Заветите

Исках да видя дали тя наистина умее да превръща в думи черните, подобни на насекоми знаци. Но как да разбера, че са точните думи, след като самата аз не умея да чета?

Бека отгърна книгата.

— Ето тук, на първата страница. „Ардуа Хол, теория и практика, етикет и процедури, Per Ardua Cum Estrus“. — Показа ми. — Погледни! Това е А.

— Какво е А?

Бека въздъхна.

— Днес не може да се занимаваме, защото трябва да отида в библиотека „Хилдегард“ за нощното си дежурство, но обещавам да ти помогна по-късно, ако ти позволят да останеш. Ще попитаме Леля Лидия дали може да живееш тук, с мен. Две от спалните са свободни.

— Дали ще позволи?

— Не съм сигурна — сниши глас Бека. — Но никога не говори нищо лошо за нея, дори ако си мислиш, че си на сигурно място като тук. Има си начини да научава всичко. — И прошушна: — Тя е най-страховитата Леля!

— По-страшна от Видала? — попитах също шепнешком.

— Леля Видала иска да грешиш — обясни Бека. — Обаче Леля Лидия… трудно ми е да го опиша. Оставаш с чувството, че иска от теб да станеш по-добра.

— Звучи вдъхновяващо.

„Вдъхновяващо“ беше любима дума на Леля Лизе, използваше я за цветните ни аранжировки.

— Гледа те така, сякаш наистина те вижда.

А толкова хора просто плъзгаха поглед край мен.

— Това май ми допада — отвърнах.

— Не — възрази Бека, — затова е толкова страшна.

Четиресета глава

Пола дойде в Ардуа Хол, за да се опита да ме накара да променя решението си. Леля Лидия каза, че е редно да се срещна с нея и да я уверя лично в правотата и светостта на решението си, затова го направих.

Пола ме чакаше на розовата маса в „Шлафли Кафе“, където беше позволено да се посрещат посетители в Ардуа Хол. Беше много ядосана.

— Имаш ли представа колко усилия положихме с баща ти, за да подсигурим връзката с Командир Джъд? — попита тя. — Ти опозори баща си.

— Членството в общността на Лелите не е непочтено — отбелязах набожно. — Имам по-висше призвание. Не мога да не му откликна.

— Лъжеш — обвини ме Пола. — Ти не си момиче, което Бог би избрал. Настоявам незабавно да се върнеш вкъщи.

Рязко се изправих и чашата с чая ми се разби на пода.

— Как се осмеляваш да подлагаш под съмнение Божията воля? — Почти крещях. — Грехът ти ще те застигне!

Не разбирах какво точно е грях, но всеки е извършил някакъв грях.

— Дръж се като луда — посъветвала ме беше Бека. — Тогава ще престанат да настояват да се омъжиш за когото и да било — ще им търсят отговорност, ако извършат някакво насилие.

Пола се слиса. Отначало не знаеше как да отговори, но после каза:

— Лелите трябва да получат съгласието на Командир Кайл, а той няма да им го даде. Така че събирай си нещата, тръгваме веднага.

Точно в този момент обаче в столовата влезе Леля Лидия.

— Може ли да поговоря с вас? — попита тя Пола.

Двете се усамотиха на една маса на известно разстояние от мен. Наострих уши да чуя какво казва Леля Лидия, но не можех. Когато Пола се изправи обаче, сякаш ѝ се гадеше. Напусна столовата, без да ми каже нито дума, а по-късно следобед Командир Кайл подписа официалния формуляр, с който ме предаваше под опеката на Лелите. Години по-късно щях да науча какво бе казала Леля Лидия на Пола, за да я принуди да се откаже от мен.

След това трябваше да премина събеседване с Лелите Основателки. Бека ме посъветва как е най-уместно да се държа с всяка от тях: Леля Елизабет харесваше всеотдайност към общото благо, Леля Хелена искаше всичко да приключи по-бързо, но Леля Видала си падаше по раболепието и самоунижението, затова се бях подготвила.

Първото събеседване беше с Леля Елизабет. Тя ме попита дали съм против брака въобще, или само против брака с Командир Джъд. Отговорих, че съм против брака по принцип, което явно ѝ допадна. А давам ли си сметка, че решението ми може да засегне чувствата на Командир Джъд? За малко да отговоря, че Командир Джъд няма чувства, но Бека ме помоли да не казвам нищо неуважително, защото Лелите няма да го толерират.

Отговорих, че съм се молила чувствата на Командир Джъд да останат незасегнати и че той заслужава щастие, с което друга Съпруга несъмнено ще го дари, но Божественото Провидение ми е подсказало, че аз няма да успея да го направя щастлив — нито него, нито който и да е мъж — затова искам да се посветя в служба на всички жени в Галаад, а не на един мъж и на едно семейство.

— Ако отговорът ти е искрен, ти си духовно подходяща да се справиш чудесно тук, в Ардуа Хол — каза тя. — Ще гласувам за условното ти приемане. След шест месеца ще видим дали този живот наистина е пътят, който си избрана да следваш.

Благодарих ѝ многократно и я уверих в признателността си, а тя остана видимо доволна.

Събеседването ми с Леля Хелена не беше нищо особено. Тя пишеше в бележника си и дори не вдигна поглед. Каза, че Леля Лидия вече е взела решение и тя, разбира се, просто ще се съгласи. Намекна, че ѝ досаждам и ѝ губя времето.