Златната кула

— Той ме намери — отвърна Кал. — Уорън се показва само когато иска. Какво става, Уорън? Услуга ли искаш?

— Дойдох да те предупредя — отвърна гущерът. — В света на елементалите са плъзнали слухове. Чух ги от водните елементали в реките и от въздушните в небето. Дошъл е нов велик.

— Велик? — премигна Гуенда. — Велик какъв?

— Металните елементали говорят за писъците на Аутомотонес — заяви Уорън.

— Аутомотонес обаче умря или потъна в Хаоса — каза Кал. — Стига, Уорън. Няма никакъв смисъл в думите ти.

Уорън изсъска раздразнено.

— Краят е по-близо, отколкото си мислиш.

— Това прозвуча зловещо! — Гуенда едва не изтърва пръчката си.

— Спокойно — рече й Кал, — той винаги все това повтаря.

— Кал! — извика отнякъде Тамара, явно разтревожена. — Кал, къде си?

— Колко много приятели имаш! — Езикът на Уорън се стрелна и облиза собственото му око, навик, за който Кал смяташе, че трябва да остане скрит за други очи.

Тамара се появи от тясното пространство и примигна първо към Гуенда и после към Уорън.

— Стори ми се, че чух как говорите с някого и…

Гласът й замлъкна. Вероятно сега разбра колко излишна е тревогата й, че Кал говори с някого.

— Какво става?

— Нищо особено — каза Кал по същото време, когато и Гуенда отговори:

— Зловещият гущер изрече зловещо предсказание.

Тамара скръсти ръце и погледна строго към Кал.

— Каза нещо за писъците на Аутомотонес или нещо подобно — призна той, — но аз му обясних, че Аутомотонес е в Хаоса. Аарън го прати там, когато търсехме баща ми.

Така беше — доволно потвърди Аарън.

Кал се обърна да посочи Уорън, ала малкият елементал бе изчезнал и той гневно вдигна ръце.

— О, хайде стига! Уорън! Върни се!

— Значи така се случват при вас нещата — коментира Гуенда. — Идва някакъв шантав гущер и всичко отива по дяволите. Трябва да се биете с гигантски елементали и обсебени. Да знаете, че аз няма да участвам.

— Че ние не сме те и канили — отвърна сърдито Кал.

Но е права, така стават нещата при нас — каза Аарън.

Точно тогава се чу звън, подобен на далечна камбана, последван от гласа на Майстор Милагрос, която ги викаше. Кал не можеше да повярва, че упражнението вече е свършило.

— Вие намерихте ли нещо? — попита той.

— Не мисля, че в тунелите има сребро — поклати глава Тамара.

— Аз намерих жила волфрам и я отбелязах — самодоволно рече Гуенда. — Тръгнах да търся втора и попаднах на вас.

Провряха се през тунела и завариха Кай и Джаспър развълнувано да маркират на картата какво са намерили. Кал забеляза, че той единствен има част от метала. Надяваше се това да е хубаво, но когато го показа на Майстор Милагрос, тя погледна алуминиевата топка с озадачено изражение.

Малинда и Синди бяха намерили много от металите си по стените. Отборът на Селия очевидно печелеше, но никой от Майсторите не го коментира.

— След като сте намерили толкова много метал в Магистериума, утре ще идете в библиотеката и ще откриете какви са свойствата на всеки — обяви Майстор Милагрос. — С какви видове магия са свързани металите? Как бихте могли да изработите оръжие от намереното днес? Искаме да видим плановете и идеите ви.

Селия тежко въздъхна. Очевидно очакваше награда, а не домашно.

— Днес ще направим още нещо — продължи Майстор Милагрос. — То се прави доста рядко, но не за пръв път. Майстор Руфъс и аз обсъждахме как най-добре да продължите обучението си и решихме, че Гуенда и Джаспър ще станат чираци на Майстор Руфъс, а аз ще взема някои ученици, останали без Майстори след последната битка. Сега всички са натоварени и това е начин да помогнем.

„Джаспър?! Защо вселената ме мрази?“ — помисли си Кал.

Тамара скръсти ръце пред гърдите си. Кал не бе сигурен какво означава това, но със сигурност не беше от радост.

Селия обаче беше готова направо да избухне. Явно бе ядосана, че гаджето й отива в друга група чираци, при това заедно с Врага на Смъртта. Това нямаше да оправи отношенията й с Кал.

— За Джаспър е ясно, че от самото начало иска да е чирак на Майстор Руфъс — каза Гуенда. — Но защо аз?

— И ти помоли да се презапишеш, забрави ли? — попита Майстор Милагрос.

За миг Гуенда изглеждаше, все едно ще се задави, и Кал внезапно си спомни как идваше в стаите им да се оплаква, че Джаспър и Селия се натискат. Бе попитала дали може да убеди Майстор Руфъс да я вземе за чирак. Явно не го беше обсъждала само с тях.

— Но това беше Бронзовата година и определено не съм искала да се местя с Джаспър! — каза Гуенда, което съвършено описваше и чувствата на Кал.

Той се запита дали от нея няма да излезе приятен съквартирант.

Но колкото и да ги харесваше, щеше да е странно да има нови чираци в групата. Винаги си бяха само тримата — той, Тамара и Аарън. Все още бе така, макар Тамара да не го знаеше. А и имаше важна работа с Тамара. Как можеше да завоюва сърцето й отново, ако Джаспър дебнеше наоколо през цялото време? Кога щяха да намерят време да разговарят?

И как ще намериш начин да й кажеш за мен? — попита Аарън. Нещо в тази мисъл накара Кал да си спомни, че Аарън може да се почувства все едно го заменят.