Заветите

— Прекара един месец в мазето самичка, само на хляб и вода. Когато я освободиха, не говореше с никого, казваше само „да“ и „не“. Според Леля Видала тя била много слабохарактерна, за да стане Леля, и в крайна сметка ще трябва да се омъжи. В деня преди уреченото ѝ напускане на Ардуа Хол тя не дойде на закуска, а после и на обяд. Никой не знаеше къде е. Леля Елизабет и Леля Видала предположиха, че е избягала, че сигурността е компрометирана, и се проведе обстойно издирване. Само че не я намериха. А после водата от душа започна да мирише странно. Затова проведоха ново търсене и този път отвориха резервоара с дъждовна вода на покрива, откъдето идваше водата в банята. И я намериха там.

— О, това е ужасно! Някой я беше убил ли?

— И Лелите помислиха така отначало. Леля Хелена изпадна в истерия, дори позволиха няколко Очи да дойдат в Ардуа Хол и да потърсят улики, но нищо не намериха. Някои от Молителките се качиха и огледаха резервоара. Не беше възможно тя просто да е паднала вътре — имаше стълба, имаше и вратичка.

— Ти видя ли я? — попитах.

— Ковчегът беше затворен — отвърна Бека. — Но сигурно се е качила умишлено. Говореше се, че са намерили камъни в джобовете ѝ. Не оставила бележка, а дори да е оставила, Леля Видала сигурно я е скъсала. На погребението казаха, че е умряла от мозъчна аневризма. Не можеха да допуснат да се разчуе такъв провал на Молителка. Всички се молихме за нея. Сигурна съм, че Бог ѝ е простил.

— Но защо го е направила? — попитах. — Искала е да умре ли?

— Никой не иска да умре — възрази Бека, — но някои хора не желаят да водят живота, който единствено им е позволен.

— Но да се удави!

— Казват, че е спокойна смърт — каза Бека. — Чуваш камбани и песни. Като ангелите. Така ни обясни Леля Хелена, за да се почувстваме по-добре.

След като се справих с книжките за Дик и Джейн, ми дадоха „Десет приказки за малки момичета“ — стихосбирка от Леля Видала. Ето едно стихотворение, което помня:

Виж я! Седи си Тирза,разпуснала буйна коса.Виж я!По калдъръма вървис гордо вдигната главаи Пазителя изкушава с очида падне в примката на греха.На себе си нивга няма да измени,за молитва не пада на колене!Скоро порокът ще я затисне

и от Стената ще провисне.28

Стихотворенията на Леля Видала все бяха за неща, които момичетата не бива да правят, и за страховитите неща, които ще им се случат, ако все пак проявят непослушание. Вече разбирам, че не бяха добра поезия, а и още тогава не ми беше приятно да чета за клетите момиченца, допуснали грешки и наказани жестоко, дори убити. Въпреки това с трепетно вълнение поглъщах каквото ми попаднеше.

Един ден четях стихотворението за Тирза на глас на Бека, за да ме поправя, ако сбъркам, и тя каза:

— Това на мен никога няма да ми се случи.

— Кое? — попитах.

— Никога няма да изкуша никой Пазител. Никога няма да ги погледна в очите. Не желая да ги гледам. Който и да е мъж. Те са отвратителни. Включително този галаадски Бог.

— Бека! — възкликнах. — Защо говориш така? Какво искаш да кажеш?

— Те искат Бог да бъде само едно нещо — обясни ми тя. — Пропускат разни работи. В Библията пише, че сме създадени по образ и подобие на Бог — и мъжете, и жените. Ще видиш, когато Лелите ти позволят да я четеш.

— Не говори такива неща, Бека. Леля Видала… за нея това е ерес.

— Мога да ги говоря пред теб, Агнес. Вярвам ти безрезервно.

— Недей, не съм добър човек, не съм като теб.

През втория ми месец в Ардуа Хол ме посети Сонамит. Срещнахме се в „Шлафли Кафе“. Беше облечена със синята рокля на вече официална Съпруга.

— Агнес! — възкликна тя и протегна ръце. — Толкова се радвам да те видя! Добре ли си?

— Разбира се, че съм добре — уверих я. — Вече съм Леля Виктория. Искаш ли ментов чай?

— Ами просто Пола намекна, че може би си… че нещо не е наред…

— Че съм откачила — казах с усмивка. Забелязах, че Сонамит говори за Пола като за близка приятелка. Сонамит вече беше по-високопоставена от нея, което сигурно адски дразнеше Пола — толкова младо момиче да се издигне повече от нея! — Знам, че си го мисли. Между другото, поздравления за сватбата ти!

— Сърдиш ли ми се? — попита тя отново с тон на ученичка.

— За какво да ти се сърдя?

— Ами откраднах ти съпруга.

Това ли си въобразяваше? Че е спечелила съревнование? Как да я опровергая, без да засегна Командир Джъд?

— Усетих по-висше призвание — казах благочестиво.

Тя се изкиска.

— Нима? Е, аз получих по-нисше призвание. Имам четири Марти! Само да ми видиш къщата!

— Сигурна съм, че е прекрасна — уверих я.

— Наистина ли си добре?

Тревогата ѝ за мен звучеше донякъде искрена.

— Това място не те ли потиска? Малко е зловещо.

— Добре съм. Пожелавам ти много щастие.

— И Бека е в тази тъмница, нали?

— Не е тъмница — уверих я. — Да, тук е. Живеем в един апартамент.

— Не те ли е страх да не те нападне с ножиците? Още ли е откачена?