Заветите

— Аранжирането на цветя не успя ли да я убеди? — попитах сухо.

Леля Лизе възлага огромни надежди на този предмет.

— Не успя.

— А вероятността да роди дете?

Това съображение го разбирах заради огромната смъртност — предимно на новородените, но и на майките. Появяват се усложнения, особено когато бебетата не са с нормална форма. Онзиден се роди бебе без ръце, което беше прието като отрицателно отношение на Бог към майката.

— Не, не се страхува от раждането. Твърди, че обича бебета.

— Какво тогава?

Обичам да я карам да пелтечи: за Леля Лизе е добре от време на време да се изправя пред действителността. Твърде много време се суети сред цветните листенца.

Тя отново започна да върти падналия кичур.

— Не ми се иска да го казвам. — И сведе очи към пода.

— Хайде, нищо няма да ме удиви.

Тя замълча, изчерви се, прокашля се.

— Ами заради пениса. Момичето изпитва нещо като фобия.

— Пенисът значи — повторих замислено. — Отново. — Много често точно това е причината младите момичета да правят опит за самоубийство. Помислих си, че май се налага да променим учебния си план: по-малко всяване на страх, по-малко похитители, подобни на кентаври, и изригващи в пламъци мъжки гениталии. Само че ако акцентираме прекомерно върху теоретичното удоволствие от секса, това почти сигурно ще предизвика любопитство и експериментиране, последвани от морален упадък и публично убиване с камъни. — Има ли шанс да бъде убедена да си представи въпросния орган като средство за постигане на целта? Като подготовка за бебето?

— Никакъв — отговори категорично Леля Лизе. — Опитахме.

— Подчинението на жените, наложено още от мига на Сътворението?

— Всичко, за което се сетихме.

— Лишаване от сън, двайсет и четири часови молитви под постоянен надзор?

— Тя не отстъпва. Освен това твърди, че е била призована от по-висша сила, но както знаем, те често прибягват до това извинение. Аз обаче се надявах… вие да…

Въздъхнах.

— Няма смисъл да се погубва безпричинно животът на млада жена — възразих. — Тя способна ли е да се научи да чете и пише? Достатъчно интелигентна ли е?

— О, да. Дори прекалено интелигентна — отговори Леля Лизе. — С развинтено въображение. Убедена съм, че точно това е станало по отношение на… онези неща.

— Да, представите за пенисите понякога излизат от контрол — потвърдих. — Добиват свой живот. — Умълчах се, Леля Лизе се суетеше тревожно. — Ами ще я приемем пробно — отсъдих накрая. — Дайте ѝ шест месеца, да видим дали ще се научи. Както знаете, трябва да попълним редиците си тук, в Ардуа Хол. Ние от по-възрастното поколение няма да бъдем вечни. Обаче ще действаме внимателно. Една слаба брънка…

Прекрасно познавам тези гнусливи момичета. Безполезно е да ги принуждаваш, те просто не приемат телесната действителност. Дори когато първата брачна нощ премине, скоро някой ще ги намери да висят от полилей или изпаднали в кома под някой розов храст, погълнали всички хапчета в къщата.

— Благодаря — каза Леля Лизе. — Би било жалко.

— Да я изгубим ли имате предвид?

— Да — отговори Леля Лизе.

Тя е мекосърдечна, затова отговаря за аранжирането на цветята и други подобни. В предишния си живот е била преподавателка по френска литература от осемнайсети век, отпреди Революцията. Преподаването в училището за предбрачна подготовка „Рубини“ е най-близкото подобие на литературен салон, което ще преживее.

Старая се работата на подопечните ми да отговаря на тяхната квалификация. Така е по-добре, а аз държа на по-доброто. Поради липса на най-доброто…

Такъв е животът ни вече.

И така, наложи се да се заема със случая на онова момиче, Бека. Полезно е отначало да проявявам личен интерес към склонните да посегнат на живота си момичета, които твърдят, че искат да се присъединят към нас.

Леля Лизе я доведе в кабинета ми: слабичка девойка, с деликатна хубост, големи искрящи очи и превързана лява китка. Все още беше облечена със зелените дрехи на бъдеща булка.

— Влез, не хапя — поканих я.

Тя трепна, сякаш се съмняваше в думите ми.

— Настани се на този стол. Леля Лизе ще дойде всеки момент.

Момичето седна колебливо, скромно прибра колене и сключи длани в скута си. Погледна ме недоверчиво.

— Значи искаш да станеш Леля — казах. Тя кимна. — Това е чест, не привилегия. Допускам, че го разбираш. Не е награда за глупавия ти опит да посегнеш на живота си. Това е било грешка, оскърбление към Бог. Надявам се, че няма да се повтаря, ако те приемем.

Кимване, единствена сълза, която тя не избърса. За показ ли го правеше, опитваше се да ме впечатли ли?