Златната кула

Аарън — понеже Кал бе напълно сигурен, че Алекс е Аарън, само дето му се искаше да каже нещо, за да го потвърди — не каза нищо.

— Достатъчно — каза Майстор Руфъс. — Да се махаме от тази кула. Никой няма да пострада, ако задържим… Алекс. Ще му сложим белезници до процеса пред Асамблеята.

— Ще вземем и тялото на Анастасия до Колегиума, за да я подготвим за погребение — каза Майстор Камерън, един от маговете, когото Кал познаваше от краткото си посещение в Колегиума по време на Бронзовата си година.

Руфъс кимна. Бе видимо, че сега всички го гледат, както доскоро бяха гледали Грейвс.

— След като сме сигурни, че никой друг не е зле ранен, ще решим какво да правим с Алекс.

— И кой те назначи за началник? — попита Майстор Норт, който явно не бе схванал какво става.

— Помолиха ме да се присъединя към Асамблеята и се съгласих. Дълго време исках да стоя настрани от света на маговете. Не е лесно да си известен с това, че си обучил един от най-злите ни врагове. Ала този път се съгласих. — Майстор Руфъс изглеждаше сериозен. — Може ли сега да заведем учениците на безопасно място? Достатъчно рискуваха за нас.

Кал опита да каже нещо на Аарън, но Майстор Норт вече го левитираше във въздуха. Тамара също се протегна към Аарън, но той мина, без да хване ръката й. Погледите на Тамара и Кал се срещнаха, а в тях се четеше един и същи въпрос.

Беше ли Аарън в това тяло и ако отговорът бе „да“ — чувстваше ли се добре?

Глава шестнадесета

Пътят на връщане към Магистериума изминаха като насън. Кал се намери първо в лечебницата, където Майстор Амарант го затрупа със завивки. Тамара и Джаспър също бяха завити до него. Долетя новината, че Анастасия е била обявена за починала, което всички вече знаеха.

Гуенда дойде и ги запрегръща. Доведе Раф и Кай със себе си. Те също прегърнаха Джаспър и поздравиха Тамара и Кал. Съобщиха, че цялото училище празнува и всички се държат, все едно никога не са подозирали Кал. Той им повярва, тъй като те двамата също се държаха, все едно никога не са подозирали Кал.

Алистър дойде и каза, че четиримата с Грета, Лукас и Раван са се измъкнали от Магистериума, преди да ги затворят с Алекс. Имаше обещанието на Майстор Руфъс, че на предстоящата среща ще се измисли по-добра система за отношение към Погълнатите, но дотогава щяха да се крият.

— Ще те видя при завършването ти — обеща Алистър на Кал — и не се бой за мен. Трябва да се върна у дома, за да съм сигурен, че за всичко се грижат както трябва.

Спряха за миг и Алистър се протегна да докосне бузата на Кал. Чувството бе като повей на вятъра.

— Толкова съжалявам! — каза бързо Кал. — Това се случи заради мен. Сега си Погълнат от въздуха и никога няма да можеш отново да си поправяш колите или да ходиш на кино…

— Ще ходя на кино — каза нежно Алистър. — Ще се вея най-отзад и няма да плащам за билети!

— Знаеш какво имам предвид — отвърна Кал.

— Чуй ме, Кал. През целия си живот исках да направя нещо повече. Да победя Врага на Смъртта. Да отмъстя за Сара. Сега осъзнах, че това чувство си е отишло. Най-после успях да направя достатъчно.

— Като унищожи Алекс? — попита Кал.

— Като отгледах теб — отвърна Алистър. — Ти си добър човек, Кал, а също и боец. И страхотен маг.

Очите му заблестяха.

— Нямам думи да изразя колко се гордея с теб.

Сърцето на Кал затупка ускорено и му се прииска да попита баща си кога ще се приберат вкъщи, но Майстор Амарант ги гледаше строго, задето разговарят. Алистър намигна и изчезна.

— Майстор Амарант — въздъхна Кал, — чудех се дали бих могъл да почивам в стаята си. Нищо не ме боли, но съм много уморен.

Майстор Амарант го изгледа подозрително. Той предположи, че тя е срещала много деца, които искат първо да влязат, а после да се измъкнат от кабинета й. Змията й, навита като шал на раменете, смени цвета си от небесносиньо на жълто.

— Щом смяташ, че ще си по-добре там — съгласи се тя. — Но ако главата ти се замае или се почувстваш немощен, веднага се връщай.

— Може ли да ида с него? — каза Тамара, като се изправи и свали завивката си.

— Предполагам, че да — вдигна ръце Майстор Амарант. — В крайна сметка коя съм аз, че да преча на героите от Магистериума с дреболии като това дали са добре?

Джаспър изглеждаше също готов да поиска да си тръгне, но когато Гуенда дойде и прегърна всички, внезапно получи болка в крака, която изискваше Гуенда да стои до леглото му и да му повтаря колко храбър е бил.

Кал се измъкна в коридора, Тамара го последва.

— Ще видим Аарън, нали? — попита тя.

— Ако успеем да стигнем до него — кимна той. — Вече нямаме ключ…

— Веднъж Уорън ни изведе дотам — каза Тамара и извика малкия гущер. — Уоооръъън, къде си? Всичко вече свърши. Справихме се. Победихме. Но ни трябва помощта ти за последно.

Един език изплющя, перна Тамара по носа и я накара да го потърка яростно.

— Отвратително! — извика тя. — Това е гадно, Уорън!