Заветите

Заради великолепното ѝ изпълнение прецених за уместно тя да ръководи Вселинча на стадиона. Гроув щеше да бъде втори и да гледа как убиват Ангела с ритници, а после седемдесет пищящи Прислужници буквално го разкъсват.

Докато го извеждаха на полето на стадиона, той крещеше: „Не съм го направил!“. Леля Елизабет беше самото въплъщение на възмутената добродетел и строго наду свирката. Две минути по-късно Гроув вече го нямаше. Размахаха се юмруци, сграбчили окървавена коса, отскубната от корен.

Присъстваха всички Лели и Молителки, за да подкрепят възмездието заради посегателството над една от почитаемите Основателки от Ардуа Хол. От едната страна бяха новопостъпилите Перли, пристигнали предния ден, така че за тях случващото се беше бойно кръщение. Взирах се в младите лица, но от разстояние не можех да разчета израженията им. Погнуса? Удоволствие? Антипатия? Винаги е добре да знае човек. Сред тях беше и една от най-безценните Перли. Веднага след спортното събитие, което предстоеше да гледаме, аз щях да я настаня в жилището, което най-добре щеше да обслужва целите ми.

Докато Прислужниците премазваха доктор Гроув, Леля Имортел припадна, както можеше да се очаква — открай време беше най-чувствителната сред нас. Допусках, че ще обвинява себе си — въпреки презряното си поведение, Гроув все пак беше изпълнявал ролята на неин баща.

Командир Джъд изключи телевизора и въздъхна.

— Жалко. Беше добър зъболекар.

— Да — съгласих се, — но не бива да си затваряме очите за прегрешенията просто защото съгрешилият е сръчен.

— А наистина ли е виновен? — попита той, леко заинтригувано.

— Да, но не за това — отговорих. — Не би могъл да изнасили Леля Елизабет, защото беше педофил.

Командир Джъд отново въздъхна.

— Клетият човек, това е сериозна болест. Трябва да се молим за душата му.

— Разбира се — съгласих се, — но той е причината твърде много момичета да се ужасяват от брака. Вместо да приемат съпружеството, безценните цветя бягаха при Лелите.

— А, това ли стана с Агнес? — попита той. — Допусках, че е нещо такова.

Искаше му се да потвърдя, защото в такъв случай не той лично щеше да бъде причина за отвращението ѝ.

— Не съм сигурна — отговорих и лицето му посърна, — но подозирам, че е така.

Няма полза да прекалявам с него.

— Винаги мога да разчитам на преценката ви, Лельо Лидия — каза Командирът. — В случая с Гроув сте направили онова, което е най-полезно за Галаад.

— Благодаря. Моля се за напътствия свише. Но да сменим темата, с удоволствие ви уведомявам, че бебето Никол се върна живо и здраво в Галаад.

— Какъв успех! Браво!

— Моите Перлени момичета са действали много ефективно — уверих го. — Изпълнили са нарежданията ми. Взели я под крилото си и я убедили да се присъедини към нас. Подкупили младежа, който ѝ влияел. Леля Биатрис се спазарила с него, макар да не била запозната с истинската самоличност на бебето Никол.

— Но вие сте знаели, скъпа Лельо Лидия — каза той. — Как успяхте да я идентифицирате? Моите Очи се опитват от години.

Завист ли долових, или още по-лошо — подозрение? Подминах го.

— Имам си начини. И полезни информатори — излъгах. — Понякога две и две наистина прави четири. А ние, жените, макар да сме късогледи, често забелязваме по-големи подробности, които по-широките и по-възвишени погледи на мъжете могат да подминат. Само че Леля Биатрис и Леля Дав са знаели единствено, че трябва да се оглеждат за конкретна татуировка, която клетото момиче си е направило. Провървяло им и я открили.

— Сама ли си я е направила? Покварена като всички онези момичета. На кое място по тялото? — попита той заинтригувано.

— Само на ръката. Лицето ѝ е без белези.

— Ръцете ѝ винаги ще са покрити на публично място — каза той.

— Казва се Джейд, може би дори самата тя ще повярва, че това е истинското ѝ име. Не исках да ѝ разкривам коя е истинската ѝ самоличност, преди да се посъветвам с вас.

— Отлично решение — каза той. — Може ли да попитам каква е природата на взаимоотношенията ѝ с този младеж? Би било най-добре, ако тя е недокосната, но специално в нейния случай може да си затворим очите за правилата. Ще я похабим, ако я направим Прислужница.

— Девствеността ѝ предстои да бъде потвърдена, но аз съм убедена, че е непокътната. Настанила съм я с две по-млади Лели, които са мили и симпатични. Тя несъмнено ще споделя с тях надеждите и страховете си, а също и убежденията си, които ще успеем да моделираме в съответствие със своите.

— Отново отлично, Лельо Лидия. Вие сте истинско съкровище. Кога ще може да покажем бебето Никол на Галаад и на света?

— Най-напред трябва да се уверим, че тя наистина е прегърнала вярата — отговорих. — Че е непоколебима. За това се искат грижа и такт. Новодошлите обикновено са много въодушевени отначало, имат нереалистични очаквания. Налага се да ги приземим, да им обясним какви ще бъдат задълженията им — не са само химни и славословия. Освен това момичето трябва да се запознае със собствената си лична история: за нея ще бъде истински шок да открие, че е известното и обичано бебе Никол.