Заветите

Източникът от известно време обещавал да издаде на „Мейдей“ голям масив от документи, каза Елайджа. Каквото и да съдържал масивът, щял да взриви Галаад до небето, така поне твърдял източникът. Въпросният човек обаче не успял да окомплектова документацията преди обира в „Модна хрътка“ и връзката прекъснала.

Източникът обаче съставил резервен план, който споделил с „Мейдей“, преди да изпрати последните няколко микроточки. Млада жена, която твърди, че Перлените момичета са я убедили да приеме галаадската вяра, лесно би могла да влезе в Галаад — мнозина го били направили. И разбира се, най-подходящата млада жена, която да пренесе документите — всъщност единствената жена, приемлива за източника в Галаад — би била бебето Никол. Източникът не се съмнявал, че от „Мейдей“ знаят къде е тя.

Вътрешният им човек бил пределно ясен: без бебето Никол нямало да има никакви документи, а без документите Галаад щял да продължи да си съществува като досега. Времето на „Мейдей“ изтичало, а смъртта на Нийл и на Мелани не бивало да остава напразна. Да не говорим за живота на майка ми. Само че ако Галаад рухне, всичко щяло да се промени.

— Защо само аз?

— Източникът ни беше категоричен по този въпрос. Твърди, че ти си най-добрият ни шанс. Първо, ако те заловят, няма да дръзнат да те убият. Сами са превърнали бебето Никол в символ.

— Не мога да унищожа Галаад — възразих. — Аз съм просто човек.

— Не сама, разбира се — увери ме Елайджа. — Но ще пренесеш мунициите.

— Съмнявам се, че ще успея — казах. — Не мога да се престоря, че съм приела вярата им. Никога няма да ми повярват.

— Ще те обучим — увери ме Елайджа. — Молитва и самозащита.

Прозвуча като някаква телевизионна пародия.

— Самозащита ли? — попитах. — От кого?

— Помниш ли Перленото момиче, което намериха мъртво в апартамента? — попита Ейда. — Тя работеше за нашия вътрешен човек.

— Не я уби „Мейдей“ — каза Елайджа. — Уби я другото Перлено момиче. Адриана сигурно се е опитвала да пресече подозренията на партньорката си за местонахождението на бебето Никол. Може би са се скарали и Адриана е изгубила схватката.

— Много хора умират — казах. — Квакерите, Нийл и Мелани, и това Перлено момиче.

— Галаад не се плаши от убийства — каза Ейда. — Те са фанатици.

Уж трябвало да водят богоугоден и добродетелен живот, но ако си фанатик, било напълно възможно да вярваш, че живееш добродетелно, и в същото време да убиваш хора. Фанатиците си въобразяват, че убиването на хора е непорочно деяние, поне на определени хора. Знаех го, защото в училище бяхме учили за фанатиците.

Трийсет и трета глава

Някак се съгласих да отида в Галаад, без да давам изричното си съгласие. Обещах да си помисля, а на следващата сутрин всички се държаха, все едно вече съм казала „да“, Елайджа ме похвали за смелостта и че ще донеса надежда на много хора в безизходно положение. И вече нямаше връщане назад. Пък и бездруго се чувствах задължена на Нийл, на Мелани и на другите загинали. Ако бях единственият човек, който техният така наречен източник щеше да приеме, тогава трябваше да опитам.

Ейда и Елайджа заявиха, че искат да ме подготвят колкото е по силите им за краткото време, с което разполагат. В една от кабинките устроиха нещо като малък физкултурен салон с боксова круша, въже за скачане и кожена медицинска топка. Гарт също участваше в тренировките ми. Отначало почти не говореше с мен, само ми обясняваше какво да правя: скачането, боксовите удари, хвърлянето на топката напред и назад. След известно време обаче отношението му стана по-сърдечно. Сподели, че е от Република Тексас. Там обявили независимост почти веднага след появата на Галаад, което никак не допаднало на галаадците. Избухнала война, завършила без победител, и била прокарана нова граница.

Така че в момента Тексас беше официално неутрален, а всички действия на неговите граждани против Галаад бяха незаконни. Не че и Канада не беше неутрална, само че някак немарливо неутрална. „Немарливо“ беше негова дума, не моя, и ми звучеше оскърбително, докато той не ми обясни, че я използва най-добронамерено. Затова дошъл заедно със свои приятели в Канада и се присъединил към бригада „Линкълн“ на организацията „Мейдей“ за бойци от чужбина. Бил твърде малък, докато бушувала истинската Галаадска война с Тексас, едва седемгодишен. Двамата му по-големи братя обаче загинали във войната, а негова братовчедка била отвлечена в Галаад и оттогава от нея нямали ни вест, ни кост.

Мислено изчислявах възрастта му в момента. Беше по-голям от мен, но немного. Виждаше ли в мен нещо повече от поставена задача? Защо изобщо мислех за това? Трябваше да се съсредоточа над поръчението, което се очакваше да изпълня.