Заветите

— Препаратът за почистване на тоалетна не е природен ресурс — каза Бека. — Не е като бременната жена. Но че е неразумно, неразумно е, затова е изпитание. Искат да проверят дали ще изпълниш неразумно искане, без да се оплакваш.

За да направят изпитанието още по-трудно, Лелите възлагаха надзора на по-младша от теб. Да получаваш глупави заповеди от човек, който е почти на твоята възраст, е много по-дразнещо, отколкото от по-възрастен човек.

— Противна работа! — оплаках се, след като четири седмици подред чистих тоалетни. — Наистина ненавиждам Леля Аби! Толкова е зла и надута, и…

— Изпитание е — напомни ми Бека. — Както когато Бог изпитва Йов.

— Леля Аби не е Бог! Само се мисли за Бог.

— Не бива да съдим строго — каза Бека. — Моли се омразата ти да се стопи. Представяй си как излиза през носа ти като дихание.

Бека владееше много такива техники за самоконтрол. Опитвах се да ги практикувам. Понякога ми се получаваше.

Издържах изпитите си след шестия месец и ме приеха като постоянна Молителка, вече имах право да посещавам библиотека „Хилдегард“. Трудно мога да опиша чувството, което ме обзе. Когато за пръв път прекрачих прага, все едно ми бяха дали златен ключ, който отключваше тайна врата след тайна врата и пред погледа ми се появяваха истински съкровища.

Отначало имах достъп до външните зали, но след време ми дадоха и пропуск за Читалнята. Там разполагах със собствено бюро. Една от задачите ми беше да правя белови на речите — може би е по-точно да ги наричам проповеди — които Леля Лидия изнасяше по специални поводи. Тя използваше старите речи, но всеки път променяше по нещо и ние трябваше да включваме ръкописните ѝ бележки в четлив машинописен текст. Вече се бях научила да печатам на машина, макар и бавно.

Докато седях на бюрото си, Леля Лидия понякога минаваше покрай мен през Читалнята на път към специалната си стаичка, където се говореше, че правела важно изследване, с помощта на което Галаад ще стане по-добро място. Според старшите Лели това била житейската ѝ мисия. Зад тази заключена врата се намираха безценните архиви на кръвните родословия, които старшите Лели водеха педантично, Библиите, теологичните беседи, опасните произведения на световната литература. Щяхме да получим достъп до тях едва когато умовете ни укрепнеха достатъчно.

Месеците и годините се нижеха, с Бека станахме близки приятелки и споделихме много неща за себе си и за семействата си, които не бяхме казвали на никой друг. Аз признах колко ненавиждам мащехата си Пола, макар да се опитвах да крия чувството. Описах ѝ трагичната смърт на нашата Прислужница, Кристъл, и колко съм се разстроила. Говорехме за истинските си майки и че бихме искали да научим кои са. Може би не биваше да споделяме чак толкова, но ни въздействаше успокоително.

— Иска ми се да имах сестра — каза ми Бека един ден. — Ако имах, щеше да си ти.

Петдесета глава

Описах живота ни като спокоен и на външен наблюдател сигурно би изглеждало точно така, но съществуваха вътрешен смут и вълнения, които, впоследствие научих, са често явление сред хора, които опитват да се посветят на по-възвишена кауза. Първия си душевен смут преживях, когато след четири години четене на по-елементарни текстове най-сетне ми позволиха да чета самата Библия. Нашите Библии се пазеха под ключ, както и навсякъде в Галаад — те можеха да бъдат поверени само на силен ум и упорит нрав, което автоматично изключваше всички жени, освен Лелите.

Бека беше започнала да чете Библията по-рано — беше по-напред от мен не само по старшинство, но и по вещина — обаче хората, посветени в това тайнство, нямаха право да разказват за читателския си опит със свещения текст, затова двете не обсъждахме помежду си какво е прочела.

Настана денят, когато заключената дървена кутия с Библията, предназначена за мен, беше донесена в Читалнята и аз най-сетне разгърнах тази най-забранена книга. Много се вълнувах, но сутринта Бека ми каза:

— Трябва да те предупредя.

— За какво?

— Там не пише каквото казват, че пише.

— Как така?

— Не искам да се разочароваш. — Замълча. — Сигурна съм, че Леля Ести е била добронамерена. — После каза: — Книга Съдии Израилеви, от деветнайсета до двайсет и първа глава.

Само това. Но когато отидох в Читалнята и отворих дървеното сандъче и после Библията, отгърнах най-напред там. Попаднах на историята за наложницата, нарязана на дванайсет парчета, която Леля Видала ни беше разказвала навремето в училище и която толкова беше разстроила Бека.

Добре я помнех. Помнех също обяснението, което ни беше дала Леля Ести. Беше ни казала, че причината за смъртта на наложницата е нейното съжаление за проявеното непокорство, което я тласнало да пожертва себе си, само и само да не допусне господарят ѝ да бъде насилен от Вениаминовите синове. Леля Ести ни беше казала, че наложницата е храбра и благородна. Че е направила избор.