Заветите

Излетяхме със закъснение и аз се притесних да не би да съм разкрита и дали няма в крайна сметка да ни спрат. Във въздуха обаче ми олекна. За пръв път се качвах на самолет и отначало бях много развълнувана. Само че после навлязохме сред облаци и гледката стана еднообразна. Сигурно съм заспала, защото усетих как Леля Биатрис ме побутва внимателно и казва:

— Почти пристигнахме.

Надникнах през илюминатора си. Самолетът летеше по-ниско, долу се виждаха красиви сгради, с шпилове и кули, лъкатушна река и море.

После машината кацна. Слязохме по стълбичката, която спуснаха от вратата. Беше топло и сухо, духаше вятър, дългите ни сребристи поли прилепнаха към краката. На пистата стояха мъже с черни униформи, подредени в двойна редица, и ние минахме между тях, хванати за ръце.

— Не ги гледай в лицето — прошепна ми тя.

Затова насочих вниманието си към униформите им, но усещах върху себе си очи, очи, очи, по цялото си тяло, като ръце. За пръв път се излагах на такъв риск — дори под моста с Гарт сред всички онези непознати не се чувствах така.

След това мъжете отдадоха чест.

— Какво е това? — попитах тихо Леля Биатрис. — Защо отдават чест?

— Защото мисията ми е успешна — обясни тя. — Довела съм безценна Перла. Теб.

* * *

Качиха ни в черна кола и ни откараха в града. По улиците нямаше много хора, а всички жени бяха облечени с дълги рокли в различни цветове като в документалните филми. Видях дори няколко Прислужници да вървят по двойки. Магазините нямаха табели с надписи, само с изображения. Ботуш, риба, зъб.

Колата спря пред порта в тухлена стена. Двама пазачи ни махнаха да преминем. Автомобилът влезе и спря, отвориха ни вратите. Слязохме, Леля Биатрис ме хвана под ръка и каза:

— Няма време да ти покажа къде ще спиш, защото самолетът закъсня. Трябва веднага да отидем в параклиса за Благодарението. Просто прави каквото ти кажа.

Знаех, че предстои някаква церемония на Перлените момичета — Ейда ме беше предупредила, а Леля Дав ми я разясни, обаче не бях слушала внимателно и не знаех какво да очаквам.

Влязохме в параклиса. Вътре вече беше пълно — по-възрастни жени с кафявите униформи на Лели, по-млади с рокли на Перлените момичета. До всяко Перлено момиче имаше друго на моята възраст, също с временна сребриста рокля като моята. Отпред беше поставена голяма снимка на бебето Никол в златна рамка, която изобщо не ми подобри настроението.

Докато Леля Биатрис ме водеше по пътеката, всички напяваха:

Доведете Перлите,доведете Перлите,всички ще ликуваме,доведете Перлите.

Усмихваха се и ми кимаха — изглеждаха истински щастливи. Може би няма да е чак толкова зле, помислих си.

Всички седнахме. После една от по-възрастните жени се изправи и застана на трибуната.

— Леля Лидия — прошушна ми Леля Биатрис. — Нашата главна Основателка.

Познах я по снимката, която ми беше показала Ейда, макар да беше вече много по-възрастна. Или така ми се стори.

— Събрали сме се да изразим своята признателност за благополучното завръщане на нашите Перлени момичета от техните мисии — където и по света да ходят, за да вършат благородното дело на Галаад. Приветстваме техния кураж и духовната им смелост и от все сърце им благодарим. Обявявам, че нашите завърнали се Перлени момичета вече не са Молителки, а пълноправни Лели, с цялата власт и привилегии, свързани с тази титла. Знаем, че те ще изпълняват дълга си — където и както той ги призове.

— Амин! — казаха всички.

— Перлени момичета, представете ни перлите, които сте събрали — подкани ги Леля Лидия. — Най-напред мисията в Канада.

— Стани — прошепна ми Леля Биатрис. Поведе ме напред, като ме държеше за лявата ръка. Дланта ѝ попадаше върху татуировката ми и ме заболя. Тя свали перления си наниз, положи го в голям плитък съд пред Леля Лидия и каза: — Връщам ви тези перли чисти като състоянието, в което ги получих, и дано помогнат в службата на следващото Перлено момиче, което ще ги носи с гордост по време на мисията си. Благодарение на Божията воля добавих нов скъпоценен камък към съкровището на Галаад. Позволете да ви представя Джейд, най-скъпоценната Перла, спасена от падение. Нека се пречисти от светското опетнение и от порочни желания, да стане неподвластна на греха и да се посвети на службата, която ѝ бъде отредена в Галаад.

Тя положи длани на раменете ми и ме притисна да коленича. Не го очаквах и едва не паднах встрани.

— Какво правиш? — прошепнах.

— Шшшт — скастри ме Леля Биатрис. — Мълчи!

След това Леля Лидия каза:

— Добре дошла в Ардуа Хол, Джейд, да бъде благословен изборът ти Пред Неговите очи, Per Ardua Cum Estrus.

Тя положи ръка върху главата ми, после я вдигна, кимна ми и ме удостои със суха усмивка.

Всички повториха:

— Добре дошла при Скъпоценните Перли, Per Ardua Cum Estrus. Амин.

Какво търся тук? — запитах се. Това място е адски откачено.

XVII

Идеални зъби

Ръкописът от Ардуа Хол

Четиресет и шеста глава