Читаем Зной в полунощ полностью

Ръката му продължаваше да изследва пространството между бедрата й. Тя притисна като в скоба китката му, не толкова за да му попречи, колкото да задържи приятното усещане. Дали искаше да разговарят, или да правят любов? „Може би двете едновременно“ — мина му през ума. Изглежда, за нея едното беше свързано с другото. Беше вманиачен дърдорко — сигурно заради хапчетата — и сексуална маниачка едновременно. „Трябва да прекъсна това безкрайно бръщолевене — каза си той — и просто да я бутна върху килима.“ След това щяха да излязат на вечеря. Стори му се, че не беше ял от три дни.

Но и той не можеше да престане да говори.

— Повсеместните катастрофи в резултат на парниковия ефект осигуриха на Израел значително икономическо предимство, включително и с прогонването на японците от островите им — продължи той сякаш мимо волята си. — Бележим напредък в много посоки. Израелското правителство е инвестирало огромни капитали в повечето от мощните мегакорпорации, ако не знаеш. Имаме значителни дялове и в „Самурай“, и в „Киоцера“. Но мегакорпорациите все още се управляват предимно от японците, които се опитват да ни държат настрана. Опитват се да ни избутат от добрите ни позиции. Готови са на всичко. На всичко. Затова, Йоланда, сме длъжни да ги наблюдаваме. Наблюдаваме всеки.

— А разработването на адаптационна технология преди „Самурай“ ще гарантира на Израел още по-силни позиции в настъпващия свят, така ли?

— Надяваме се.

— Мисля, че грешите. Трябва да забравим за Земята и да се преселим в космоса.

— Аха, на орбиталните светове. Твоята фикс-идея.

— Мислиш ме за глупачка, признай си!

— Глупачка? — повиши глас той. — О, не, в никакъв случай!

Енрон дори не се постара да бъде искрен. Почувства раздразнение и досада. Изненада се, че беше престанала да го привлича дори и сексуално. „Не е никаква камила, а крава — помисли си той, — тъпа крава с претенции за интелигентност.“

Но ръката му остана на мястото си.

Йоланда залюля ханша си напред-назад, като стисна още по-силно бедрата си. Обърна глава, отвори очи и го погледна предизвикателно, усмихвайки се унесено, сякаш беше решила да сподели с него някаква изключително важна тайна.

— Трябва да ти кажа, че може и да не дочакам окончателната екологична разруха. Сериозно мисля да се преместя в най-скоро време на някой от световете L–5.

— Наистина ли? Избрала ли си вече на кой точно?

— Нарича се Валпарайсо Нуево — отвърна тя.

— Не съм го чувал.

Стояха в плътния мрак и се взираха в него. Някаква котка, която не беше виждал преди това, изникна отнякъде и затърка нос в обувката му. Бутилката беше празна.

— Не… чакай. Спомних си. Това не беше ли свят убежище? Където се крият избягали престъпници?

Усети, че главата му се замайва от горещината, от безкрайното бърборене, от виното и от все по-силния глад, от сексуалното излъчване на Йоланда, вероятно и от въздействието на биоотзивчивите й скулптури. Усети желанието в него отново да се надига, отначало едва-едва, но се разпалваше все по-буйно и по-буйно. Тя беше ужасяващо отегчителна и същевременно влудяващо привлекателна. Разговорът ставаше все по-невероятен.

— И защо искаш да отидеш там? — попита той.

Тя му метна престорено сърдит поглед.

— Мисля, че в никакъв случай не бих могла да ти кажа.

— Хайде. Казвай.

— Но нали няма да кажеш на никого?

— Какво да не казвам? Не те разбирам.

— Представяш ли си! Да карам шпионин да се кълне, че ще пази тайна! В края на краищата след няколко дни ти вече няма да си тук, а и това не те засяга. Няма никаква връзка с Израел.

— В такъв случай казвай.

— Да. Добре. Ще ти кажа — отново му метна дяволит поглед тя. — Но ще си остане между нас. Съгласен ли си? Имам една тайна, която ще споделя с теб, само с теб, защото си ми приятел и защото си умен.

— Кълна се — каза той.

— Прав си, че Валпарайсо Нуево е свят убежище, пълен с всякакви престъпници, които плащат на тамошното правителство, за да ги защитава от различни юридически агенции, които биха ги потърсили. Начело стои някакъв откачен латиноамерикански диктатор, който управлява от първата година.

— Все пак не разбирам. Какво общо имаш с всичко това?

— Имам един приятел в Лос Анджелис. Член е на някаква терористична група — възнамеряват да проникнат на Валпарайсо Нуево и да вземат властта. Ще установят абсолютен контрол, ще съберат всички бегълци и ще ги предадат срещу заплащане. Това ще им донесе огромно състояние. Ще си живеят там като крале. Чист въздух, чиста вода, чисто нов живот.

Погледът й беше странно съсредоточен и блестящ, по-бляскав дори и от обичайния й дрогиран поглед. Сякаш се взираше покрай или през него в някакво приказно царство на осъществени мечти.

— Приятелят ми ме попита дали бих се присъединила към тях. Ще станем милиардери. Ще бъдем господари на тази малка планета. Казват, че световете L–5 са прекрасни.

Енрон моментално изтрезня.

— Кога ще стане това?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Раковый корпус
Раковый корпус

В третьем томе 30-томного Собрания сочинений печатается повесть «Раковый корпус». Сосланный «навечно» в казахский аул после отбытия 8-летнего заключения, больной раком Солженицын получает разрешение пройти курс лечения в онкологическом диспансере Ташкента. Там, летом 1954 года, и задумана повесть. Замысел лежал без движения почти 10 лет. Начав писать в 1963 году, автор вплотную работал над повестью с осени 1965 до осени 1967 года. Попытки «Нового мира» Твардовского напечатать «Раковый корпус» были твердо пресечены властями, но текст распространился в Самиздате и в 1968 году был опубликован по-русски за границей. Переведен практически на все европейские языки и на ряд азиатских. На родине впервые напечатан в 1990.В основе повести – личный опыт и наблюдения автора. Больные «ракового корпуса» – люди со всех концов огромной страны, изо всех социальных слоев. Читатель становится свидетелем борения с болезнью, попыток осмысления жизни и смерти; с волнением следит за робкой сменой общественной обстановки после смерти Сталина, когда страна будто начала обретать сознание после страшной болезни. В героях повести, населяющих одну больничную палату, воплощены боль и надежды России.

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Классическая проза ХX века / Проза
Купец
Купец

Можно выйти живым из ада.Можно даже увести с собою любимого человека.Но ад всегда следует за тобою по пятам.Попав в поле зрения спецслужб, человек уже не принадлежит себе. Никто не обязан учитывать его желания и считаться с его запросами. Чтобы обеспечить покой своей жены и еще не родившегося сына, Беглец соглашается вернуться в «Зону-31». На этот раз – уже не в роли Бродяги, ему поставлена задача, которую невозможно выполнить в одиночку. В команду Петра входят серьёзные специалисты, но на переднем крае предстоит выступать именно ему. Он должен предстать перед всеми в новом обличье – торговца.Но когда интересы могущественных транснациональных корпораций вступают в противоречие с интересами отдельного государства, в ход могут быть пущены любые, даже самые крайние средства…

Александр Сергеевич Конторович , Евгений Артёмович Алексеев , Руслан Викторович Мельников , Франц Кафка

Фантастика / Классическая проза / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Попаданцы / Фэнтези