Заветите

Отначало тренирах два пъти дневно по два часа, за да изградя издръжливост. Гарт каза, че не съм в лоша форма, което си беше вярно — бях добра по физическо в училище, макар това време да ми се струваше преди цяла вечност. После той ми показа няколко удара и блокади, научи ме как да изритам някого в слабините и как да спра нечие сърце с един удар — свиваш пръсти в юмрук, поставяш палец върху вторите кокалчета на средния и на безименния си пръст и удряш с изпъната ръка. Това го упражнявахме много, Гарт ме учеше да удрям първа при всяка възможност, защото така ще се възползвам от момента на изненадата.

— Удари ме — поръчваше той. После ме избутваше настрани и стоварваше юмрук в стомаха ми — немного силно, но достатъчно, за да усетя. — Стегни си мускулите — казваше. — Нали не искаш да ти спукам далака? — Ако се разплачех от болка или от безсилие, той не проявяваше съчувствие, а възмущение. — Искаш ли да го направиш, или не? — питаше.

Ейда донесе глава на манекен, отлята от пластмаса, с очи от някакъв гел, а Гарт се опита да ме научи как да избода очите на някого. Тръпки ме побиваха само като си представех, че смазвам с палците си нечии очни ябълки. Все едно да тъпчеш червеи с боси стъпала.

— По дяволите, това е адски болезнено! — възкликнах. — Палци в очите!

— Трябва да им причиниш болка — каза Гарт. — Трябва да искаш да им причиниш болка. Обзалагам се, че те всички ще искат да причинят болка на теб, обзалагам се.

— Отвратително — казах на Гарт, когато поиска от мен да упражня избождането на очите.

Съвсем ясно си ги представях. Като обелени гроздови зърна.

— Искаш ли да обсъдим дали трябва да си мъртва? — обади се Ейда, която наблюдаваше тренировката. — Главата не е истинска. Пъхни палци!

— Пфу!

— С пфу няма да промениш света. Трябва да си изцапаш ръцете. И добави малко кураж и решителност. Опитай пак. Ето така.

Тя не страдаше от скрупули.

— Не се отказвай. Имаш потенциал — насърчаваше ме Гарт.

— Много благодаря.

Казах го саркастично, но наистина ми се искаше той да си мисли, че имам потенциал. Бях хлътнала безнадеждно, чувствах се като пале пред него. Колкото и да си фантазирах обаче, рационалното зрънце в главата ми не виждаше в това никакво бъдеще. Отида ли в Галаад, най-вероятно никога повече няма да го видя.

— Как върви? — питаше Ейда всеки ден след тренировките.

— По-добре.

— Тя научи ли се да убива с палци?

— Напредва.

Другата част от обучението бяха молитвите. Ейда се опитваше да ме научи. Според нея много я биваше в молитвите, аз обаче бях безнадежден случай.

— Откъде знаеш как се прави? — попитах я.

— Там, където съм отраснала, всички знаеха — отговори.

— Къде?

— В Галаад. Преди да стане Галаад. Усетих какво се случва и се махнах навреме. Много от познатите ми не успяха.

— Значи затова си започнала да работиш с „Мейдей“? — попитах. — Мотивите ти са лични.

— В крайна сметка всичко е лично — отговори тя.

— Ами Елайджа? — попитах. — И за него ли е лично?

— Той е преподавал право — отговори Ейда. — Бил в списъка. Някой му подшушнал и Елайджа преминал границата само с дрехите на гърба си. Хайде пак да се помолим: „Отче Наш, който си на Небесата…“. Моля те, престани да се кискаш.

— Извинявай. Нийл все повтаряше, че Бог е въображаем приятел, все едно да вярваш в скапаната фея на зъбчетата. Само че той не казваше „скапана“.

— Трябва да се отнасяш сериозно — предупреди ме Ейда, — защото Галаад със сигурност се отнася сериозно. И още нещо — никакви ругатни.

— Аз почти не ругая — възразих.

Обясниха ми, че следващият етап е да се издокарам като клошарка и да прося някъде, където може да ме видят Перлените момичета. Когато ме заговорят, трябвало да ги оставя да ме убедят да тръгна с тях.

— Откъде сте сигурни, че Перлените момичета ще искат да ме вземат? — попитах.

— Твърде вероятно е — отговори Гарт. — Те така правят.

— Не мога да бъда клошарка, не знам как да се държа — възразих.

— Просто се дръж нормално — каза Ейда.

— Другите клошари веднага ще познаят, че се преструвам… Ами ако ме попитат как съм се озовала тук, къде са родителите им… какво да им отговоря?

— Гарт ще бъде с теб. Ще обясни, че не говориш много, защото си травмирана — каза Ейда. — Че в дома ти е имало насилие. Това всички го разбират.

Опитах да си представя Нийл и Мелани като насилници — пълен абсурд.

— Ами ако другите клошари не ме харесат?

— Ами кофти работа — каза Ейда. — Не всеки, когото срещаш в живота си, ще те харесва.

Кофти работа. Откъде ги вадеше тези изрази?

— Ама нали някои от тях са престъпници?

— Продават наркотици, стрелят, пият — потвърди Ейда. — Всички правят това. Само че Гарт ще те държи под око. Ще се представи за твое гадже и ще се намеси, ако някой опита нещо. Ще остане с теб, докато не те вземат Перлените момичета.

— Колко скоро ще стане? — попитах.

— Допускам, че съвсем скоро — отговори Ейда. — След като Перлените момичета те вербуват, Гарт няма да може да дойде. Те обаче ще те гледат като писано яйце. Ще бъдеш най-ценната перла от нанизите им.