Заветите

Шишенцето ми със синьо мастило за рисуване, писалката ми, страниците от бележника ми, подрязани, за да се поместват в скривалището: благодарение на тях мога да ти поверя посланието си, читателю мой. Но какво е това послание? Понякога си представям себе си като Ангел Летописец, който събира всички грехове на Галаад, включително своите, а друг път успявам да се отърся от това нравствено високомерие. Нима не сея, au fond27, най-долни клюки? Опасявам се, че така и няма да науча каква е твоята присъда.

По-големият ми страх е, че всички мои усилия ще се окажат напразни и Галаад ще просъществува хиляда години. През повечето време точно така изглежда тук, далеч от войната, в спокойната сърцевина на торнадото. На улицата е толкова спокойно, царят тишина и ред, но под измамно спокойната повърхност се усеща трептене като край проводник за ток с високо напрежение. Всички сме изопнати от напрежение, вибрираме, трептим, непрекъснато сме нащрек. Царство на терора, казваха преди, но терорът не царува. Той парализира. На това се дължи неестествената тишина.

Все пак има и малки добрини. Вчера гледах Вселинча, ръководен от Леля Елизабет, по телевизията със затворен кръг в кабинета на Командир Джъд. Той беше поръчал да ни донесат кафе — отлично кафе, каквото обикновено трудно се намира, не го попитах как се е снабдил. Той добави и малко ром към кафето и ме попита дали искам и аз. Отказах. Командирът обясни, че има болно сърце и слаби нерви, затова се налага да се подкрепя, докато гледа тези кървави зрелища.

— Разбирам ви — уверих го. — Наш дълг е обаче да въздаваме справедливост.

Той въздъхна, пресуши чашата си и си наля още ром.

На Вселинч бяха подложени двама осъдени мъже — Ангел, заловен да продава на черния пазар лимони, внесени контрабандно през Мейн, и зъболекарят доктор Гроув. Действителното престъпление на Ангела всъщност не бяха лимоните — беше обвинен, че е получавал подкупи от „Мейдей“ и е помогнал на няколко Прислужници да избягат успешно през различни граници. Командирът обаче не желаеше този факт да става публично достояние, защото хората щяха да започнат да си въобразяват разни работи. Официалната версия беше, че няма корумпирани Ангели и със сигурност няма Прислужници бегълки, защото кой би желал да отхвърли Божието царство и да падне в огнената бездна?

По време на цялата церемония, която щеше да сложи край на живота на Гроув, Леля Елизабет се държа превъзходно. Беше участвала в театралната трупа на университета, беше играла Хекуба в „Жените на Троя“ — информация, която получих по време на първите ни разговори, когато тя, Хелена, Видала и аз ковяхме основите на специалната женска сфера в зараждащия се Галаад. При такива обстоятелства хората се сприятеляват, споделят минали преживявания. Стараех се да не разкривам много от своите.

Сценичният опит на Елизабет не ѝ изневери. По мое нареждане си беше запазила час за преглед при доктор Гроув като мнозина други. След това, в удобен момент, беше станала от стола, разкъсала си беше дрехите и се беше разкрещяла, че Гроув е опитал да я изнасили. После, ридаейки като обезумяла, беше излязла, залитайки, в чакалнята, където асистентът, господин Уилям, бе станал свидетел на разкъсаните ѝ дрехи и на дълбокия ѝ душевен потрес.

Личността на една Леля е свята, затова според всеобщото мнение нищо чудно, че Леля Елизабет беше толкова разстроена от това посегателство. Този човек се бе оказал опасен безумец.

Аз се сдобих с кадри от миникамера, която бях поставила в красива диаграма на пълен набор зъби. Ако Леля Елизабет опиташе да се измъкне от каишката, можех да я заплаша, че ще извадя доказателство за лъжата ѝ.

Господин Уилям свидетелства срещу Гроув на процеса. Не беше глупак — веднага прозря, че шефът му е обречен. Описа яростта на Гроув при разобличаването му. Твърдеше, че озлобеният зъболекар нарекъл Леля Елизабет „проклета кучка“. Нищо подобно не беше казано, всъщност Гроув попитал: „Защо го правиш?“, но разказът на Уилям свърши работа за процеса. Възклицания от страна на присъстващите, тоест на всички обитателки на Ардуа Хол: да наречеш Леля с такива богохулни думи, беше почти светотатство! По време на разпита Уилям неохотно призна, че имал известни основания да подозира и други минали простъпки на работодателя си. Упойката, печално изтъкна той, е огромно изкушение, ако попадне в неподходящи ръце.

Какво би могъл да каже Гроув в своя защита, освен че е невинен по отправеното му обвинение и после да цитира Библията по въпроса за една прочута лъжовна обвинителка в изнасилване — съпругата на Потифар? Сигурно си забелязал, читателю мой, че невинните, които отричат вината си, звучат досущ като виновни. А който ги слуша, не е склонен да вярва и на двамата.

Гроув не би могъл да признае, че никога не би пипнал с похотливите си пръсти Леля Елизабет, защото всъщност го възбуждат само малолетни момичета.