Заветите

Казваше се Командир Джъд, но не съм сигурна дали тази информация ще ви е от голяма полза, ако се опитвате да установите истинската му самоличност, защото главните Синове на Яков бяха променили имената си още докато кроили тайните си планове за Галаад. Навремето не знаех нищо за тази промяна на имената, научих за нея впоследствие, докато изучавах архива на родословията в Ардуа Хол. Само че истинското име на Командир Джъд беше заличено дори там.

Вторият кандидат беше по-млад и по-слаб. Със заострена на темето глава и нелепо огромни очи. Леля Габана ни осведоми, че умеел да работи с числа и бил интелектуалец, което невинаги е желателно — особено за жените — но при съпруг е търпимо. Имал едно дете от предишната си Съпруга, починала в клиника за душевноболни, но клетото дете умряло още преди да навърши годинка.

Не, не било Нерожба, увери ни Леля Габана. Родило се здраво. Причината за смъртта му бил рак в детска възраст — подобни случаи били зачестили тревожно.

Третият мъж, по-малкият син на нископоставен Командир, беше само на двайсет и пет години. Имаше буйна коса, но дебел врат и близко разположени очи. Според Леля Табана не беше отличен избор като другите двама, но семейството му посрещало въодушевено изгледите за евентуален брак с мен, което означавало, че ще се радвам на добро отношение от тяхна страна. Обстоятелство, което не било за пренебрегване, тъй като, ако са враждебно настроени, роднините на съпруга били в състояние да вгорчат живота на момичето — все критикували и заемали страната на момчето.

— Не бързай да избираш, Агнес — посъветва ме Леля Габана. — Помисли си, родителите ти искат да бъдеш щастлива.

Мило от нейна страна, но невярно — те не искаха да съм щастлива, искаха да се махна.

Онази нощ лежах в леглото си и трите снимки на подходящите кандидати за брак витаеха в тъмното пред очите ми. Представях си всеки от тях върху себе си — защото точно там щяха да бъдат — как опитва да напъха противния си израстък в студеното ми като лед тяло.

Защо си представях тялото си студено като лед? И после проумях: защото ще съм мъртва. Ще бъда бледа и изпита като клетата Кайлова — разрязана, за да извадят бебето ѝ, и после полегнала неподвижно, увита с чаршаф, вторачила в мен безмълвния си поглед. В това мълчание и неподвижност се таеше известна сила.

Трийсет и шеста глава

Чудех се дали да не избягам от вкъщи, но как да го направя и къде да отида? Не познавах географията — не я изучавахме в училище, защото трябваше да се задоволим със собствените си съседи, пък и какво повече ѝ трябва на една Съпруга? Не знаех дори колко голям е Галаад. Докъде се простира, къде свършва? А от практическа гледна точка — как щях да пътувам, какво щях да ям, къде щях да спя? Ако избягам, нямаше ли да ме възненавиди Бог? Щяха да ме погнат, нали? Щях ли да причиня страдание на околните, както бе станало с наложницата, нарязана на дванайсет части?

Пълно беше с мъже, които със сигурност биха се изкушили от момичета, отклонили се от предначертания път и поради това смятани за безпътни. Едва ли щях да стигна дори до съседната пресечка, преди да ме разкъсат на парчета, осквернят и превърнат в купчинка изсъхнали зелени листенца.

Седмицата, която ми отпуснаха, за да направя избора си, течеше бавно и мъчително. Пола и Командир Кайл предпочитаха Командир Джъд — той беше най-влиятелен. Постараха се да ме убедят, защото е по-добре булката да влиза в брака охотно. Носеха се слухове за сватби по високите етажи на властта, които завършваха зле — с вой, припадъци, плесници по бузите на булката от майка ѝ. Дочула бях Мартите да си говорят как преди някои сватби инжектирали момичето с успокоително. Внимателно преценявали дозата — леко залитане или завален говор можеш да обясниш с вълнение, защото сватбата е важно събитие в живота на една девойка, но ако булката изпадне в несвяст, церемонията е невалидна.

Ясно беше, че ще ме омъжат за Командир Джъд — независимо дали ми харесва. Независимо дали ми е неприятно. Аз обаче сподавих отвращението си и се преструвах, че опитвам да взема решение. Както ви казах, бях се научила да изпълнявам роля.

— Само си помисли за общественото си положение — натякваше Пола. — За по-добро не можеш и да мечтаеш!

Командир Джъд не бил млад и нямало да живее вечно, и макар Пола да не желаела смъртта му, аз най-вероятно съм щяла да живея много след като той си отиде, вече вдовица и с повече свобода при избора на следващия си съпруг. Само да си представя ползата! Естествено, всички мъже роднини, включително тези по линията на съпруга ми, щели да играят известна роля в избора на следващия ми съпруг.

След това Пола правеше обзор на качествата на другите двама кандидати, говореше с пренебрежение за външността им, за характера им, за положението им в обществото. Ненужно си правеше този труд — и двамата ме отвращаваха.