Златната кула

Нали ти каза, че те харесва — каза Аарън и Кал направи гримаса.

Нямаше против това, че Аарън чува мислите му, но му се искаше някак да скрие какво мисли за самия Аарън.

Искаш, но не можеш — подразни го Аарън.

Кал въздъхна и тръгна отново по коридорите на Магистериума, като опитваше да не мисли за нищо. Може би можеше да изведе Пакостник на допълнителна разходка. Вълкът обичаше да тича на воля.

Кал размаха гривната си пред вратата на стаята им и след като тя се отвори, завари Майстор Руфъс да ги чака вътре. Бе седнал на дивана и гледаше към Кал и Тамара изпод рунтавите си изразителни вежди.

— Добре дошъл обратно в Магистериума! — каза той. — Надявам се, че си щастлив отново да бъдеш тук.

— По-приятно е, отколкото в Паноптикона — каза Кал. — Голяма реч дръпнахте.

— Да — каза Майстор Руфъс, — и аз си я харесах. Надявам се да сте готови за следващия урок. Може и да сте научили достатъчно за магията, за да преминете Сребърната порта, но не сте овладели същите заклинания като останалите групи чираци. Ще трябва да се понапънете, за да ги настигнете.

— Страхотно — завъртя очи Кал.

Майстор Руфъс не обърна внимание на коментара му.

— Както Тамара знае, в края на Златната година даваме награди на учениците. Те ще ви помогнат да продължите напред в Колегиума и света на маговете като цяло. Няма време да се туткате, ако искате да постигнете нещо.

— Шегувате се — каза Кал. — Каквото и да направя по време на Златната година, хората ще продължават да мислят за мен като за онзи тип, който някога е бил Врагът на Смъртта.

— Може би — каза Майстор Руфъс. — А Тамара?

Кал се огледа виновно.

— Тя ще се справи страхотно — каза той и наистина му се искаше да е така.

При мисълта, че Тамара може да не получи наградите, които заслужава, се почувства ужасно. Тя бе най-добрата от всички по време на Железния изпит. Беше най-добра във всичко. Ако не спечелеше, щеше да е заради него. Неслучайно имаше нужда от Аарън, за да знае какво да каже.

— Ще опитам — каза Тамара и сръчка Кал. — И двамата ще се опитаме.

Кажи й, че ще дадеш всичко от себе си — рече му Аарън.

— Ще направя каквото мога — каза Кал, а Тамара и Майстор Руфъс го погледнаха изненадани.

— Радвам се да го чуя — рече Майстор Руфъс и се изправи на крака. — Готови ли сте да започваме?

Кал се сепна. Не бе осъзнал, че уроците предстоят веднага.

— Май да — каза той.

Струваше му се, че Тамара го гледа някак особено, но когато излязоха в коридора, застана до него и дори удари рамото си в неговото, така че може би си въобразяваше. Майстор Руфъс закрачи пред тях, като си проправяше път през тълпите ученици, които отново бяха тръгнали към главната зала.

Майстор Руфъс ги превеждаше през не толкова претъпкани коридори, а после надолу към естествено каменно стълбище, което слизаше в пещера с размерите на катедрала. В центъра блещукаше син подземен басейн. Кал бе забравил колко красив може да бъде Магистериумът.

— Какво съм изпуснал?

— Всичко — каза Тамара, но без злоба. — По-добър контрол над огнената магия, над бурите, времето, металообработването…

Кракът на Кал го заболя силно, докато стигне покрития с камъчета под на пещерата. Той го бе счупил като много малък и така и не се бе възстановил. След няколко операции вече беше сигурен, че това никога няма да се случи. Бяха пристигнали и други ученици — Кал видя Гуенда, Селия, Раф, Кай и увесилия нос Джаспър. Майстор Милагрос също беше там, като им обясняваше, че ще се разделят на отбори. Назначи Селия и Джаспър за капитани.

— Страхотно — промърмори Кал на Тамара, — сега никога няма да ме изберат.

Селия избираше първа и се спря на Раф. После дойде редът на Джаспър. Той мина покрай чакащите ученици като младши офицер, който оглежда униформите на войниците във филм. Дори присви едното си око и задъвка въображаем тютюн. Кал си помисли, че прекалява.

— Труден избор, труден избор — обяви накрая Джаспър и спря, скръстил ръце зад гърба си, — много добри кандидати.

— Джаспър, давай малко по-бързичко — обади се Майстор Руфъс. — Става дума за едно упражнение, няма да ходим на световно първенство.

Джаспър въздъхна, за да подчертае колко е неразбран.

— Калъм Хънт — избра той.

Чу се изненадано мърморене и дори Тамара ахна. Кал бе твърде смаян, за да помръдне, докато Тамара не го бутна по гърба. Той отиде до Джаспър, а всички ги гледаха. Селия почервеня от яд, а Джаспър я погледна тъжно.

— Не разбира защо те избрах — каза той, след като Кал застана до него.

— То и аз не разбирам — отвърна Кал.

— Така е справедливо — продължи Джаспър. — Връщам жеста, задето направи вярното решение на бойното поле и спаси толкова човешки животи. Сега сме квит.

Кал повдигна вежди. Беше неприятно да те изберат последен, но това, че са го извикали пръв, не му се струваше равностойна замяна, задето е спасявал човешки животи.

— Знам — каза Джаспър, — не трябваше да го правя. Но що да сторя, когато прокълнат съм с благородство? Не би ме разбрал.

— Никой не може да те разбере, Джаспър — отвърна Кал, а Аарън избухна в смях.