Заветите

— Лельо Виктория, Лельо Имортел, избрани сте за много специална задача — каза ни тя. — Поверявам на вас най-новата ни Перла, Джейд. Тя ще спи в третата спалня, която е свободна, доколкото разбирам. Вашата задача е да ѝ помагате във всичко и да я запознаете в подробности с нашия отдаден на служба живот тук, в Галаад. Имате ли достатъчно чаршафи и кърпи? Ако нямате, ще уредя да ви донесат.

— Да, Лельо Лидия, хвала — отговорих.

Бека повтори моите думи. Джейд ни се усмихна — някак съумяваше да се усмихва едновременно инатливо и неуверено. Беше различна от обичайните новопристигнали от чужбина — те бяха или окаяни, или изпълнени с ревностен плам.

— Добре дошла — казах на Джейд. — Заповядай, влез.

— Добре — съгласи се тя и прекрачи прага ни.

Сърцето ми се сви: вече знаех, че привидно спокойният живот, който двете с Бека водехме в Ардуа Хол през последните девет години, е към своя край — беше пристигнала промяната — само че още не подозирах колко мъчителна ще се окаже тя.

Споменах, че животът ни е спокоен, но може би това не е подходящата дума. При всички положения е подреден, макар и леко монотонен. Времето ни е запълнено, но кой знае защо, то сякаш не тече. Приеха ме като Молителка, когато бях на четиринайсет, вече съм зряла жена, но нямам усещането, че съм много пораснала. Същото беше и с Бека — двете сякаш бяхме застинали, бяхме като замразени.

Основателките и по-възрастните Лели си имат трески за дялане. Формирани са в епоха отпреди Галаад, те са водили борби, които на мен са ми спестени, и тези борби са заличили мекотата, която някога може би са притежавали. Ние обаче не бяхме принудени да преминаваме през такива изпитания. Бяхме защитени, не ни се налагаше да се справяме с неумолимия и суров свят. Ние беряхме плодовете от жертвите на нашите предтечи. Непрекъснато ни го напомняха и ни нареждаха да бъдем признателни. Трудно е да си признателен обаче за отсъствието на нещо незнайно. Опасявам се, че не оцених доколко поколението на Леля Лидия е било калено в пламъците. Те притежаваха непосилна за нас безпощадност.

Четиресет и осма глава

Въпреки усещането, че времето не се движи, аз в действителност се бях променила. Не бях същият човек, който влезе в Ардуа Хол. Сега бях жена, макар и неопитна, а тогава бях дете.

— Много се радвам, че Лелите ти позволиха да останеш — каза ми Века още първия ден и насочи към мен стеснителния си поглед.

— И аз се радвам.

— В училище винаги вземах пример от теб. Не само защото имахте три Марти и бяхте семейство на Командир. Ти лъжеше по-малко от другите. И се държеше добре с мен.

— Не бях чак толкова добра.

— Беше по-добра от другите — настоя тя.

Леля Лидия ми беше позволила да живея заедно с Бека. Ардуа Хол беше разделен на много апартаменти, над нашия имаше буквата В и девизът на Ардуа Хол: Per Ardua Cum Estrus.

— Означава: през родилните болки на женския репродуктивен цикъл — поясни Бека.

— Означава всичко това?

— На латински е. На латински звучи по-добре.

— Какво е латински? — попитах.

Бека ми обясни, че е много стар език, на който вече никой не говори, но на него пишели девизи. Например девизът на всичко в пределите на Стената било Veritas, което на латински означава „истина“. Само че изчегъртали думата и замазали с боя отгоре.

— Ти откъде разбра? — попитах. — След като думата вече я няма?

— От библиотека „Хилдегард“ — каза тя. — Достъпна е само за Лели.

— Какво е библиотека?

— Там се държат книгите. Има много стаи, пълни с книги.

— Книгите не са ли опасни?

Представих си всички тези взривоопасни материали, натъпкани в една стая.

— Не и тези, които аз чета. Опасните ги държат в Читалнята. Там се влиза със специално разрешение. Но другите книги можеш да ги четеш.

— Позволяват ли ти? — изумих се. — Можеш просто да влезеш там и да четеш?

— Ако получиш позволение. С изключение на Читалнята. Ако влезеш там без разрешение, ще има Мъмрене долу в мазетата.

Всеки апартамент в Ардуа Хол имал звукоизолирано мазе, осведоми ме Бека, където например се упражнявали да свирят на пиано. В момента обаче в мазе Р Леля Видала провеждала Мъмрене. То било нещо като наказание, задето си се отклонил от правилата.

— Но нали наказанията са публични — възразих. — За престъпниците. Вселинчовете, обесванията и провесването на Стената.

— Да, така е. Иска ми се да не ги оставяха толкова дълго. Вонята се усеща в спалните ни и направо ми се гади. Обаче Мъмренето в мазето е различно, прави се за наше собствено добро. А сега да отидем да ти вземем рокля и после ще си избереш име.

Имаше списък с одобрени имена, съставен от Леля Лидия и от другите старши Лели. Бека обясни, че имената са на продукти, които жените харесвали навремето и ще се чувстват сигурни с тях, но самата тя не знаела какви са тези продукти. Никой на нашата възраст не знаел, успокои ме тя.

Прочете ми списъка с имената, защото аз още не умеех да чета.

— Какво ще кажеш за Мейбълин? Звучи красиво. Леля Мейбълин.

— Не, много е натруфено.

— Ами Леля Айвъри?