Златната кула

— Джаспър и Гуенда, трябва да се преместите при Тамара и Кал. Взимайте си нещата, а ние ще направим ново заклинание на гривните ви — каза Майстор Руфъс. — Довечера ще се видим лично, за да преценя силите и слабостите ви.

Джаспър кимна. Изглеждаше шокиран. Бе прекарал цялата Желязна година в опити да влезе в групата чираци на Майстор Руфъс, който бе най-известният измежду всички учители на маговете и имаше око да избира чираци, които вършат големи дела, за добро или зло. Бе обучил Константин Мадън, но и водещи магове от Асамблеята и Колегиума. Сега Джаспър най-после получаваше своя шанс.

— Добре — каза бавно той, все едно още се опитва да осмисли случващото се.

Гуенда го побутна отзад. Селия отиде при Майстор Милагрос, вероятно за да се оплаква. Кал реши, че е най-добре да се върне в стаята си и да подготви Пакостник, така че да не ухапе новодошлите.

Тамара тръгна с него.

— Какво мислиш за предупреждението на Уорън? — попита тя.

При всичко станало досега, това бе последното нещо, което Кал очакваше да го пита, но Тамара бе от хората, които трудно се разсейват с глупости.

— Възможно ли е Аутомотонес наистина да се е измъкнал от бездната? — попита Кал, макар да не очакваше отговор.

Не — отвърна Аарън. — Невъзможно!

— Не знам — каза Тамара, — но тази вечер може да потърсим информация в библиотеката. Може да има друг елементал като Аутомотонес.

— Братовчед? — попита Кал. — И мислиш, че приятелите на Уорън са ги объркали, понеже Аутомотонес е по-известен?

— Това трябва да е — погледна го ядосана Тамара. — Аутомотонес е по кориците на всички списания за елементали.

Това си го биваше — разсмя се Аарън.

О, я млъквай

 — помисли си Кал, като се хвана като удавник за сламка за нещо, което Тамара бе споменала между другото.

— В библиотеката ли ще ходим довечера?

Заедно? На среща?

— По-добре ще е да проверим, просто за да сме сигурни — кимна Тамара. — Уорън обича да дразни, но в някои случаи е бил прав.

Тя поглади брадичка с ръката си.

— Ще ни трябва помощ с тези книги. Може да викнем и Джаспър. Нали вече ни е съквартирант.

Значи няма да е среща, осъзна Кал. Аарън му пя весели песнички по целия път през коридорите на пещерата, за да го ободри.

Глава пета

Преместването не отне много бреме. Гуенда обичаше кучета и за изненада на Тамара и Кал двамата с Джаспър се съгласиха да ги придружат до библиотеката вечерта преди срещата си с Майстор Руфъс. Гуенда изглеждаше любопитна, а що се отнася до Джаспър — Кал никога не бе сигурен защо той върши каквото и да било. Джаспър изпрати с тъжен поглед Селия, която отиде с половината ученици от Златната година към Галерията, после изправи рамене и последва Кал и Тамара в библиотеката. Това бе едно от любимите места на Кал в Магистериума не защото бе голям любител на четенето, а заради хубавите спомени с Тамара и Аарън.

Четиримата минаха под надписа ИСТИНСКОТО ЗНАНИЕ Е СВОБОДНО И НЕ СЕ ПРЕКЛАНЯ ПРЕД НИЧИЯ ВЛАСТ и седнаха на една от дългите дървени маси в центъра.

— Ами добре — каза Тамара, като пое командването, — ето какво търсим! Информация за Аутомотонес. Дали има други елементали като него. И Хаосът… Може ли нещо да се върне в Хаоса? Знаем ли нещо за царството на Хаоса?

— Ти не знаеш ли? — погледна Гуенда към Кал. — Нали си маг на Хаоса?

— Не, никаква идея — поклати глава той. — Мога да изпращам разни неща в Хаоса, но нямам представа какво има от другата страна.

Всички се разделиха в различни части от библиотеката. Кал се озова в секцията с магии на Хаоса, където имаше много книги, за които той виновно осъзна, че вероятно е трябвало да прочете — книги за историята на маговете на Хаоса, значението на противотежестите и дори откриването на магията на Хаоса. Тъкмо се протягаше към книга на име „Бездна и душа за начинаещи“, когато Аарън заговори.

Трябва ти тяло — каза той. — Не мога да остана завинаги в главата ти.

Кал се облегна на лавиците. Знаеше, че този разговор му предстои, и щеше да почувства облекчение, ако остане сам в главата си, но въпреки това тези думи му прозвучаха като отхвърляне. Освен това нямаше представа как да го постигне.

— Не е проста работа да се намери тяло — промърмори той.

Може би на някой умрял?

— Не можем да използваме мъртвец. Нали това стана последния път. Държеше се странно, понеже мозъкът ти бе умрял. А това бе след като натъпках душата ти обратно в теб. Представи си какво би било в тяло на случаен човек… Не става и с бебе. Това се е случило с мен. Губиш всичките си спомени. Ставаш друг човек. Малък и безпомощен.

Не искам да съм бебе — прозвуча ужасен Аарън. — И определено не бих искал да избутвам душата на дете.

— Можем да идем до болницата — каза Кал, като осъзна колко зловещ става целият разговор — и да намерим някой умиращ?

Та да си умра в него!