Заветите

— Никога не е била откачена — уточних, — просто беше нещастна. Много се радвам, че се видяхме, Сонамит, но трябва да се връщам към задълженията си.

— Вече не ме харесваш — подметна тя, донякъде сериозно.

— Обучавам се да стана Леля. От мен не се очаква да харесвам никого.

Четиресет и девета глава

Напредвах бавно в четенето, често се препъвах. Бека много ми помагаше. Упражнявахме се на откъси от Библията, на одобрените абзаци за Молителките. Вече можех да чета части от Писанието, които дотогава само бях чувала. Бека ми помогна да намеря откъса, за който си мислех често след смъртта на Табита:

Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден,

които е преминал, и като стража през нощта.

Ти като с порой ги завличаш; те са като сън — като трева,

която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва29.

Изричах думите мъчително, буква по буква. Струваха ми се различни на страницата — не плавни и мелодични, както когато си ги рецитирах наум, а по-плоски, по-сухи.

Бека ми обясни, че произнасянето по букви не е същото като четенето — четенето било, когато чуваш думите като песен.

— На мен може никога да не ми се получи — казах.

— Ще успееш — увери ме Бека. — Да опитаме да прочетем няколко истински песни.

Тя отиде в библиотеката — аз още нямах право да влизам там — и донесе един от четирите тома с химни на Ардуа Хол. Вътре беше и приспивната песен, която Табита ми пееше с глас като сребърни звънчета.

Преди сънят да ме обори,да пази Бог духа ми ще помоля…

Запях я на Бека, а след известно време вече можех и да ѝ я чета.

— Много обнадеждаващо — каза тя. — Иска ми се да вярвам, че винаги ще има двама ангели, които чакат да ме отнесат. — И додаде: — На мен никой не ми е пял преди лягане. Голяма щастливка си.

Освен да чета, трябваше да се науча и да пиша. В известен смисъл това беше по-трудно, но в други отношения — не. Пишехме с мастило за рисуване и прави писалки с метално перо, а понякога и с молив. Зависи с какво бяха заредили Ардуа Хол от складовете, където се получаваха вносните стоки.

Принадлежностите за писане се полагаха на Командирите и на Лелите. В Галаад не се употребяваха повсеместно — жените не ги ползваха, нито повечето мъже, освен за доклади и описи. Какво друго биха могли да пишат повечето хора?

В училище „Видала“ се бяхме научили да бродираме и да рисуваме, а Бека казваше, че писането е почти същото — всяка буква била като рисунка, като ред от бодове или като музикална нота — просто се научаваш да изписваш отделните букви и после да ги свързваш като перли в наниз.

Бека имаше красив почерк. Учеше и мен, често и търпеливо, а когато и аз вече пишех, макар и неумело, ми подбра цитати от Библията, които да преписвам:

А сега остават тия три: вяра, надежда, любов;

но по-голяма от тях е любовта.30

Защото любовта е силна като смърт.31 … небесна птица може да пренесе твоята дума

и крилата гадина да обади твоята реч.32

Преписвах ги отново и отново. Според Бека сравнението на различните написани от мен варианти на едно и също изречение показва колко съм напреднала.

Разсъждавах над думите, които преписвах. Наистина ли милосърдието е по-велико от вярата и дали аз притежавам и двете? Любовта по-силна ли е от смъртта? Чия реч пренася въпросната крилата гад?

Умението да чета и да пиша, не ми донесе отговори на всички въпроси, а пораждаше нови и нови.

Освен че се научих да чета, успях да се справя и с други задачи, които ми възложиха през онези първи месеци. Някои от тях не бяха обременяващи — приятно ми беше да рисувам дълги поли, ръкави и забрадки за момиченцата в книжките за Дик и Джейн, нямах нищо против да работя в кухнята, да кълцам ряпа и лук за готвачките и да мия съдовете. Всички в Ардуа Хол трябваше да дават своя принос за всеобщото благо и никой не се подиграваше на физическия труд. Всяка Леля беше длъжна да го полага, но най-тежката работа се падаше на Молителките. И защо не? Ние бяхме по-млади.

Търкането на тоалетните не беше приятно обаче, особено като се наложеше да ги миеш повторно, макар да са били съвсем чисти още след първото измиване, а след това — и трети пък. Бека ме предупреди, че Лелите ще изискват това повторение — не ставало дума за състоянието на тоалетните, така изпитвали покорството ни.

— Ама да чистиш тоалетните по три пъти… е неразумно — възразих. — Пилеят се ценни природни ресурси.