Заветите

Помолих Леля Лизе да почака отвън. После подех словото си: уверих Бека, че получава втори шанс в живота, но че и тя, и ние трябва да сме сигурни, че това е правилният избор за нея, защото животът на Лелите не е за всеки. Тя трябваше да обещае, че ще изпълнява нарежданията на по-старшите от нея, ще премине трудното обучение и ще изпълнява възложените ѝ досадни задължения, ще се моли за напътствия свише всяка сутрин и всяка вечер, а след шест месеца, ако наистина това е нейният избор и ако ние останем доволни от напредъка ѝ, ще положи клетва за принадлежност към Ардуа Хол и ще се откаже от всички други житейски поприща, но дори тогава ще бъде само Леля Молител, докато не изпълни успешно мисията си като Перлено момиче в чужбина, което ще отнеме много години. Попитах я склонна ли е да направи всичко това.

О, да, отговори Бека. Беше толкова признателна! Готова бе да изпълни всички изисквания. Увери ме, че сме я спасили от… от… Замълча и се изчерви.

— Някакво злощастие ли ти се е случило, дете? — попитах. — Нещо, свързано с мъж?

— Не искам да говоря за това — отговори тя.

Пребледня още повече.

— Страхуваш се от наказание ли? — Тя кимна. — На мен можеш да кажеш. Чувала съм много неприятни истории. Разбирам какво може да са преживели някои от вас. — Тя обаче все още не беше склонна, затова не настоях. — Бавно мелят мелниците Господни, но фино е брашното им.26

— Моля? — озадачено попита тя.

— Искам да кажа, че каквото и да се е случило, простъпката му ще бъде наказана след време. Не го забравяй. С нас ще бъдеш в безопасност. Той повече няма да те измъчва. — В такива случаи ние, Лелите, не действаме открито, но вземаме мерки. — Надявам се да бъдеш достойна за доверието, което ти гласувам — завърших.

— О, да, ще бъда достойна!

Всички момичета са такива отначало — омаломощени от облекчение, окаяни, смазани. С времето се променят, разбира се — имали сме ренегати, имали сме тайно измъкване през задния вход за среща с някой неподходящ Ромео, имали сме непокорни бягства. Обикновено финалът на подобни истории не е много щастлив.

— Леля Лизе ще те заведе да си вземеш униформата. Утре ще бъде първият ти урок по четене и ще започнеш да се запознаваш с правилата ни. Сега обаче трябва да си избереш ново име. Има списък с подходящите имена. Хайде, тръгвай. Днес е първият ден от останалата част от живота ти.

Постарах се краят на разговора ни да е много ведър.

— Не знам как да ви благодаря, Лельо Лидия! — каза Века. Очите ѝ лъщяха. — Много съм ви признателна!

Удостоих я със смразяващата си усмивка.

— Радвам се да го чуя — казах и наистина се радвах. Признателността е много ценна за мен, обичам да си я пазя в случай на нужда. Не се знае кога ще потрябва.

Мнозина са звани, а малцина избрани, помислих си. Макар че това не важеше за Ардуа Хол — само малцина от званите се налагаше да бъдат отхвърлени. Това момиче Бека щеше да остане. Тя беше болно цвете в саксия, но с подходящите грижи щеше да разцъфне.

— Затвори вратата на излизане — поръчах.

Тя почти изхвърча от стаята. Колко са млади, колко са пъргави! Колко трогателно невинни! Била ли съм някога такава? Не помня.

XIV

Ардуа Хол

Свидетелски разказ 369А

Трийсет и пета глава

След като Бека сряза китката си с градинска ножица, окървави маргаритките и беше откарана в болницата, аз много се притесних за нея — ще се възстанови ли, ще я накажат ли? Дойде есента, после зимата, а още нямахме новини. Дори нашите Марти не бяха подочули какво може да ѝ се е случило.

Сонамит твърдеше, че Бека просто опитвала да привлече внимание. Не бях съгласна и се опасявам, че до края на обучението ни отношенията ми със Сонамит останаха хладни.

Когато дойде пролетта, Леля Табана съобщи, че Лелите са намерили трима кандидати, които Командир Кайл и Пола могат да обсъдят. Тя ни посети у дома, показа ни снимките им и ни запозна с биографиите и квалификацията им, четейки от бележника си, а Пола и Командир Кайл слушаха и кимаха. От мен се очакваше да разгледам снимките и да изслушам рецитала, но засега трябваше да мълча. Имах седмица да размисля. Леля Табана ме увери, че личните ми предпочитания ще бъдат взети предвид. Пола реагира на думите ѝ с усмивка.

— Разбира се — каза тя.

Аз мълчах.

Първият кандидат беше пълноправен Командир, по-възрастен дори от Командир Кайл. Имаше червен нос и леко изпъкнали очи — според Леля Габана белег за волеви характер, за човек, който ще бъде благонадежден и грижовен закрилник на своята Съпруга. Имаше бяла брада и провиснали под нея бузи, а може и да беше брадичката му — безформена нагъната кожа. Беше един от първите Синове на Якоб, следователно — страшно богоугоден, и беше изиграл ключова роля в ранните етапи на изграждането на Република Галаад. Всъщност се говореше, че бил участник в групата, замислила нападението над морално пропадналия Конгрес на бившите Съединени щати. Вече беше имал няколко Съпруги — покойници, за жалост — и беше получил пет Прислужници, но още не беше дарен с рожба.