Заветите

На дясната стена — онази, която не се вижда от вратата, за да не се стряскат жените от дома му — има картина от деветнайсети век, на която е изобразена млада жена без никакви дрехи. Нарисувани са ѝ крила на морско конче, за да прилича на фея, а се знае, че феите от онази епоха не са си падали по дрехите. Жената има неприлична и пакостлива усмивка и кръжи над една гъба. Ето това харесва Джъд — съвсем млади момичета, които са палави и с животински нагон. Това извинява влечението му към тях.

Стените на кабинета са целите в книги като в кабинетите на всички Командири. Те обичат да трупат и да се любуват гордо на придобивките си, да се хвалят пред другите какво са отмъкнали. Джъд притежава внушителна сбирка от биографии и исторически книги — за Наполеон, Сталин, Чаушеску и за различни други лидери и диктатори. Притежава няколко много ценни издания, за които му завиждам: „Ад“ с илюстрациите на Доре, „Алиса в Страната на чудесата“ с илюстрации на Дали и „Лизистрата“ с рисунки на Пикасо. Има и друга книга, по-неприлична — стара порнография, както установих, след като я разгледах. Много отегчителен жанр. Злоупотребата с човешкото тяло е с ограничен репертоар.

— А, Лельо Лидия — каза той и леко се надигна от стола в бледо подобие на някогашното кавалерство. — Заповядайте, седнете и ми кажете какво ви води тук толкова късно. — Широка усмивка, която не стигна до очите му — те си останаха тревожни и безмилостни.

— Създаде се неприятно положение — осведомих го и седнах на стола срещу него.

Усмивката се стопи.

— Надявам се, че не е критично.

— Нищо, с което да не можем да се справим. Леля Видала подозира, че така наречената Джейд е шпионка, изпратена да събира информация и да ни злепостави. Иска да разпита момичето. А това ще е фатално, ако искаме да извлечем полза от бъдещето на бебето Никол.

— Съгласен съм — каза той. — След такъв разпит няма да можем да я показваме по телевизията. С какво мога да ви помогна?

— Не на мен, на нас — казах. Добре е да му се напомня, че нашият малък капер е двуместен. — Заповед от Очите, която да предпази момичето от намеса, докато не преценим, че може да бъде убедително представена като бебето Никол. Леля Видала не е наясно коя е самоличността на Джейд — додадох. — И не бива да разбира. Вече не мога да ѝ имам пълно доверие.

— Бихте ли ми обяснили това? — попита той.

— Засега ще се наложи да ми се доверите — отговорих. — И още нещо. Съпругата ви, Сонамит, трябва да бъде изпратена в клиника „Утеха и балсам“ към Ардуа Хол за лечение.

Настана продължителна пауза, докато двамата се гледахме в очите над бюрото.

— Лельо Лидия, вие четете мислите ми — каза той. — Наистина е препоръчително тя да бъде поверена на вашите грижи, а не на моите. В случай че стане нещо… че развие фатална болест.

Напомням ви, че в Галаад разводът не съществува.

— Мъдро решение — отбелязах. — Вие трябва да избегнете подозрение.

— Разчитам на дискретността ви. Оставям се във ваши ръце, Лельо Лидия — каза той и се надигна от бюрото.

Колко вярно, помислих си. И колко лесно дланта се превръща в юмрук.

Скъпи читателю, вървя по ръба на бръснача. Имам два избора — мога да продължа със своя рискован и дори безумен план, да опитам да прекарам бомбата си чрез младата Никол и ако успея, за пръв път да побутна Джъд и Галаад към бездната. Ако не успея, ще бъде заклеймена като предател, естествено, и ще живея безславно, или по-точно — ще умра безславно.

Разбира се, мога да направя и по-безопасен избор. Мога да предам Никол на Командир Джъд, тя за миг ще светне ярко, после ще угасне като свещ заради неподчинението си, защото вероятността покорно да приеме положението си е нулева. След това бих могла да се порадвам на наградата си в Галаад, а тя най-вероятно ще е огромна. Леля Видала ще бъде неутрализирана, мога дори да я изпратя в клиника за душевноболни. Аз ще установя пълен контрол над Ардуа Хол и ще си подсигуря почтени старини.

Ще се наложи да се откажа от идеята за наказателно отмъщение срещу Джъд, защото така ще останем свързани навеки. Съпругата на Джъд, Сонамит, ще бъде косвена жертва. Настаних Джейд при Леля Имортел и Леля Виктория, затова след нейното елиминиране тяхната съдба също ще виси на косъм — в Галаад, както и навсякъде другаде, се вменява вина по асоциация.

Способна ли съм на подобно двуличие? На пълно предателство? След като съм прокопала тунел толкова надълбоко под основите на Галаад с тайните си запаси от кордит, дали няма да се разколебая? Напълно е възможно, защото съм човешко същество.

В този случай ще унищожа тези страници, в които вложих твърде много труд, и с тях ще унищожа и теб, мой бъдещ читателю.

Едно припламване на клечката и ти ще изчезнеш — ще бъдеш заличен, все едно никога не си съществувал и никога няма да съществуваш. Какво богоподобно усещане! Макар да води към унищожението.

Двоумя се, двоумя се.

Но утре е нов ден.

XX

Родословия

Свидетелски разказ 369В

Петдесет и трета глава