Заветите

Ще осведомя Командир Джъд, че най-сетне почти съм докопала бебето Никол — вече девойка, която вероятно съвсем скоро ще подмамим в Галаад. Ще кажа „почти“ и „вероятно“, за да го държа в напрежение. Много ще се въодушеви, защото отдавна е наясно колко полезно за пропагандата ни ще бъде репатрирането на бебето Никол. Ще обясня, че подготвям плановете си, но засега предпочитам да не ги споделя с него — положението е деликатно и една изпусната дума на неподходящото място може да съсипе всичко. Че участват и Перлените момичета под мой надзор, те са част от специалната женска сфера, в която мъжете не бива да се месят с грубите си ръце. Така ще му кажа и ще размахам пръст шеговито.

— Скоро наградата ще бъде ваша, имайте ми доверие — ще изгукам.

— Лельо Лидия, просто сте невероятна — ще грейне той.

Прекалено хубаво е, за да бъде вярно, ще си помисля.

Прекалено хубаво е за тази земя. Добро, ти си моето зло25.

За да разберете как се развива положението в момента, ще ви разкажа една кратка история. Инцидент, който навремето мина почти незабелязано.

Някъде преди девет години — в годината на откриването на статуята ми, но не в същия сезон — бях в кабинета си и проверявах родословието на един предложен брак, когато ме прекъсна появата на Леля Лизе с пърхащите клепки и претенциозната прическа — същинска френска кукла. Когато я въведоха в кабинета ми, тя напрегнато кършеше пръсти. Стана ми неловко от сантименталното ѝ поведение.

— Лельо Лидия, искрено съжалявам, че отнемам от ценното ви време — поде тя.

Всички така твърдят, но това не им пречи да го правят. Усмихнах се с надеждата да не изглеждам неприветлива.

— Какво има? — попитах.

Проблемите обикновено са стандартни: Съпруги, които воюват помежду си, разбунтували се дъщери, Командири, недоволни от предложенията за избор на Съпруга, избягали Прислужници, усложнени Раждания. По някое изнасилване от време на време, което наказваме сурово, ако го направим публично достояние. Или убийство: той убива нея, тя убива него, тя убива нея и много рядко той убива него. В Иконосемействата има изблици на гняв от ревност, които може да предизвикат размахването на ножове, но сред елита убийството на мъж от мъж е по-скоро метафорично — забиване на нож в гърба.

В спокойните дни се улавям да мечтая за нещо наистина оригинално — случай на канибализъм например, обаче после се укорявам: внимавай какво си пожелаваш. В миналото съм си пожелавала най-различни неща и съм ги получавала. Ако искате да разсмеете Бог, споделете с него плановете си, както казваха навремето, макар че сега представата за засмян Бог е почти равносилна на светотатство. Сегашният Бог е ултрасериозен.

— Има още един опит за самоубийство сред ученичките по предбрачна подготовка в училище „Рубини“ — съобщи Леля Лизе и прибра палав кичур.

Беше свалила грозноватото покривало за глава, което сме задължени да носим на публични места, за да не възпламеняваме мъжките страсти, макар че представата как някой мъж се възпламенява от Леля Лизе, впечатляваща в профил, но смущаващо навъсена, или от мен с прошарената ми слама и тяло като чувал с картофи, е толкова налудничава, че няма нужда да намира словесен изказ.

Не самоубийство, не отново, помислих си. Само че Леля Лизе каза „опит“, следователно момичето не е успяло. Когато успеят, винаги се провежда разследване и сочат с прът Ардуа Хол. Най-често обвинението е неуместен избор на партньор — ние, в Ардуа Хол, правим първото предложение, защото разполагаме с информацията за родословията. Различни са обаче мненията какво всъщност е уместно.

— Какво е този път? Свръхдоза на лекарство против тревожност? Иска ми се Съпругите да престанат да разхвърлят тези хапчета под път и над път, където всеки може да ги намери. Тях и опиатите — огромно изкушение. Или момичето е опитало да се обеси?

— Не е обесване — отговори Леля Лизе. — Опитала е да си среже китките с градински ножици. Каквито използвам за аранжирането на цветята.

— Доста директен подход. Какво стана?

— Ами не е срязала надълбоко. Имаше много кръв и малко… шумотевица.

— А! — Под шумотевица тя имаше предвид писъци — крайно неуместно за една дама. — И после?

— Извиках линейка, упоиха я и я откараха в болницата. След това уведомих съответните власти.

— Съвсем правилно. Очите или Пазителите?

— И двете.

Кимнах.

— Явно сте се справили по най-добрия начин. Защо се нуждаете от съвета ми?

Леля Лизе изглеждаше доволна от похвалата ми, но изражението ѝ бързо се промени и стана дълбоко загрижено.

— Тя заплаши, че ще опита отново, ако не… променим намеренията си.

— Какви намерения?

Знаех какво има предвид, но е най-добре човек да изисква яснота.

— Освен ако сватбата не бъде отменена — отговори Леля Лизе.

— Имаме консултанти. Те свършиха ли си работата?

— Опитаха всички обичайни методи, но без успех.

— Заплашихте ли я с крайната мярка?

— Твърди, че не се страхува да умре. Възразявала срещу живота. При дадените обстоятелства.

— Срещу конкретния кандидат ли възразява, или изобщо срещу брака?

— Изобщо — отговори Леля Лизе. — Въпреки всички предимства.