Заветите

С известно нетърпение зачаках резултатите. Чудесно щеше да бъде, ако се сдобия с няколко неопровержими кадъра как Леля Елизабет подхвърля улики под формата на твърдо сварени яйца и портокали в каменните ми нозе като опит да ме дискредитира. И макар че проявите на идолопоклонничество не бяха мои, фактът, че ги извършва друг човек, щеше да ми се отрази неприятно: току-виж някой казал, че съм толерирала и дори насърчавала подобни прояви. Елизабет като нищо би използвала подобни клевети, за да ме свали от пиедестала ми. Не си правех илюзии по отношение на лоялността на Командир Джъд към мен — той не би се поколебал да ме предаде, ако намери безопасен начин да го стори. Безопасен за него. Той имаше опит в предателството.

Ето я обаче изненадата. Минаха няколко дни, без нищо да се случи — или поне нищо съществено, защото не броя трите облени в сълзи млади Съпруги, които получиха достъп до двора ни, тъй като бяха омъжени за изтъкнати Командири, и които положиха общо един мъфин, малко царевично хлебче и два лимона — напоследък лимоните бяха чисто злато след бедствията във Флорида и нашата неспособност да се наложим в Калифорния. Радвам се, че ги имам, и ще си ги оползотворя добре — ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонада. Също така ще установя откъде са се взели въпросните лимони. Безполезно е да опитваме да пресечем целия черен пазар — редно е Командирите да си имат своите дребни капризи — но е напълно естествено желанието ми да узная кой продава лимоните и как ги е вкарал в страната. Жените са една от стоките — колебая се дали да ги нарека стока, но когато участват и пари, какво друго да бъдат — които биват местени тайно. Дали внасят лимони и изнасят жени? Ще се допитам до източниците си на черния пазар — те не обичат конкуренция.

Трите облени в сълзи Съпруги призоваваха тайните ми способности в своя стремеж към плодовитост, клетите. Per Ardua Cum Estrus

, напяваха, като че ли латинският беше по-ефективен от английския. Ще видя какво може да се направи за тях, по-скоро кой може да го направи — след като съпрузите им са се оказали толкова невъобразимо немощни в това отношение.

Но да се върнем на изненадата ми. На четвъртия ден пред обектива на камерата като слънце на зазоряване изникна огромният червен нос на Леля Видала, след това очите и устата ѝ. Втората камера беше заснела по-дълъг кадър: тя беше с ръкавици — много лукаво от нейна страна — и извади от единия си джоб яйце и портокал. Озърна се, за да се увери, че никой не я гледа, и положи даровете в нозете ми заедно с малко пластмасово бебе. След това на земята до статуята пусна носна кърпичка, на която беше избродиран люляк — всеизвестен мой знак, откакто преди няколко години в часовете в училище момичетата избродираха комплекти носни кърпички за високопоставените Лели с цветя, които започват с буквата на имената им. На моите има люляк, на тези на Елизабет — ехинацея, на Хелена — хибискус, на Видала — виолетки. По пет кърпички за всяка — страшно много бродиране. Накрая преценихме, че хрумването е опасно близо до четенето, затова практиката бе преустановена.

След като вече ме беше предупредила, че Елизабет се опитва да ме уличи в простъпка, Видала лично поставяше улика против мен — този невинен ръчно изработен предмет. Откъде беше взела кърпичката? Сигурно я беше отмъкнала от прането. За да си помогне в еретичното преклонение пред мен. Превъзходно изобличаване! Представете си каква наслада изпитах.

Всяка погрешна стъпка на основната ми конкурентка беше дар от съдбата. Прибрах снимките, за да ги използвам по-нататък при нужда — винаги е добре човек да пази огризките: и в кухнята, и навсякъде другаде — и да изчаква развоя на събитията.

Скоро на почитаемата ми колежка Елизабет трябва да бъде съобщено, че Видала я обвинява в измяна. Да добавя ли и Хелена? От коя е по-лесно да се лиша, ако се наложи да направя жертва? Коя ще е по-лесно да неутрализирам при нужда? Кой е най-удачният начин да настроя една срещу друга членките на триумвирата, които толкова искат да ме повалят, а още по-добре — да ги унищожавам една по една? Каква точно беше позицията на Хелена към мен? Щеше да се остави на вятъра, накъдето и да духа. Винаги е била най-слабохарактерната от трите.

Наближавам повратния момент. Колелото на съдбата се върти, капризно като Луната. Скоро онези, които са били най-отдолу, ще се изкачат горе. И обратното, разбира се.