Заветите

Усмихнах се — надявах се — очарователно. Усещах лицето си сковано, сякаш беше покрито с втвърдяващо се лепило.

— Съвсем безопасно е — уверих го. — Командир Кайл няма да има нищо против. Леля Ести е Леля! Нейно задължение е да се грижи за мен!

— Ами не знам — продължи да се колебае той.

Вдигнах поглед към него. Досега не му обръщах особено внимание, защото обикновено го виждах само в гръб. Тялото му имаше формата на торпедо — тясно в горния край и дебело по средата. Не беше избръснат гладко, брадата му беше набола, имаше и обрив.

— Скоро се омъжвам — казах. — За много влиятелен Командир. Ще стана по-влиятелна от Пола, Съпругата на Командир Кайл. — Замълчах, за да му дам шанс да осмисли чутото, а после — признавам със срам — положих ръка върху неговата на вратата на колата. — Ще се погрижа да бъдеш възнаграден.

Той трепна леко и поруменя.

— Ами добре — съгласи се, но не се усмихна.

Значи така вършат работа жените, помислих си. Стига да са склонни да ласкаят, да лъжат и да не държат на думата си. Отвращавах се от себе си, но както ще видите, това не ме спря. Отново се усмихнах и повдигнах съвсем малко полата си, колкото да се покаже глезенът ми, докато се настанявам в колата.

— Благодаря казах. — Няма да съжаляваш.

Той ме откара в старото ми училище, както го бях помолила, поговори с Ангелите, които пазеха на входа, двойната порта се отвори и колата ме вкара вътре. Поръчах на шофьора да ме почака — не смятах да се бавя. След това невъзмутимо влязох в училището, което сега ми се стори по-малко, отколкото когато го напусках.

Занятията бяха приключили. Извадих късмет, че Леля Ести все още е там, но пък може и да не беше само късмет. Тя седеше на чин в обичайната си класна стая и пишеше в бележника си. Вдигна очи, когато влязох.

— О, Агнес! Колко си пораснала! — възкликна тя.

Не бях планирала нищо отвъд този момент. Идеше ми да се хвърля на пода пред нея и да избухна в сълзи. Тя винаги се държеше много мило с мен.

— Принуждават ме да се омъжа за отвратителен и ужасен мъж! — казах. — Предпочитам да се самоубия!

После наистина избухнах в сълзи и се строполих върху бюрото ѝ. В известен смисъл изпълнявах роля, при това вероятно зле, но го правех напълно искрено, ако ме разбирате.

Леля Ести ме повдигна и ме заведе до един стол.

— Седни, скъпа, и ми разкажи всичко — каза тя.

Зададе ми въпроси, които беше длъжна да ми зададе. Замисляла ли съм се за положителното въздействие на този брак над моето бъдеще? Отговорих, че съм наясно с ползите, но не ми пука за тях, защото за мен няма бъдеще, не и такова. Ами другите кандидати? Дали не предпочитам някой друг? Не бяха по-добри, пък и Пола вече беше избрала Командир Джъд. Сериозно ли възнамерявам да се самоубия? Уверих я, че да и че ако не успея да го направя преди сватбата, със сигурност ще го сторя след нея и ще убия Командир Джъд в мига, в който ме докосне с пръст. Обясних, че ще го направя с нож. Че ще му прережа гърлото.

Заявих го уверено, за да разбере, че съм способна да го направя, и за момент наистина вярвах, че съм. Осезаемо си представях как кръвта му руква. А после и моята. Почти си го представях — червена мъгла.

Леля Ести не ме обвини, че съм лоша, както би сторила Леля Видала. Вместо това каза, че разбира страданието ми.

— А има ли друг начин да дадеш своя принос за всеобщото благо? Имаш ли друго призвание?

Бях забравила за това, но сега си спомних.

— О, да. Да, имам. Усещам, че имам по-възвишено призвание.

Леля Ести ме измери с дълъг и изпитателен поглед. После ме попита дали може да се помоли мълчаливо — нуждаела се от напътствия какво да стори. Наблюдавах я как долепя длани, затваря очи и свежда глава. Притаих дъх и на свой ред отправих молитва: моля те, Господи, изпрати ѝ правилното послание!

Най-сетне тя отвори очи и ми се усмихна.

— Ще го обсъдя с родителите ти — обеща. — И с Леля Лидия.

— Благодаря ви.

Отново се разплаках, този път от облекчение.

— Искаш ли да дойдеш с мен? — попита тя. — Да поговорим с родителите ти?

— Не мога. Ще ме заключат в стаята ми, а после ще ме упоят. Знаете, че ще стане.

Тя не отрече.

— Понякога така е най-добре — каза тя, — но не и за теб, струва ми се. Не бива да оставаш в училището обаче. Не мога да попреча на Очите да влязат, да те изведат и да те принудят да промениш решението си. Не искам да се стига дотам. Най-добре ела с мен.

Вероятно беше преценила, че Пола е способна на всичко. Тогава още не знаех как Леля Ести се беше добрала до тази информация за Пола, но вече съм наясно. Лелите си имат начини и информатори — за тях няма непробиваеми стени, няма заключени врати.

Излязохме навън и тя поръча на шофьора да предаде на Съпругата на Командира нейните извинения, че задържа Агнес Джемайма до толкова късно, и надеждата ѝ, че не е причинила ненужна тревога. Поръча му да каже също, че тя, Леля Ести, ще посети Съпругата на Командир Кайл, за да вземат решение по важен въпрос.

— Ами тя? — попита шофьорът за мен.