Заветите

Накрая Агнес зачекна въпроса. Тук използвам предишните им имена — Агнес и Бека — защото и те се наричат така помежду си. Бяха далеч от преобразяването си в безукорни Лели и това всъщност ме радваше. Но в критичен момент ничие преобразяване не е пълно.

— Бека, какво всъщност ти се случи? — попита Агнес един ден, докато двете изучаваха Библията. — Какво те настрои против брака? — Мълчание. — Знам, че има нещо. Моля те, не искаш ли да споделиш с мен?

— Не мога да ти кажа.

— Имай ми доверие, няма да те издам.

И после малко по малко нещата се изясниха. Жалкият доктор Гроув не се беше задоволил да опипва само младите си пациентки на зъболекарския стол. Знаех го от известно време. Бях събрала дори фотографски улики, но се въздържах да ги използвам, защото показанията на момичетата — ако изобщо бъдат изтръгнати от тях, в което се съмнявах — щяха да имат нищожна тежест. Дори ако става дума за зрели жени, четири свидетелки се равняват на един свидетел тук, в Галаад.

Гроув разчиташе на това. А и се ползваше с доверието на Командирите — беше отличен зъболекар, а хората на власт дават доста широка свобода на професионалисти, които облекчават мъките им. Лекари, зъболекари, адвокати, счетоводители — в новия свят на Галаад, както и в стария, греховете им често биват прощавани.

Само че онова, което Гроув беше причинил на младата Бека — на невръстната Бека, а после и на малко по-голямата, но все още млада Бека — според мен заслужава възмездие.

Човек не можеше да разчита да го изкопни от нея. Сигурна бях, че тя няма да свидетелства срещу Гроув. Разговорът ѝ с Агнес го потвърди.

Агнес: Трябва да кажем на някого.

Бека: Не, няма на кого.

Агнес: Може да съобщим на Леля Лидия.

Бека: Тя ще каже, че той ми е родител, а ние сме длъжни да се подчиняваме на родителите си, защото такъв е Божият замисъл. Това казваше и баща ми.

Агнес: Но той не ти е истински баща. Не и щом ти е причинявал това. Откраднали са те от майка ти, дали са те на него още като бебе…

Бека: Той твърдеше, че съм му поверена от Бог.

Агнес: А така наречената ти майка?

Бека: Тя не ми вярваше. А дори да ми беше повярвала, щеше да каже, че аз съм го съблазнила. Винаги така казват.

Агнес: Но ти си била на четири!

Бека: Въпреки това ще го кажат. Знаеш, че е така. Няма да приемат думите на… на… някой като мен. А ако все пак ми повярват, ще го убият, Прислужниците ще го разкъсат на парчета на някой Вселинч и вината ще е моя. Не бих могла да го понеса. Равносилно е на убийство.

Не съм включила в разказа си сълзите, утешенията на Агнес, клетвите във вечно приятелство, молитвите. Но ги имаше. Достатъчно, за да трогнат и най-коравото сърце. Моето почти се разтопи.

Последицата е, че Бека реши да предложи мълчаливото си страдание като дар пред Бога. Не съм сигурна какво смяташе Бог, но аз не можех да се примиря. Веднъж съдия, съдия завинаги. Осъдих, произнесох присъда. Но как да я изпълня?

Размишлявах известно време и предишната седмица реших да предприема нещо. Поканих Леля Елизабет на чаша ментов чай в „Шлафли Кафе“.

Тя пристигна, ухилена до ушите — бях я удостоила с благоразположението си.

— Лельо Лидия, какво неочаквано удоволствие!

Имаше безукорни обноски, когато решеше да ги използва. „Васар“ остава под кожата ти за цял живот, мислех си понякога подигравателно, докато я гледах как премазва от бой стъпалата на някоя покорна бъдеща Прислужница в центъра „Леа и Рахел“.

— Искам да проведем поверителен разговор — уведомих я.

Тя се приведе напред, очакваше клюка.

— Цялата съм в слух — каза.

Не е вярно, никога не е цялата в слух, но нищо не казах.

— Често се питам, ако трябваше да сте животно, кое щяхте да си изберете?

Тя се облегна назад озадачена.

— Не съм се замисляла — отговори, — защото Бог не ме е направил животно.

— И все пак: лисица или котка?

Тук, читателю мой, ти дължа обяснение. Като малка прочетох Езоповите басни. Взех ги от училищната библиотека — семейството ми не можеше да си позволи да харчи пари за книги. В тази книжка имаше една история, над която често съм размишлявала. Ето я.