Заветите

Това вече беше прекалено — не можех да си представя Гарт да направи подобно нещо — затова поклатих глава отрицателно. Леля Биатрис отбеляза, че може би още не е опитал, но ако остана по-дълго с него, ще опита, защото мъжете по негово подобие били точно такива — вкопчвали се в момичетата и се престрували, че ги обичат, но много скоро ги продавали на всеки, който може да си плати.

— Свободна любов — присмехулно каза Леля Биатрис. — Никога не е свободна, винаги има цена.

— Никога не е любов — додаде Леля Дав. — Защо си с него?

— Не знам къде другаде да отида. — Избухнах в сълзи. — Вкъщи имаше насилие!

— В нашите домове в Галаад няма насилие — увери ме Леля Биатрис.

В този момент Гарт се върна и се престори на гневен. Стисна ме за ръката — за лявата, с белега — и ме дръпна да се изправя, а аз му се развиках, защото ме заболя. Той ми нареди да млъкна и отсече, че си тръгваме.

— Може ли да поговоря с теб? — попита Леля Биатрис.

Двамата с Гарт се отдалечиха, а Леля Дав ми подаде кърпичка, защото плачех, и каза:

— Позволяваш ли да те прегърна от името на Бог?

Кимнах.

Леля Биатрис се върна и каза:

— Може да тръгваме.

— Хвала! — възкликна Леля Дав.

Гарт се беше отдалечил. Дори не погледна назад. Не се сбогувах с него и заради това ревнах още по-силно.

— Всичко е наред, вече си в безопасност — увери ме Леля Дав. — Бъди силна.

Точно това казват и на жените, избягали от Галаад, в приют „Закрила“, само че те пътуват в обратната посока.

Леля Биатрис и Леля Дав крачеха съвсем близо до мен, от двете ми страни, уж за да не ни досажда никой.

— Този младеж те продаде — осведоми ме с презрение Леля Дав.

— Така ли? — попитах.

Гарт не ме беше предупредил, че възнамерява да направи това.

— Просто му предложих и той прие. Толкова те цени. Имаш късмет, че те продаде на нас, а не на някоя група за търговия със секс — каза Леля Биатрис. — Поиска много пари, но го склоних да намали сумата. Накрая се съгласи на половината.

— Мръсен неверник — процеди Леля Дав.

— Твърди, че си девствена, затова цената ти била по-висока — каза Леля Биатрис. — Обаче ти ни каза друго.

Съобразих бързо.

— Исках да ви стане жал за мен — прошепнах, — и да ме вземете със себе си.

Двете се спогледаха през мен.

— Разбираме — каза Леля Дав. — Обаче от сега нататък трябва да казваш истината.

Кимнах и обещах.

Отведоха ме в апартамента, в който бяха отседнали. Питах се дали беше същият, в който бяха намерили мъртвото Перлено момиче? За момента обаче смятах да говоря колкото може по-малко, не исках да се проваля. Освен това не исках и да ме открият обесена на бравата на някоя врата.

Апартаментът беше много модерен. Имаше две бани, всяка с вана и душ, големи стъклени прозорци и широк балкон с истински дървета в бетонни сандъчета. Скоро установих, че вратата към балкона е заключена.

Умирах за душ — вонях на люспиците на собствената си мръсна кожа, на пот и на крака в стари чорапи, на миризливата кал под моста и на пържено от заведенията за бързо хранене. Апартаментът беше много чист и ухаеше на цитрусов освежител за въздух — сигурно миризмата ми се усещаше силно.

Когато Леля Биатрис ме попита дали искам да си взема душ, кимнах бързо. Леля Дав обаче ме предупреди да внимавам заради ръката си — не бивало да я мокря, за да не падне коричката. Признавам, че загрижеността им ме трогна, макар да беше престорена — искаха да отведат в Галаад една Перла, а не някаква миризливка с гнойна рана.

Когато излязох изпод душа, увита в пухкава бяла хавлия, старите ми дрехи бяха изчезнали — били толкова мръсни, че нямало смисъл дори да се перат, каза Леля Биатрис. Бяха ми приготвили сребристосива рокля като техните.

— Това ли трябва да облека? — попитах. — Но аз не съм Перлено момиче. Мислех, че вие сте Перлените момичета.

— Онези, които събират Перли, и Перлите, които са събрани, все са Перли — каза Леля Дав. — Ти си ценна Перла. Най-скъпоценна Перла.

— Точно затова се излагаме на толкова опасности заради теб — каза Леля Биатрис. — Тук имаме много врагове. Но не се тревожи, Джейд. Ще се погрижим да бъдеш в безопасност.

Тъй или иначе, макар че официално не съм Перлено момиче, обясни ми тя, трябвало да нося тази рокля, за да напусна Канада, защото канадските власти опитвали да пресекат износа на малолетни нови последователки от страната. Смятали го за трафик на хора — сериозно престъпление.

След това Леля Дав ѝ напомни, че не бива да използва думата „износ“, защото момичетата не са стока, а Леля Биатрис се извини и уточни, че искала да каже „улесняване на преминаването на границата“. И двете се усмихнаха.

— Аз не съм малолетна — казах. — На шестнайсет съм.

— Имаш ли някакъв документ за самоличност? — попита Леля Биатрис.

Поклатих отрицателно глава.

— Така и предполагахме — каза Леля Дав. — В такъв случай ще ти уредим документ.

— Но за да избегнем проблеми, на документа ти ще пише, че си Леля Дав — каза Леля Биатрис. — Канадците знаят, че тя е влязла в страната, затова, когато пресечеш границата, ще те вземат за нея.

— Но аз съм много по-млада — възразих. — И изобщо не изглеждам като нея.