Заветите

— Оставям тези дела във вашите вещи ръце — каза Командирът. — Сигурна ли сте, че не искате капка ром в кафето? Подобрява кръвообращението.

— Може би една чаена лъжичка — съгласих се.

Той ми наля. Вдигнахме чашите си и ги чукнахме.

— Да бъдат благословени усилията ни — каза той. — Убеден съм, че ще бъдат.

— Когато му дойде времето — казах с усмивка.

След положените усилия в зъболекарския кабинет, по време на съдебния процес и на Вселинча Леля Елизабет претърпя нервен срив. Отидох с Леля Видала и Леля Хелена да я посетя в едно от нашите места за усамотение, където тя се възстановяваше. Посрещна ме разчувствана.

— Не знам какво ми има — каза. — Останала съм без сили.

— Нищо чудно след всичко преживяно — отбеляза Хелена.

— В Ардуа Хол те смятат буквално за светица — осведомих я.

Знаех какво я тревожи всъщност — беше дала неверни показания под клетва и ако този факт бъдеше разкрит, това щеше да бъде краят ѝ.

— Много съм ви признателна за напътствията, Лельо Лидия — каза ми тя и хвърли кос поглед към Видала.

Вече бях непоклатим неин съюзник — след като беше изпълнила необичайната ми молба — и сигурно тя смяташе, че Леля Видала е безсилна срещу нея.

Помогнах с радост — отвърнах.

XVIII

Читалня

Свидетелски разказ 369А

Четиресет и седма глава

С Бека за пръв път видяхме Джейд на Благодарението, организирано за посрещането на завърналите се Перлени момичета и вербуваните от тях нови последователни. Тя беше висока, малко непохватна и постоянно се оглеждаше настрани, без да се стеснява, почти дръзко. Вече имах усещането, че няма да се впише лесно в Ардуа Хол, още по-малко в Галаад. Но после отклоних мислите си от нея, защото красивият ритуал ме погълна.

Скоро там ще бъдем ние, помислих си. Двете с Бека привършвахме подготовката си като Молителки, бяхме почти готови да станем пълноправни Лели. Много скоро щяхме да получим сребристите рокли на Перлените момичета, които бяха много по-красиви от обичайното засега кафяво. Щяхме да наследим перлените нанизи, да се отправим на свои мисии и всяка от нас да доведе своя отгледана Перла.

През първите ми няколко години в Ардуа Хол тази перспектива ме опияняваше. Все още вярвах дълбоко и искрено — ако не във всичко в Галаад, то със сигурност в самоотвержената служба на Лелите. Вече не бях толкова сигурна.

Видяхме Джейд отново чак на следващия ден. И тя като всички нови Перли присъстваше на бдението цяла нощ в параклиса, отдадена на безмълвен размисъл и молитва. След това щеше да замени сребристата си рокля с кафява, каквито носехме всички ние. Не че ѝ беше предопределено да стане Леля — наскоро пристигналите Перли биваха подлагани на щателно наблюдение, преди да бъдат разпределени като бъдещи Съпруги, Иконосъпруги или Молителки, а които нямаха късмет, ставаха Прислужници. Докато бяха сред нас обаче, те се обличаха като нас, но носеха и голяма брошка от фалшиви перли с формата на тънък полумесец по новолуние.

Запознанството на Джейд с нравите на Галаад стана по доста суров начин, защото на следващия ден тя присъства на Вселинча. Сигурно е била искрено шокирана как Прислужниците буквално разкъсват на парчета двама мъже, дори за мен е шокиращо, макар да съм го виждала многократно през годините. Прислужниците обикновено са много покорни и смирени, затова демонстрацията на подобна ярост от тяхна страна е плашеща.

Лелите Основателки са създали тези правила. Двете с Бека бихме предпочели не толкова жесток метод.

Един от елиминираните по време на Вселинча беше доктор Гроув, зъболекарят, предишният баща на Бека, който беше осъден за изнасилването на Леля Елизабет. Всъщност за опита да я изнасили. Като имам предвид собствените си преживявания с него, не ме интересуваше точно за кое от двете обвинения става дума. Извинете, че ще го кажа, но се радвах, че той ще бъде наказан.

Бека реагира съвсем различно. Доктор Гроув се беше държал позорно с нея като малка и аз не бях склонна да го извинявам за това, обаче тя беше. Бека беше по-милостиво създание от мен и аз ѝ се възхищавах за това, но не можех да ѝ подражавам.

Когато доктор Гроув беше разкъсан по време на Вселинча, Бека припадна. Някои от Лелите отдадоха реакцията ѝ на синовна обич — доктор Гроув беше покварен човек, но все пак човек, и то високопоставен. Освен това ѝ беше и баща, на когото покорната му дъщеря дължеше уважение. Аз обаче бях наясно — Бека се чувстваше отговорна за смъртта му. Беше убедена, че не е трябвало да ми казва за престъпленията му. Уверих я, че не съм споделяла с никого какво ми е доверила, и тя отговори, че ми вярва, но че Леля Лидия явно е научила някак. На това се дължеше властта на Лелите — те научаваха разни неща, които никога не би трябвало да се обсъждат.

Двете с Бека се върнахме от Вселинча. Приготвих ѝ чаша чай и ѝ предложих да полегне — още беше пребледняла — обаче тя заяви, че е овладяла чувствата си и е добре. Бяхме потънали във вечерното четене на Библията, когато на вратата се почука. Учудихме се, когато на прага видяхме Леля Лидия и новата Перла Джейд.