каквито сме виждали по телевизията, а аз ще съм централната фигура. Бебето Никол, завърнало се там, където му е мястото, алилуя. Усмивка за галаадската телевизия.

На сутринта, докато закусвах с Ейда, Елайджа и Гарт, им разказах за страховете си.

— Обмисляли сме такава вероятност — призна Елайджа, — въпрос на риск.

— Рискуваш всяка сутрин, когато се събудиш — каза Ейда.

— Това е по-сериозен риск — уточни Елайджа.

— Залагам на теб — каза Гарт. — Страхотно ще е да спечелиш.

XIII

Градински ножици

Ръкописът от Ардуа Хол

Трийсет и четвърта глава

Драги читателю, имам изненада за теб. За мен също беше изненада. Под прикритието на мрака и с помощта на свредел, клещи и малко хоросан инсталирах две охранителни камери в основата на статуята си. Открай време си служа сръчно с инструментите. Старателно върнах обратно мъха и си помислих, че наистина трябва да поръчам да почистят статуята ми. Мъхът придава достопочтеност, но само донякъде. Изглеждах така, сякаш съм се сдобила с козина.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга XXIV
Неудержимый. Книга XXIV

🔥 Первая книга "Неудержимый" по ссылке -https://author.today/reader/265754Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я брал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что могло бы объяснить мою смерть. Благо, судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен снова получить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… Как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?!

Андрей Боярский

Приключения / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези