Заветите

— Да, имаш право — каза Джейд. — Исках да кажа: добре, Лельо Виктория.

— Какъв е този списък? — попита Века.

— Неща, които искам да направя, преди да умра.

— Защо се казва така?

— Ами има израз „ритам кофата“ — обясни Джейд. Забеляза озадачените ни погледи и продължи: — Май е от времето, когато бесели хора по дърветата. Карали ги да стъпват върху кофа и после ги бесели, те започвали да ритат с крака и естествено, ритали кофата. Само предполагам.

— Ние не бесим хората така — каза Века.

Петдесет и пета глава

Бързо ми стана ясно, че двете Лели от апартамент В не ме одобряват, обаче имах само тях, защото не си говорех с никого друг. Леля Биатрис се държеше мило, докато се опитваше да ме спечели за новата вяра в Торонто, но вече бях тук и не бях нейна грижа. Усмихваше ми се сдържано, когато се разминавахме, и толкова.

Сега, като се замислям, страхувах се, но се стараех да не допусна страхът да ме контролира. Освен това се чувствах много самотна. Тук нямах приятели, а не можех да се свържа с нито един оттатък. Ейда и Елайджа бяха далеч. От никого не можех да потърся съвет. Бях сам-сама, без наръчник с предписания. Гарт наистина ми липсваше. Спомнях си за нещата, които бяхме правили заедно: как спяхме в гробището, как просехме по улиците. Липсваше ми дори отвратителната храна, която ядяхме. Дали изобщо щях някога да се върна там и ако се върна, какво щеше да се случи? Гарт вероятно си имаше приятелка. И как иначе? Не го попитах, защото не исках да чувам отговора.

Обаче най-големите ми тревоги бяха свързани с човека, когото Ейда и Елайджа наричаха „източника“ — техния вътрешен човек в Галаад. Кога щеше да се появи в живота ми той? Ами ако изобщо не съществуваше? Ако нямаше никакъв „източник“, щях да си остана в Галаад за вечни времена, защото нямаше да има кой да ме измъкне.

Петдесет и шеста глава

Джейд беше много разхвърляна. Оставяше вещите си в общата дневна — чорапите, колана на новата си униформа като Молителка в изпитателен срок, понякога дори обувките си. Невинаги пускаше водата в тоалетната. На пода в банята намирахме косми от косата ѝ, след като я е ресала, покапала паста за зъби в мивката. Вземаше си душ в непозволено време, и то по няколко пъти. Знам, че това са дреболии, но се натрупват.

И проблемът с татуировката на лявата ѝ ръка. Думите БОГ и ЛЮБОВ във формата на кръст. Тя твърдеше, че е символ на преминаването ѝ към истинската вяра, но аз се съмнявах, защото Джейд веднъж се изпусна, че според нея Бог е „въображаем приятел“.

— Бог е истински приятел, не въображаем — поправи я Бека.

В гласа ѝ кипеше гняв — колкото можеше да си позволи да разкрие.

— Извинявай, ако съм проявила неуважение към културните ти убеждения — каза Джейд, което още повече влоши нещата в очите на Бека — да твърдиш, че Бог е културно убеждение, е още по-лошо от това да го смяташ за въображаем приятел. Явно Джейд ни мислеше за суеверни.

— Трябва да махнеш тази татуировка — каза Бека. — Богохулна е.

— Да, може би имаш право — каза Джейд. — Искам да кажа, добре, Лельо Имортел, благодаря, че ми казахте. И бездруго адски ме сърби.

— В Ада не просто сърби — отговори Бека. — Ще се моля за спасението ти.

Когато Джейд беше горе в стаята си, често чувахме тупащи шумове и приглушени викове. Някаква варварска молитва ли беше това? Накрая я попитах какво прави.

— Тренирам — каза. — Физически упражнения. Поддържат тялото силно.

— Мъжете имат силни тела — отбеляза Бека. — И силен ум. Жените имат силен дух. Но са позволени и умерени физически упражнения, например разходка, ако жената е в детеродна възраст.

— Защо трябва тялото ти да е силно? — попитах.

Изпитвах все по-голямо любопитство към нейните езически вярвания.

— В случай че някой мъж те нападне. Трябва да умееш да пъхнеш палци в очите му, да го изриташ с коляно в слабините, да спреш сърцето му с един удар. Мога да ви науча. Ей така се прави юмрук — свиваш пръсти, поставяш палец върху кокалчетата, изпъваш ръка и се прицелваш в сърцето.

И стовари юмрука си върху дивана.

Бека толкова се слиса, че се наложи да седне.

— Жените не удрят мъже — каза тя. — Не удрят никого, освен ако не се изисква по закон, например при Вселинча.

— Колко удобно! — възкликна Джейд. — Значи просто им позволявате да правят каквото си искат, така ли?

— Не бива да съблазняваш мъжете — каза Бека. — Ако го правиш и се случи нещо, вината е наполовина твоя.

Джейд ни измери с очи — първо едната, после другата.

— Обвинявате жертвите, така ли?

— Моля? — попита Бека.

— Няма значение. Значи искате да ми кажете, че няма полезен ход — каза Джейд. — Каквото и да направим, все сме прецакани.

Двете я гледахме мълчаливо — липсата на отговор също е отговор, казваше Леля Лизе.

— Добре — каза тя. — Обаче аз ще си продължа тренировките.

Четири дни след пристигането на Джейд Леля Лидия повика Бека и мен в кабинета си.

— Как се справя новата Перла? — попита тя. Поколебах се и тя ме подкани: — Говори!

— Не знае как да се държи — казах.

Леля Лидия се усмихна с набръчканата си като стара ряпа усмивка.