Зной в полунощ

— Японците изоставиха своята земя. Поне богаташите им. Сега са се пръснали по целия свят. Те обичаха страната си не по-малко от вас. Но я напуснаха. Щом те успяха, защо вие да не можете?

— Да, напуснаха я, защото островите им потънаха под надигналите се морета. Загубиха плодородните си земи и повечето от градовете си и не остана нищо освен пусти планински чукари. В противен случай никога не биха се махнали. Щяха да си стоят прилепнали по скалите. Просто нямаха никакъв избор. Както и ние много, много отдавна, преди две-три хиляди години, бяхме прогонени от нашите врагове в изгнаничество. Но един ден се завърнахме. Водехме битки, страдахме, строихме, воювахме. И сега живеем в Райската градина. Валят чисти дъждове, пустинята се покри с трева. И вече няма да се махнем.

— Но какъв е смисълът да останем, щом всичко ще се промени така невероятно? — Гласът й беше станал глух и слаб, сякаш идваше от много далеч. — Щом ще се превърнем в някакви странни мутанти, в които не е останало нищо човешко? Нима ще продължиш да бъдеш евреин, щом кръвта ти стане зелена и започнеш да дишаш с хриле?

— Мисля, че в Библията не пише нищо по въпроса, какъв да е цветът на кръвта ни — усмихна се Енрон. — Пише само, че трябва да съблюдаваме заповедите и да живеем праведно.

Тя се замисли за момент.

— А праведно ли е да си шпионин?

— Разбира се. Това е много древна традиция. Преди да ни преведе през Йордан, Йехова изпрати двама шпиони на другия бряг и когато се върнаха, те му казаха, че е безопасно да прекосим реката, защото хората от другата страна са се побъркали от ужас, след като са разбрали, че Бог е отредил земята им на евреите. Имената на двамата шпиони не се споменават в Библията. Те са първите тайни агенти.

— Разбирам.

— И до ден днешен изпращаме свои хора, за да откриват евентуални опасности. В това няма нищо недостойно.

— Навсякъде около себе си виждате врагове, така ли?

— Виждаме опасности.

— Щом съществува опасност, значи има врагове. Но епохата на войните отдавна отмина. Вече няма врагове. Всички сме съюзници в битката за спасяване на планетата. Не мислиш ли, че враговете, които виждате на всяка крачка, съществуват само във въображението ви?

— Нашата история ни е научила да бъдем предпазливи. Цели три хиляди години сме били гонени от едно място на друго от хора, които ни мразят или ни завиждат, или просто са искали да ни превърнат в изкупителни жертви. Какво толкова се е променило сега? Ще бъде глупост да повярваме, че е дошъл Златният век.

Изведнъж Енрон усети, че се защитава. Това усещане му беше непознато. Беше дошъл тук, за да задава въпроси, а не да им отговаря. Но тя беше невероятно упорита. Отпи голяма глътка от кошмарното вино.

— Асирийците ни подложиха на заколение. Римляните опожариха храмовете ни. Кръстоносците ни обвиниха за смъртта на Христос. — Този път виното му се стори по-поносимо. — Чувала ли си за концентрационните лагери, създадени от германците специално за нас в средата на двайсети век? Шест милиона бяха унищожени само затова, че са евреи. Оцелелите се заселиха след това в Израел. Около нас имаше само мюсюлмани, които ни мразеха. Заклеха се да довършат онова, което бяха започнали германците, и няколко пъти се опитаха да го осъществят. Не е лесно да водиш спокоен и съзидателен живот, когато на отсрещния бряг е врагът, който ти е обявил свещена война.

— Но това е било толкова отдавна. Сега арабите са ви приятели.

— Удобно е да се мисли така, нали? Петролното им богатство привърши и независимо че земята им е по-плодородна поради промяната на климата, районът е пренаселен и те не са в състояние да си позволят лукса да водят свещена война, колкото и да им се иска. Дори са принудени да се обърнат към доскорошните си врагове за технологична и индустриална помощ. Сега действително всички сме приятели. Партньори. Но това рано или късно може да приключи. С общопланетарното влошаване на условията лишените от предимства може изведнъж да скочат отгоре ни. Вече се е случвало.

— Вие сте подозрителни до умопомрачение!

— Подозрителни? Всяко нещо крие някаква заплаха! Затова сме постоянно нащрек. Навсякъде изпращаме агенти, за да предугадим опасността. Тревожат ни и японците, да речем.

— Японците ли? И защо?

Енрон усети, че се напива. Това също беше необичайно за него.

— Те са ненавистен народ. Искам да кажа, изпълнени с ненавист. Притежават невероятни богатства, но са окаяни изгнаници. Живуркат самотно и параноично в своите свръхбронирани анклави по целия свят, скрити зад стените си, огорчени, че са били принудени да напуснат домовете си, мразени от всички заради богатството и властта си и изпълнени с двойно по-силна омраза в отговор на всеобщото презрение и завист. А от всички най-много мразят нас, израелците, защото и ние някога сме били изгнаници, но успяхме да се завърнем в родните домове, в своето прекрасно отечество, и защото сме силни и предприемчиви и оспорихме господството им над света.