Заветите

— Ето ти едно — Виктория. Мисля, че е имало кралица с това име. Ще се казваш Леля Виктория. Имаме право да се наричаме Лели още докато сме Молителки. Но пълноправни Лели ще станем, след като си изпълним мисиите като Перлени момичета в страни отвъд пределите на Галаад.

В училище „Видала“ не бяхме учили много за Перлените момичета — само това, че са храбри, излагат се на опасност и правят жертви в името на Галаад, поради което заслужават уважението ни.

— Ще излезем извън Галаад ли? Не е ли страшно да си толкова далеч? Галаад не е ли много, много голям?

Все едно да пропаднеш от света, защото Галаад беше безграничен, нали така?

— Галаад е много по-малък, отколкото мислиш — каза Бека. — Заобиколен е от други страни. Ще ти покажа на картата.

Сигурно съм изглеждала озадачена, защото тя се усмихна.

— Картата е нещо като рисунка. Тук се учим да четем карти.

— Да четете рисунки? Как така? Рисунките не са нещо написано.

— Ще видиш. И аз не го умеех отначало. — Пак се усмихна. — Сега, като си тук, няма да ми е толкова самотно.

Притеснявах се какво ще се случи след шест месеца. Дали щяха да ми позволят да остана? Опасявах се, че Лелите ще ме оглеждат, все едно съм зеленчук. Трудно ми беше да гледам в пода, както се искаше от нас — вдигнеш ли малко очи, ще виждаш торса на Лелите, а това беше проява на неучтивост, или ще срещнеш погледа им, което беше нахално. Трудно ми беше и да не се обаждам, ако някоя от старшите Лели не ме заговори. Покорство, раболепие, смирение — тези добродетели изискваха от нас.

А и четенето страшно ме обезсърчаваше. Дали пък не бях твърде голяма, за да се науча? Сигурно приличаше на фината бродерия — трябва да започнеш да се учиш отрано, иначе ще си останеш непохватна. Все пак малко по малко започнах да напредвам.

— Удава ти се — уверяваше ме Века. — Много по-добра си от мен, когато започвах!

Книгите, от които ми дадоха да се уча, бяха за момче и момиче, които се казваха Дик и Джейн. Бяха много стари, а рисунките бяха променени в Ардуа Хол. Джейн беше с дълги поли и ръкави, но под допълнително оцветеното си личеше, че някога поличката ѝ е била над коленете, а ръкавите са били над лактите. И не е трябвало да си покрива косата.

Най-забележителното в тези книжки беше, че Дик, Джейн и бебето Сали живееха в къща, край която нямаше нищо друго, само бяла дървена ограда, толкова ниска и паянтова, че всеки можеше да я прескочи. Нямаше Ангели, нямаше Пазители. Дик, Джейн и бебето Сали си играеха отвън пред очите на всички. Бебето Сали можеше да бъде отвлечено от терористи и тайно отведено в Канада, както беше станало с бебето Никол и с другите откраднати деца. Голите колене на Джейн можеха да предизвикат нечестиви желания у всеки минувач, въпреки че всичко, освен лицето ѝ сега беше покрито с боя. Бека ми съобщи, че ще поискат от мен да дооцветявам рисунките в книжките — било задача на Молителките. Самата тя била оцветила много книжки.

Тя ми обясни, че няма гаранция дали ще ми бъде позволено да остана — не всяко момиче било подходящо за Леля. Тя познавала момичета преди моето пристигане в Ардуа Хол, които били приети, но една размислила само три месеца по-късно, семейството ѝ си я прибрало и бракът, който ѝ били уредили преди, в крайна сметка бил сключен.

— А с другата какво се случи? — попитах.

— Нещо лошо — каза Бека. — Казваше се Леля Лили. Отначало нищо ѝ нямаше. Всички казваха, че се справя добре, но после мина през Мъмрене, защото отговаряла на Лелите. Според мен не е било свръхстрого Мъмрене, просто Леля Видала си е злобничка. Когато те подлага на Мъмрене, пита: „Харесва ли ти?“, а правилен отговор няма.

— Какво стана с Леля Лили?

— След Мъмренето тя не беше същата. Искаше да напусне Ардуа Хол — каза, че не била подходяща — а Лелите ѝ обясниха, че ако го направи, уговореният и брак ще се състои. Тя обаче и това не искаше.

— А какво искаше? — попитах.

Изведнъж Леля Лили силно ме заинтригува.

— Искаше да живее сама и да работи във ферма. Леля Елизабет и Леля Видала твърдяха, че започнала да чете много малка, затова се е получило така — втълпила си е каквото не трябва в библиотека „Хилдегард“, преди умът ѝ да е укрепнал достатъчно, за да отхвърля неправилните идеи, защото там има много спорни книги, които трябва да бъдат унищожени. Прецениха, че тя трябва да бъде подложена на по-строго Мъмрене, за да насочи мислите си в правилна посока.

— И какво беше Мъмренето?

Питах се дали моят ум е укрепнал достатъчно и дали няма да се наложи и аз да бъда подложена на многобройни поправяния.